Определение № 207 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Обжалвано е решение № 1478/14.07.2014 год. по в.гр.дело № 2386/2013 год. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение от 12.03.2013 год. по гр.дело № 3172/2011 год. на Софийски градски съд, 13 състав за отхвърляне предявения от Е. Ц. С., И. Й. С., В. Й. С. и Ц. Й. С. против [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.53, ал.2 З., за признаване за установено между страните по делото, че към влизане в сила на решение № 8163/18.12.2000 год. на ПК-В. на 02.01.2000 год. ищците са били собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], район В., кв.Д., м.”Национален киноцентър”, с площ от 1.510 дка, при граници: [улица], [улица]и от останалите страни имот на [фирма], изобразен между точките 1-2-3-4-5 на скица-приложение № 3 към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза на вещото лице доц.д-р инж.В. К. от 06.11.2013 год., която подписана от състава на съда е неразделна част от решението, както и че в кадастралния и регулационен план на местността, одобрен със заповед № 1230/15.07.1972 год. и в кадастралната карта на район „В.”, одобрена със заповед № РД-18-68/02.10.2010 год. на изпълнителния директор на АГКК, обнародвана в ДВ, бр.5/14.01.2011 год., е допусната непълнота, изразяваща се в ненанасяне на описания недвижим имот като самостоятелен имот. Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Е. Ц. С., ЕГН [ЕГН], И. Й. С., ЕГН [ЕГН], В. Й. С., ЕГН [ЕГН] и Ц. Й. С., ЕГН 74011770, представлявани от адвокат Н. Н., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: С разпореждане от 08.12.2014 год. на и.ф.председател на Върховния касационен съд на основание чл.128, ал.1 от ЗСВ е образувано тълк.дело № 8/2014 год. на ОСГК по въпроси, свързани с приложението на чл.53, ал.2 от З. и допустимостта на искове за собственост на реална част от имот, когато тази част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, по които е налице противоречива съдебна практика. Настоящият спор попада в приложното поле на т.дело № 8/2014 год., което е висящо и за това производството следва да се спре. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение