Определение № 50721 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2220/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2433/07.03.2022г. на Р. М. К. и Р. К. К., чрез пълномощника адв. С. П., против решение № 7/06.01.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 720/2021г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 901057 от 13.04.2021г. по гр.дело № 304/2020г. на РС-Сандански. С последното е отхвърлен искът на Р. М. К. и Р. К. К., предявен против „Визекс Про“ЕАД с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД за разваляне на сключения между страните на 28.02.2019г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотарилан акт № 60, том I, рег.№ 415, дело№ 57 от 28.02.2019г. на нотариус С. П..

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания по чл. 280, т.3 ГПК

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са развити съображения за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси, които според касаторите са обусловили решаващите изводи на въззивния съд: 1) Като се има предвид, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и анекси към него и като се съобрази обстоятелството, че в този договор е записано, че всички изменения и допълнения стават в писмена форма, допустима ли е уговорка между страните, направена по друг начин относно продажната цената; 2. Допустимо ли е това да се установява със свидетелски показания и как се тълкува от гледна точка на правото; 3. Прекратява ли се сключеният между страните предварителен договор, изменен с анекси към него, със сключването на окончателен договор.

Ответникът по касационната жалба – ответник по иска „Визекс Про“ ЕАД, чрез процесуалните си представители, в отговора на жалбата излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и данните по делото, констатира следното:

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД и с него ищците искат да бъде развален сключеният на 28.02.2019г. между страните по спора договор за покупко-продажба на недвижим имот -УПИ *, пл.сн.№ ***, кв.81, с площ 3200 кв.м, по плана на [населено място], [община], поради неизпълнение на задължението на купувача да плати действителната цена на сделката в размер 23 012 евро.

Съставът на БлОС от фактическа страна е приел, че на 20.05.2018г. между първия ищец и ответното дружество е сключен предварителен договор за покупко-продажба на част от процесния урегулиран поземлен имот. Този договор е изменян с анекси относно предмета, цената, начина на плащане и срока на действие. На 14.01.2019г. е сключен анекс №2, според който имотът ще бъде закупен за сумата 23 012 евро или тяхната левова равностойност по официалния курс на БНБ в деня на плащането, уговорен е срок за плащането, срокът за сключване на окончателния договор е до 28.02.2019г. и е постигнато съгласие окончателният договор да се сключи едновременно с изповядване на сделка между „ГД Инвест“ ООД, като продавач и „Визекс Про“ ЕАД, като купувач, за покупка на цех за бутилиране на минерална вода и безалкохолни напитки, построен в същия имот и при цялостно изплащане на фактура № 33/11.01.2019г., издадена от „ГД Инвест“ ООД за продажба на оборудване. На 28.02.2019г. между ищците Р. М. К. и Р. К. К. от една страна, като продавачи и ответното дружество, като купувач, е сключен договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 60, т. I, рег.№ 415, дeло№ 57/2019г. на нотариус С. П. с рег. № № * на Нотариалната камара, по силата на който ищците са прехвърлили на ответника собствеността върху УПИ , пл.сн. № ***, кв.81, с площ 3200 кв.м, по плана на [населено място], [община], обл. Б. срещу задължението на купувача да плати уговорената цена. Според съдържанието на нотариалния акт продажната цена е в размер 10 000 лева, платима по банков път по сметка на продавачите в деня на подписването на нотариалния акт. Установено е, че ищецът е дал писмено съгласие продажната цена да бъде платена по банковата сметка на съпругата му Р. К. и на 01.03.2019г. ответникът е превел по банкова сметка на ищцата сумата 10 000 лева. Установено е също, че върху закупените от ответното дружество имоти има наложени възбрани-върху процесния УПИ е наложена възбрана на 13.06.2014г. от ЧСИ Б. Б. по изпълнително дело с длъжник Р. К. и взискател Л. В. Д.; върху имота на „ГД Инвест“ ООД има наложена възбрана на 17.02.2016г. от ЧСИ Ш. Д. по изп.дело с длъжник „М.-90“АД-бивш собственик на имота. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по отношение на установените факти и направените правни изводи, като е изложил и собствени мотиви, приемайки, че основаният спорен въпрос, предмет на въззивното производство, е относно действителната цена на сделката-дали това е сумата, посочена в предварителния договор, изменен с анекса от 14.10.2019г. или тази, посочена в нотариалния акт за покупко-продажба.

Въззивният съд е направил извод, че не е доказано твърдението на ищците, че страните по договора за покупко-продажба не са искали удостовереното в нотариалния акт изявление, че цената по сделката е платена и получена в посочения размер, да ги обвърже. Посочил е, че материализираното в нотариалния акт изявление представлява частен свидетелстващ документ с материална доказателствена сила срещу продавача, поради удостоверяването на неизгоден за него факт и поради подписването на документа от ищците като продавачи. Съдът е приел, че представеният предварителен договор за покупко-продажба представлява начало на писмено доказателство като правещ твърдението за симулативност вероятно, но тъй като документът няма съдържание, напълно разкриващо симулацията, е посочил, че той не е достатъчен, за да се приеме за установена симулативността на нотариалния акт в частта, в която нотариусът е удостоверил изявленията на страните за платена и получена продажна цена. Съдът е приел, че в конкретния случай не са събрани годни и безспорни доказателства, установяващи действителната обща воля на страните по сделката, нито са събрани доказателства, установяващи твърдението за създадени отношения на привидност между страните по процесния договор. Въззивният съд е приел, че доколкото предварителният договор представлява „начало на писмено доказателство“ не доказва симулацията, а вероятното й съществуване и се явява основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана. Съставът на БлОС е дал вяра на показанията на втората група свидетели- тези, ангажирани от ответника, като е приел, че същите са последователни, базират се на лични впечатления и възприятия, свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото, а показанията на тези свидетели се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Според съда от показанията на групата свидетели на ищците не може да се установи как се е стигнало до постигане на съгласие за подписването на нотариалния акт, нито става ясно как и кога е постигнато споразумение за действителната продажна цена, посочена в нотариалния акт, доколкото тази група свидетели сочи единствено, че процесната сделка се е усложнила, че имало чести промени на условията и че в деня на подписване на нотариалния акт страните са напуснали кантората на нотариуса и са водили продължителни разговори. Съставът на БлОС е съобразил и други релевантни за спора и събрани по делото доказателства-наличието на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.02.2019г.; писменото съгласие на продавача К. продажната цена в размер 10 000 лева, посочена в нотариалния акт да се преведе по банковата сметка на съпругата му Р. К. в Общинска банка АД; изпратения до купувача проект на нотариалния акт, в който липсва продажна цена; установените по делото сложни отношения между страните, които са преговаряли за няколко сделки с недвижими имоти и по всички неколкократно са променяли условията; наличието на възбрана върху имота. Предвид всичко изложено съдът е приел, че ищците не са провели пълно и главно доказване на твърденията си, че е невярно признатото от тях в нотариалния акт обстоятелство за получаване на цената в посочения размер, като окончателна такава по сделката, тоест че действителната воля на страните по процесния договор е различна от външно изразената в него.

При тези решаващи изводи на въззивиня съд, съставът на IV на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и 3 ГПК. Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираните от касаторите въпроси не покриват нито общия, нито допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите не удовлетворяват общото основание за селекция на касационната жалба, тъй като не притежават характеристиката на правен въпрос по смисъла на разрешението, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а произтичат от становището на страната по съществото на спора и изразяват несъгласието й с решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска. Питанията се основават на тезата на жалбоподателите, че след като между страните по спора е налице сключен предварителен договор, изменен с анекса от 14.01.2019г., според който продажната цена е в размер 23 012 евро, това е достатъчно за установяване на действителната обща воля на договарящите относно реалната цена по сделката и за симулативността на посочената в окончателния договор продажна цена.

Първият формулиран въпрос е фактически, а не правен, доколкото изисква обсъждане на доказателства - в частност съдържанието на предварителния договор и анексите към него, както и на процесния договор, оформен в нотариален акт и уговорките в него относно продажната цена на имота и разписаните срокове за плащането й. По естеството си този въпрос съставлява оплакване срещу правилността на въззивния съдебен акт, по чл. 281, т. 3 ГПК, който обаче е релевантен в производството по разглеждане на касационната жалба (чл. 290 ГПК), което се развива едва след допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. Във фазата по селектиране на касационната жалба обаче доводите по съществото на спора нямат предвиденото в процесуалния закон значение и не позволяват осъществяване на достъп до касация.

По отношение на втория въпрос следва да бъде посочено, че е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване и според която при начало на писмено доказателство, свидетелски показания са допустими за установяване привидността на съдържащите се в документа изявления и за установяване на действителната воля на страните при сключване на симулативната сделка (решение № 206 по гр. д. № 824/2011 г., IV ГО, решение № 251 по гр. д. № 7253/2013 г., I ГО и решение № 55 по гр. д. № 214/2009, III ГО).

Формулираният от касаторите въпрос относно автоматичното прекратяване на предварителен договор след сключването на окончателен, е ирелевантен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него. Съгласно мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС непоставянето на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно да не се допуска касационен контрол без да е необходимо да се установяват сочените допълнителни основания за това.

Отделно от изложеното, не е посочена непълната, неясна или противоречива правна норма, предпоставила противоречиво тълкуване и приложение, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна практика по нейното приложение, но явяваща се неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството, каквито са задължителните указания в т. 4 на цитираното ТР.

С оглед всичко изложено, не е налице основанието за достъп до касационно обжалване на въззивното решение на БлОС.

Съобразно изхода на спора на ответника по касация „Визекс Про“ ЕАД следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 2000 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие и банков платежен документ за платената сума.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение