Определение № 1015 от 22.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1583/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Генгхис продакшънс” Лтд. (“Genghis Productions” ltd.), Хонг Конг, против решение № 334/26.05.2023 г. по в.т.д. № 945/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 3 търговски състав, с което е потвърдено решение № 260559/26.08.2022 г. по т.д. № 1780/2018 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от настоящия касатор срещу “Козметикс екс” ООД, ЕИК[ЕИК], иск за преустановяване на нарушението на правата върху европейската комбинирана търговска марка peг. №[ЕИК], заявена и регистрирана с изображение в следните класове по МКСУ: 3, 10, 14, 18, 20,21, 24, 25, 27, 34, 35, и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000 лева – частичен от претенция в заявен пълен размер от 20 000 лева, на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗМГО от 1999 г. (отм.).

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - касационно основание по чл. 281, т.3, предл. 1 и 2 ГПК. Излагат се доводи относно съдопроизводствените действия по т.д. № 2279/2018 г. на СГС, което било прието от първата инстанция като преюдициално спрямо настоящото производство. Поддържа се, че въззивният съд изцяло е игнорирал доказаното ползване без правно основание от страна на ответника на притежаваната от ищцовото дружество европейската комбинирана търговска марка, регистрирана в горепосочените класове, включително в клас 3 от МКСУ за следните стоки: “козметични средства; и нелечебни препарати за грижа за кожата: продукти за грижа за косата: ароматизатори и парфюми; нелечебни продукти за нокти”. Сочи се, че по делото е доказано, че ответникът системно е продавал стоки чрез сайта http:cks-bg.com, маркирани с логото на марката на ищеца, без изричното съгласие на маркопритежателя. Оспорва се изводът на решаващия състав, че не е извършено от ответника нарушение на правото на ищеца по смисъла на чл.13, ал. 2, т. 4 ЗМГО (отм.), а и дори такова да е било осъществено, “то било преустановено към момента на приключване на устните състезания”. Изтъква се, че в заключението на назначената от СГС съдебно-маркова експертиза е прието, че “знакът, който е използван от ответниците в продуктите шампоан “Intercosmo color shine REPAIR”, маска за коса “Intercosmo color shine REPAIR” и серум “Intercosmo color shine repair”, е идентичен или сходен във висока степен с процесната европейската търговска марка EUTM №011673282 и в този контекст извършеното използване на марката води до вероятност за объркване на потребителите на козметичните продукти в клас 3, която вероятност включва възможност за свързване на знака с марката на ищеца”. Аргументира се, че заключението е коментирано превратно от въззивната инстанция, като същата не е вникнала в същината на установените факти от експерта, което, според касатора, води до липса на мотиви. Обобщава се, че ищецът е установил в условията на пълно главно доказване отделните елементи на състава на гражданската отговорност - поведението на отговорния субект или на ангажираните при осъществяване на съответната дейност от него лица, довело до нарушаване на правото върху европейската търговската марката с рег. №[ЕИК], вината у непосредствения нарушител, както и наличието на вреди, настъпили в резултат на правонарушението, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Навеждат се доводи, че апелативният съд не е обсъдил механизма за определяне на обезщетението, когато има достатъчно данни за извършване на нарушението по аргумент от разпоредбата чл. 76б ЗМГО.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

“1. Представлява ли образния елемент на търговска марка на ищеца, използван и в продуктите (стоките) на ответника, “знак”, който води до образна отличителност по начин, че потребителят да изпадне в заблуждение в хипотезата на чл. 13 ЗМГО? Използването на този “знак” както в марката на ищеца, така и в стоките на ответника води ли до нарушаване на търговска марка, въпреки че по твърдения на ответника той използва при означаване на продуктите си друг словен елемент “INTERCOSMO”?

2. Ако търговското използване на знак (осъществяващ идентично марката на ищеца образно) от ответника води до очевиден извод за използването на процесната марка (отново образно) като житейски факт (потвърден от съдебно-марковата експертиза по делото), той следва ли да доведе и до правилен юридически извод у съда, а именно, че марката на ищеца е нарушена и това би довело да заблуда на потребителя на базата на критерия “общо впечатление” за знаците?”.

Макар да се сочи в изложението и допълнителният критерий по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с него не се поставя от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответникът по касация “Козметикс екс” ООД в срока по чл. 287, ал.1 ГПК оспорва касационната жалба като недопустима с оглед прага за касационен контрол по чл. 280, ал. 3 ГПК. Възразява по основателността на искането за достъп до касационно обжалване.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая предявеният като частичен осъдителен иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО от 1999 г. (отм.) за сумата от 1 000 лева е под законоустановения праг от 5 000 лева за граждански дела, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това настоящият състав намира, че подадената касационна жалба против въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение касателно горепосочената претенция, се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е допустима.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частта по иска за преустановяване на нарушението на правата на ищеца върху европейската комбинирана търговска марка, е приел, че не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че предлаганите от ответника козметични стоки, попадат в обхвата на регистрацията на търговската марка на ищеца – стоки от клас 3. Установено е от приетата по делото ССЕ, че макар и на загуба, ответникът е реализирал минимални продажби, от което следва, че е използвал процесният знак в търговската си дейност. Решаващият състав е намерил за приложима към спора хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.), тъй като стоките на ответника не са фалшифицирани. По въпроса за вероятността от объркване на потребители по смисъла на цитираната норма е посочил, че съдебната практиката е константна, че при извършване на преценката дали има вероятност от объркване между две марки, съдът трябва да се фокусира върху цялостното впечатление, което те оставят, а не само върху един елемент от графичното оформление. Апелативният съд е преценил, че сама по себе си марката на ищеца не е отличителна по силата на интензивно използване или репутация и не доминира в паметта на потребителите, поради което при сравняване на използвания от ответника знак с фигуративната марка трябва да се отчетат всички компоненти, които формират представата у потребителите за предлагания от ответника продукт, както и доколко марката на ищеца е водещ компонент в цялостната представа. Посочено е, че тази теза се съдържа и в съдебната експертиза, че важен е общият ефект от възприемането на марките, като се изследва визуалното, фонетично и смислово впечатление, като въз основа на него се прецени дали някой от общите елементи има опасност да доведе до заблуждаване на потребителите относно източника, произхода и характеристиките на стоките. Въззивната инстанция е споделила изводите на вещото лице относно сходството между процесния знак и марката на ищеца, но не и съображенията относно това кой е доминиращият елемент. Аргументирано е, че в предлаганите от ответника продукти не може да се даде приоритет на знака, тъй като това са продукти за коса и според вещото лице при изслушването му в съдебното заседание, когато човек си купува продукт за коса, трябва да се очаква, че той ще бъде по-внимателен, защото касае тялото му и най-вероятно той ще разгледа всички надписи, текстове и т.н., намиращи се върху опаковката, а може би ще прочете и указанията, които се дават при използването на такива продукти. При тези съображения съдът е стигнал до заключение, че в случая словните елементи имат основна тежест, като най-значим е разположеният в горната част на продукта словен елемент INTERCOSMO, изписан с черен, широк шрифт и означаващ името на производителя на продукта Intercosmo Italy. Добавил е, че словният елемент се откроява и има ясни отличителни функции върху предлаганите от ответника продукти, както и че именно той, а не знакът, сходен с марката на ищеца, има по-силен доминиращ ефект върху съзнанието на потребителите. Отбелязал е, че регистрираната марка не присъства с козметични продукти на пазара, поради което е малко вероятно процесният знак да доведе до заблуда на потребителя, че има свързаност между лицата – собственик на марката и производителя. Обобщил е, че поради това предявените искове са неоснователни и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира директен достъп до касационно обжалване поради “очевидна неправилност” на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност, която е предвидена в производството по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логика. Такива конкретни основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на въззивното решение. В останалите случаи, каквото е изразеното от него несъгласие с изводите на въззивния съд при сравняването на използвания от ответника знак и марката на ищеца, вероятността от объркване на потребителите, кредитирането или не в отделни части на заключението на експерта, не обосновават наличието на очевидна неправилност по смисъла на цитираната разпоредба. Тези доводи представляват по същество оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, ал. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Същите биха могли да бъдат преценени едва при произнасяне по същество по реда на чл. 290 ГПК, а не във фазата по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК, в която се преценяват единствено лимитативно определените хипотези по чл. 280, ал. 2 или съответно ал. 1 ГПК. Поради гореизложеното не се обосновава наличие на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 т. на ОСГТК на ВКС, този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора два въпроса са фактологични и не отговарят на изискванията за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от горецитираното тълкувателно решение. В съдържанието на същите са включени конкретни доводи на касатора относно неправилността на въззивното решение, което предпоставя преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, както и на конкретните правни изводи на въззивния съд. С оглед използваната формулировка вторият въпрос дори изисква даване на пряк отговор за правилността на въззивното решение - “той следва ли да доведе и до правилен юридически извод у съда, а именно, че марката на ищеца е нарушена и това би довело да заблуда на потребителя на базата на критерия “общо впечатление” за знаците”. Това излиза извън предметния обхват на дейността на касационната инстанция в селективната фаза на касационното производство. Поради горното по така формулираните два въпроса не е налице общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Липсата на обосноваване на същия изключва необходимостта от обсъждане на поддържания от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По отношение на соченото от касатора в изложението допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е формулиран конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. В т. 1 от горецитираното тълкувателно решение е разяснено, че правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от касационната инстанция, но с оглед принципа на диспозитивното начало в граждански процес по чл. 6 ГПК, съдът не разполага с правомощия да формулира такъв, ако не е поставен от жалбоподателя. Съобразявайки горното, не се обуславя допуск до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София в частта за отхвърляне на иска за преустановяване на нарушението относно процесната марка.

По разноските:

Поради оставяне без разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение в частта по осъдителния иск и недопускане на касационен контрол в останалата обжалвана част, ответникът по касация има право на разноски. Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева, но не представя доказателства за плащането му, поради което разноски за настоящата инстанция не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,