Определение № 510 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5146/26.02.2024 г., подадена от Д. Г. Г., чрез адвокат С. Н., срещу решение № 137 от 12.02.2024 г. по гр. д. № 577/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 263420 от 01.12.2022 г. по гр. д. № 3225/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която Столична община е осъдена да заплати, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, на Д. Г. Г. разликата над 56 000 лв. до 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Г. А. С., настъпила вследствие на ПТП от 03.12.2018 г., ведно със законната лихва от 03.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, и вместо това въззивният съд е отхвърлил иска за сумата от 44 000 лв., представляващи разликата над 56 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2018 г. до окончателното плащане. Пред Софийски апелативен съд не е било обжалвано първоинстанционното решение в частта, с която искът е бил отхвърлен над сумата от 100 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., поради което в тази част е налице формирана сила на пресъдено нещо. Софийски апелативен съд, сезиран с въззивна жалба на Столична община, е приел за доказано, че Д. Г. Г. е дъщеря на починалия Г. А. С., който на 03.12.2018 г. е управлявал лек автомобил „Рено 19“ с peг. [рег.номер на МПС]. Приел е, че от заключението на съдебномедицинската експертиза, изслушана пред първата съдебна инстанция, и обясненията на вещото лице се установява, че С. е получил множество травматични увреждания, разделени в няколко групи: 1. Травма на главата, охлузвания на лицето, кръвонасядане на меката черепна покривка вляво челно и ляво челно - слепоочно с оформен подкожен хематом (кръвонасядане); 2. Закрита гръдна травма: кръвонасядания на гръдния кош, счупване на ребра двустранно - 2-ро, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо вдясно по предна мишична линия с масивно кръвонасядане на околните меки тъкани, както и на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то вляво косо по линия отгоре надолу и от предна мишична към задна мишична линия и кръвонасядане на околните меки тъкани, напречно счупване на гръдната кост на нивото между третите и четвъртите ребра с масивно кръвонасядане на околните меки тъкани, като при микроскопиране на специално оцветени препарати от бял дроб се установяват участъци с наличие на мастна емболия; контузия на сърцето - кръвонасядане на околосърдечната торбичка и средостението, както и пъстроват участък на лявата сърдечна камера и междукамерна преграда; 3. Коремна травма, кръвонасядания странично на гръдния кош и корема, кръвонасядане на възходящата и напречната част на дебелото черво, кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз; 4. Травма на опорно-двигателния апарат: счупване на лявата хълбочна кост с отваряне на ацетабуларната ямка, изкълчване на лявата тазобедрена става, кръвонасядания на крайниците, кръвонасядане на нивото на лявата тазобедрена става. Според вещото лице смъртта на пострадалия се дължи на тежка съчетана травма, получена при процесното ПТП, както и от настъпилите от нея усложнения - гнойно некротичен трахеобронхит, двустранна бронхопневмония, многоорганна недостатъчност - изливи в гръдна и коремна кухина, персистиращ анемичен синдром, неповлиян в пълна степен от проведените многократни хемотрансфузии на изогрупова еритроцитна маса, наличието на т. нар. гръден капак (резултат от серийното двустранно счупване на ребра), водещ до парадоксално дишане, установената при аутопсията мастна емболия на белия дроб, резултат от фрактурите и травмирането на големи области от тялото. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. На 06.12.2018 г. на пострадалия е била извършена сърдечна катетеризация (СКАГ) по повод остър коронарен синдром със ST елевация, като е установена 90 % стеноза (стеснение) на лявата главна коронарна артерия. Становището на експерта е, че острият коронарен синдром със ST елевация (остър преден миокарден инфаркт) е в пряка причинно-следствена връзка с установените и описани стенотични (атеросклеротично стеснени плаки) коронарни съдове (артерии, хранещи сърдечния мускул). Причините за сърдечна недостатъчност са разнообразни и в много от случаите се припокриват с рисковите фактори, като при пострадалия сърдечната недостатъчност е в пряка причинно-следствена връзка с получените промени некроза и обширни исхемични зони в сърдечния мускул, вследствие на прекарания остър преден миокарден инфаркт със ST елевация. В съдебномедицинската експертиза на труп № 74/2018 г. е описан стар инфаркт на задната стена на лявата сърдечна камера с оформена аневризма, което от своя страна също води до сърдечна недостатъчност. Според вещото лице причините за настъпване на инфаркт на миокарда са най-вече съдови, като при пострадалия, с оглед получената тежка съчетана травма при процесното ПТП, неминуемо е потенцирала хроничната исхемична болест до настъпване на остър коронарен синдром, което означава, че между тях има пряка причинно-следствена връзка. Предвид механизма на ПТП, скоростта на леките автомобили и получените травматични увреждания, може да се каже, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан; ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, е нямало да се стигне до „воланна травма“ с множествени двустранни счупвания на ребра, на гръдна кост, както и луксация на лявата тазобедрена става със счупване на лявата хълбочна кост и отваряне на ацетабуларната ямка. При приемането на пострадалия и снетата анамнеза е било отбелязано, че лицето е без придружаващи заболявания; лицето не е съобщило за тежка сърдечна патология. Софийски апелативен съд е посочил, че с оглед оспорване изводите на вещото лице, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан, пред първата инстанция е допусната и изслушана повторна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице-ортопед-травматолог, съгласно заключението на която двустранното счупване на ребрата на пострадалия - 2-ро, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо вдясно по предна мишнична линия и 3-то, 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то вляво, е травматична увреда, която се получава най-често при удар на тялото на водача в колелото на волана, като напречното счупване на гръдната кост на нивото на 3-то и 4-то ребра и контузията на сърцето са получени също при този удар. Според вещото лице, ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан, би получил травматични увреди в по-малко области и в по-малка степен на увреда; ако е бил с правилно поставен предпазен колан по време на процесното ПТП, не би могъл да получи счупване на лявата хълбочна кост, счупване на лявата гаванковидна ямка на таза и изкълчване на лявата тазобедрена става. Според мнението на експерта тези увреди са получени от удар на левия долен крайник в части от интериора на автомобила, разположени пред него, като от този удар е и кръвонасядането по предната повърхност на лявото коляно. Според повторната експертиза, с оглед характера, степента, вида и местоположението на травматичните увреди на Г. С., мястото, на което е бил по време на удара, и механизма на процесното ПТП, може да се приеме, че същият е бил без правилно поставен предпазен колан. Въззивният съдебен състав е посочил, че изцяло кредитира фактическите изводи на двете вещи лица, обективирани в основната и повторна СМЕ, тъй като експертите са отговорили пълно и обективно на поставените въпроси, като изводите им не почиват на предположения. Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля О. Г., съпруг на ищцата; визирал е, че възприема същите, тъй като са основани на преки и непосредствени впечатления и не противоречат на останалия доказателствен материал. Според показанията на Г. ищцата и баща й са имали много силна връзка, тъй като тя е единствено дете в семейството и предимно той я е гледал като малка. След смъртта на баща й, Д. Г. изпаднала в тежка депресия - непрекъснато ходела на гробищата, плачела, не можела да се успокои, все още вземала хапчета и не е преодоляла загубата на своя родител; свидетелят твърди, че не живеели в едно домакинство, но всяка седмица си гостували, всяка събота и неделя били заедно с родителите на ищцата. Свидетелства, че майката на ищцата е жива, но се намира в тежко състояние и непрекъснато трябва да има човек при нея. Въззивният съд е съобразил представения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 03.12.2018 г., съгласно който инцидентът е настъпил в [населено място], на [улица], в района на № 152, като огледът е извършен при облачно време, мъгла, намалена видимост, изкуствено осветление. Взел е предвид съдебната автотехническа експертиза, назначена от СГС, в която се сочи, че пътното платно е двупосочно, без хоризонтална и вертикална маркировка, без мантинели и светлоотразители, без улично осветление. Ударът между двете превозни средства е настъпил в платното за насрещно движение, спрямо посоката на движение на наследодателя на ищцата, като той се е движел със скорост от около 54 км/ч, а другото превозно средство - със скорост от около 41 км/ч. Според вещото лице при тези скорости на движение и двамата водачи не са имали възможност, при възникналата опасност с оглед гъстата мъгла, да спрат автомобилите в осветените зони от фаровете. Причините за инцидента са комплексни - навлизане и движение на лек автомобил марка „Рено 19“ в лявата пътна половина при скорост на движение, непозволяваща на водача да спре лекия автомобил в рамките на видимостта, при наличие на мъгла, липса на пътни знаци, хоризонтална маркировка и улично осветление, като последните две обстоятелства значително затрудняват управлението на автомобила. Вещото лице сочи, че при метеорологичното явление „мъгла“ хоризонталната видимост е под 1 км. Излага, че при тези данни не може да бъде определено точно колко е била видимостта в района на ПТП към 18.30 ч. на 03.12.2018 г., но със сигурност може да се отговори, че е била намалена от наличието на мъгла. Софийски апелативен съд е кредитирал при постановяване на решението си и показанията на разпитания по делото И. Й. - водач на лек автомобил и свидетел на ПТП. Приел е, че от разпита му се установява, че пътната обстановка е била много тежка - с много гъста, непрогледна мъгла, в рамките на няколко метра нямало никаква видимост; освен това е било и тъмно, нямало пътна маркировка, като дори самият свидетел на няколко пъти тръгнал да напуска пътното платно. При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав е направил следните правни изводи: По делото няма спор, че процесното ПТП е настъпило на път (улица), попадащ в територията на [населено място], част от Столична община. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗП пътищата са републикански и местни, като за местни се считат тези, които не попадат в описаните в ал. 2 републикански пътища (автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа). На свой ред, местните пътища, според ал. 3, са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП общинските пътища са публична общинска собственост, според ал. 5 тази собственост се разпростира върху всички основни елементи, посочени в чл. 5. Съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗП в пътищата (пътната инфраструктура) се включват следните основни елементи: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътните принадлежности. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4 ДР на ЗП в понятието „пътна принадлежност“ са включени ...пътните знаци, пътната маркировка,... предпазните огради, направляващите стълбчета, защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението. Ето защо ответната община, като собственик на общинския път, отговаря за неговото стопанисване по начин, позволяващ безопасното му използване, като в тази връзка следва длъжностните лица към общинските служби да изпълняват вменените им от закона задължения. В Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка се съдържа изискването, че тази маркировка (част от принадлежностите към общинския път) трябва да е видима при различни метеорологични условия както през деня, така и през нощта, както и че тя трябва да е светлоотразяваща (чл. 9). Според чл. 10 от същата наредба надлъжната пътна маркировка се състои от линии, нанесени успоредно на оста на пътя, и се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и на неговите граници. При така визираните правила съдът е направил извод, че Столична община, като собственик на пътния участък в [населено място], където е настъпил пътният инцидент, не е изпълнила задължението си за неговата поддръжка, в частност за поддържане на неговата хоризонтална маркировка - осева линия и странични отграничаващи линии. По делото не се установява видими светлоотразяващи линии да са били положени по начин, че да могат да бъдат ясно възприети при различни метеорологични условия и през нощта. Въз основа на събраните доказателства (АТЕ и свидетелски показания) въззивният съдебен състав е приел за безспорно установено, че именно липсата на такива линии е препятствала възможността за пространствена ориентация на водачите в условията на гъста мъгла, така че да не напуснат асфалтовото покритие на пътя. Същевременно съдът е заключил и че инцидентът е настъпил при липса на улично осветление. Визирал е, че описаното изкуствено осветление е помощно средство, използвано от органите на полицията, но не е уличното осветление, което съставлява част от инфраструктурата на населеното място. Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Общината не е доказала, че е изпълнила тази законово вменена й отговорност. По горните съображения Софийски апелативен съд е приел, че Столична община не е изпълнила своите законови задължения по поддържането на процесния път, поради което следва да бъде ангажирана нейната гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД. Съдът е посочил, че от събраните доказателства се установява, че наследодателят на ищцата е претърпял ПТП, при което е получил тежка съчетана травма, в резултат на която са настъпили усложнения. Въз основа на приетата и неоспорена в тази част съдебномедицинска експертиза е приел, че смъртта на пострадалия се намира в пряка причинна връзка с процесния инцидент. Визирал е, че действително при лицето се установява тежка предиспозиция от усложнено сърдечносъдово заболяване с прекаран миокарден инфаркт преди ПТП, но се е позовал на мнението на експерта по делото, че тежката съчетана травма, получена от Г. С. при ПТП, неминуемо е потенцирала хроничната исхемична болест до настъпване на остър коронарен синдром, поради което е налице причинно-следствена връзка между тях. Обстоятелството, че пострадалият е бил със сърдечносъдово заболяване, доколкото това не е в резултат на негово противоправно поведение, не може да служи като причина да се счита, че от негова страна е налице способстване за настъпване на вредните последици; никъде вещото лице не е направило извод, че при здраво сърце, дори при по-тежки травматологични увреждания, летален изход не би настъпил. Същевременно съдът е намерил за основателно възражението на ответника по иска, че е налице принос на пострадалия, изразяващ се в несъобразяване на избраната скорост с атмосферните условия. Посочил е, че от приетите и неоспорени писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че на процесната дата е имало гьста и непрогледна мъгла. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Според съда очевидно в случая пострадалият не е съобразил избора си на скорост на движение (54 км/ч) с атмосферните условия - наличието на мъгла в процесния участък, състоянието на пътя - липса на пътна маркировка, на улично осветление, на мантинели и светлоотразители и конкретните условия на видимост - в тъмната част на денонощието. Софийски апелативен съд е приел за основателно и възражението, че Г. С. е бил без предпазен колан, както и че леталният изход не би настъпил, ако е бил с правилно поставен такъв. Визирал е, че от събраните и обсъдени доказателства по безспорен начин се установява, че лицето е било без поставен колан, както и че при този механизъм на ПТП и скорост на двата леки автомобила, ако С. е бил с правилно поставен предпазен колан, би получил травматични увреди в по-малко области и в по-малка степен. Съдът е направил извод, че приносът на загиналия към инцидента превишава този на ответната община, макар и последната безспорно да не е изпълнила вменени й от закона задължения по поставяне и поддържане на пътната маркировка и осветление по начин, позволяващ безопасното движение по улиците при различни метеорологични условия. Г. С. е способствал за ПТП и фаталния изход, тъй като се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост, като е пътувал и без поставен колан. Въззивният съдебен състав е приел, че наследодателят на ищцата е допринесъл с 60 % за трагичните събития и с това съотношение следва да се редуцира размера на дължимото обезщетение. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства, въззивният съд е намерил за основателни оплакванията в жалбата на Столична община, че определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. За неоснователно обаче е счел възражението, че не може съдът да определи по-голям размер на обезщетението и от този размер да извърши намаляването, поради приетото съпричиняване. По този въпрос се е позовал на ТР № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Софийски апелативен съд е изложил, че размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата от ответника, следва да бъде определен по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Съгласно Постановление № 4/1968 г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Съдът е съобразил, че в случая Д. Г., която е единствено дете в семейството, е загубила близък родственик - нейния баща (на 67 навършени години), към когото тя е била силно привързана, като тази загуба ще я съпътства до края на живота й. Съобразил е, че ищцата завинаги ще бъде лишена както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа. Като е взел предвид и стадия на обществено-икономическо развитие на страната, както и съдебната практика в други сходни случаи, и съобразявайки се с принципа на справедливост, е достигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението, с оглед конкретно установените по делото факти, възлиза на сумата от 140 000 лв. След редуциране на определения размер на обезщетение с приетия процент на съпричиняване, е определил размер на дължимото обезщетение от 56 000 лв. Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва направените изводи за съпричиняване на фаталния инцидент от страна на Г. С.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържащо се в касационната жалба, твърди, че е налице неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД - присъденото обезщетение не отговаря на действителните неимуществени вреди и се явява занижено, като въззивният съд в недостатъчна степен е съобразил съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде конкретизирано, за да съответства на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, дължимото на пострадалия обезщетение, което обуславя приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Излага, че признаването на обективен принос е само тогава, когато са налице категорични доказателства за това, че пострадалият е допринесъл за настъпване на ПТП. Постъпил е отговор на касационната жалба от страна на Столична община, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Атакуваното пред ВКС решение не е вероятно нищожно или недопустимо. То не и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Същевременно жалбоподателката не е формулирала въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а единствено е изложила доводи за неправилност на въззивния акт, попадащи в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Столична община има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,