Определение № 3306 от 24.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1459/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Кооперативна организация на инвалиди “Ралица“-гр. Стара Загора ЕИК[ЕИК] против решение №117 /16.04.2025г., постановено от Апелативен съд-Пловдив по в.гр.д. № 609/23 по описа на същия, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 223 от 03.07.2023г., постановено по т.д. № 300/2022г. по описа на ОС -Стара Загора в съответните отхвърлителни части е постановил друго, с което е осъдил Кооперативна организация на инвалиди “Ралица“-гр. Стара Загора да заплати на “ИНСТАЛ” ООД- [населено място], с ЕИК[ЕИК], както следва: сума в размер на още 31 394.52 лв., наред с вече присъдените 24 686.69 лв., представляваща извършени, но незаплатени СМР по Протокол Обр. 19 от 20.03.2018г. - акт № 10 и по Протокол Обр. 19 от 26.06.2018г. - акт № 11, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2022г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сума в размер на още 23 638.58 лв., наред с вече присъдените 102.86 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, формирано от сбора сумата от 14 565.40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 33 547.98 лв. за периода 05.04.2018г. - 15.07.2022г. и на сумата от 9176.04 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата от 22 533.23 лв., считано от 11.07.2018г. -15.07.2022г, както и сума в размер 5157.41 лв., представляваща направени разноски пред първоинстанционния съд и 10 641.46 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които според касатора се изразяват в това, че съдът неправилно е приел, че са налице извършените и приети СМР по сключения между страните договори за изработка. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за изхода по спора, които се свеждат до това, дали възраженията за неизпълнение на „скритите работи“ се обхващат от преклузиите по чл.264 ал.3 ЗЗД и дали тези възражения могат да бъдат противопоставени на ищеца по иск по чл.266 ал.1 ЗЗД, както и дали фактическото държане от възложителя на изработеното е достатъчно да се възприеме като приемане на извършената работа от изпълнителя, когато се касае за „скрити работи“. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в несъответствие с посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т1 ГПК. Претендират се разноските настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба “ИНСТАЛ” ООД- [населено място] в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски под формата на платено възнаграждение за процесуално представителство в производството пред ВКС, за което прилага списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за заплащане договореното възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: От приетия като писмено доказателство договор от 27.07.2017г.,се установява, че между „Виго“ ООД, в качеството му на изпълнител и ответната кооперация, в качеството й на възложител е постигнато съгласие, по силата на което възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши срещу възнаграждение дейностите на обект: Строителство на лекарски и зъболекарски кабинети – преустройство на част от масивна стопанска сграда на първи надпартерен етаж в УПИ 14. от кв.1 по плана на [населено място], представляващ ПИ с идентификатор 68850л515.82 по кадастрална карта с адм. адрес [улица]. Не се спори и че на 25.01.2018г. между същите страни е бил сключен договор, по силата на който ответникът е възложил, а „Виго“ООД “ ООД е приел да извърши СМР, изразяващи се в преустройство на съществуващи обекти за стопанска дейност на част от първи етаж със застроена площ 566.69 кв.м. част от сутеренния етаж със застроена площ от 465 кв.м. в същата стопанска сграда и обособяването на магазини за промишлени стоки, офис и бар – клуб срещу заплащане на определено възнаграждение. С договори от 26.01.2018г. и от 29.01.2018г е възложено, изпълнението на СМР –тата, които ответната кооперация е възложила за изпълнение на „Виго“ ООД в стопанска сграда с посочения по-горе административен адрес. В т.4.3 от договорите страните са се съгласили плащането на възнаграждението за изпълнените СМР, дължимо в 3 - дневен срок от подписване на протокол обр. 19, да бъде заплатено от кооперацията на изпълнителя – ищец “ИНСТАЛ” ООД- [населено място], като в т.4.4 е предвидено, че това задължение за ответника е с произход договор за цесия, по силата, на който „Виго“ ООД е прехвърлил вземането си по договора от 27.07.2017г. и 25.01.2018г. в полза на ищеца, за което се е задължил да бъде уведомена Кооперацията. Не се спори, че ищецът е изпълнявал строително - монтажни работи на процесния имот през 2017г., които са заплатени от ответника, както и че са приети и разплатени извършените от него СМР по актове обр.19 от 07.02.2018г. и от 12.03.2018г. Няма спор, а това е установимо и от представеното удостоверение № 19- 16-2 от 09.01.2019г. на [община], че процесният обект Магазини за промишлени стоки, офис, бар – клуб и кафе – бар е бил въведен в експлоатация, като това удостоверение е издадено по заявление на възложителя от 02.01.2019г., ведно с окончателен доклад от 14.08.2018г. от „Геодет“ ЕООД, упражняващ строителния надзор. Съдът е посочил, че спорът се е концентрирал за това изпълнени ли са от ищеца строителните работи, за които са съставени протокол обр. 19 от 20.03.2018г. и от 26.06.2018г. и са издадени проформа фактури за стойността на изпълнените работи. От приета от първоинстанционния съд и неоспорена от страните СТЕ, се установявало, след оглед на място извършени СМР по части Архитектура, ВиК и ЕЛ, които са актувани с процесните протоколи обр. 19, с изключение на скритите работи. Експертът е остойностил установените СМР по акт обр. 19 от 20.03.2018г. в размер на 15 836.89 лв. с ДДС, съответно по акт обр. 19 от 26.06.2018г. в размер на 15 035.18 лв. с ДДС. Според изложеното от въззивния съд, вещото лице е констатирало идентичност на дейностите, за които са съставени актове и от „Брод инвест“ ЕООД и конкретно тези по шпакловка, грундиране и латеск, но след като е установил, че подобни дейности са извършвани в цялата административна сграда, а в съставените от третото лице актове не е посочено, къде са извършвани и предвид несъвпадане на количествата, актувани от ищеца и от „Брод инвест“ ЕООД е обобщил, че не може да установи съвпадение на тези дейности. Според експерта единичните цени в съставените процесни актове са посочени на база оферта от 11.05.2016г., по които цени са заплащани и останалите СМР по предходните актове обр. 19 от № 1 до № 9, както и че същите са икономически обосновани. След представяне на Актове за установяване на скрити работи от 20.02.2018г., 24.02.2018г. и 25.02.2018г., които касаят полагане на полипропиленови, полицинковани, PVC тръби и изтегляне на кабели от в.л. е извършено остойностяване на същите с изготвеното допълнително заключение. Приетата пред втората инстанция комплексна съдебно техническа експертиза, според съда, е категорична си, че са били извършени всички скрити работи и съпътстващи ги дейности, така както са посочени в съставените протоколи, обр. 19 /Акт № 10 и Акт № 11/ по част „ВиК“ и „Електро“, както и по част „Архитектура и строителство“, с уточнението по последната част, някои от видовете, като грундиране, шпакловка с мрежа, грундиране на стари стени и тавани, вароциментна мазилка в тоалетните на ет.2 и ет.3 не е възможно да се види изпълнението при оглед на място, но е технологично правилно да се изпълни и има обеми с такива количества. По отношение на дейностите по демонтаж на фаянс и теракот в тоалетните на ет.2 и ет.3 е посочено, че тези дейности не са видими при оглед, като е констатирано, че в тези сервизни помещения няма стари облицовки, както и че технологично правилно е преди полагане на новите да се демонтират старите амортизирани такива, като е уточнено, че в помещенията има обеми с такива количества. Експертите са посочили, че къртене на бетон стъпала пред магазините е дейност, която е скрита, както и че няма как да се установи дали е изпълнена, тъй като липсва заснемане с уточнението, че към момента на огледа стъпалата не съществуват. По отношение на претенциите за изнасяне, натоварване и извозване на строителни отпадъци, експертите са посочили, че извършваните строителни дейности по необходимост са свързани с акумулиране на големи количества отпадаци, като на обекта в сутерена е констатирано наличието на такива, но е невъзможно да се отговори на въпроса дали това са всички отпадъци или е имало и такива, които са изнесени, натоварени и извозени до предвидените за това места. Експертите, при извършения оглед на място, са констатирали наличието на преградни стени от тухлена зидария в помещенията на сутерена /изба/, което количество е по – голямо от претендираното за заплащане разрушаване на тухлени преградни стени с вароциментна мазилка. По отношение на демонтажа на фаянс и теракот вещите лица са посочили, че не могат да определят точно количество, предвид липсата на заснемане. Досежно актуваните като извършени СМР в акт обр. 19 с № 11 от 26.06.2018г. и конкретно сваляне на стара вътрешна вароциментова мазилка, посочено като изпълнено в тоалетните на ет.1 и ет.2, експертите при огледа на място са констатирали наличието на изпълнени нови мазилки в тоалетните, чието количество е по–голямо от претендираното, а по отношение на грундирането на стени и тавани и поставяне на гипсокартон са посочили, че не е възможно да се види изпълненото при оглед, но е технологично правилно да се изпълни и е констатирано наличието на обеми с такива количества. Аналогични са констатациите и по отношение на шпакловка с мрежа на стени и тавани, по отношение, на която дейност е констатирано наличието й на места и обеми с такива количества. Досежно вароциметовата мазилка в тоалетни на ет.3 е посочено, че към настоящия момент същите са изпълнени с нова фаянсова облицовка и не може да се установи полаганата мазилка, но според експертите полагането й е технологично обосновано и има такива обеми, които са актувани като скрити работи в съставения акт обр. 10. Констатациите на експертите по отношение на актуваните дейности по демонтаж на фаянс и теракот от тоалетните на ет.3 са аналогични на тези, касаещи вароциментовата замазка, а по отношение на изнасянето, 7 натоварването и извозването на строителни отпадаци е подържано становището, обосновано за същите дейности в съставения акт обр. 19 от 20.03.2018г. Досежно претенцията за заплащане на дейностите по демонтаж на дървени прозорци и демонтаж на метална решетка за прозорец, вещите лица се констатирали, че всички прозорци са сменени с нови, но количеството и вида на свалената стара дограма не може да се констатира при оглед на място. От събраните гласни доказателства, които съдът е кредитирал, като подкрепени от останалите събрани доказателства – гласни и експертни становища, се установявало, че от страна на изпълнителя, работници са извършвали СМР по офисите, магазините и бар – клуба, а извършените конкретни работи, след като били извършени се остойностявали и съставените актове обр. 19 се изпращали на електронната поща на кооперацията, която след като приемала акта и нареждала паричния превод, след м.03.2018г. само работници на „Инстал“ работили на този обект, а отвън по изолацията работила друга фирма, както и че от лятото на 2018г. обектите, след приключването им били отдадени под наем. Сочи се от свид.показания, че всички дейности били изпълнени, за което свидетелства, както въвеждането на обекта в експлоатация, така и данните от съставените актове обр. 12 за скрити работи и извършените контроли, както и че процесните актове 10 и 11 са крайните актове, в който са отразени дейностите по ЕЛ, ВиК, както и и изпълнение на санитарните изисквания за наличието на санитерен възел за всеки обект, преустройството на Кафе – бар и свързаната с него външна тоалетна. Пред въззивния съд са били разпитани допълнително още свидетели, от които се установявало, че са правени следните СМР:полагане на гипсокартон, шпакловка и боя, като се посочва, че са били правени няколко вида шпакловки – само на гипсокартон и такива след предварително грундиране, изкърпване и поставяне на мрежа. Извършени са били СМР по реконструкция на съществуващата стара сграда, вкл. и по събаряне на стари стени и изграждане на нови, изкърпване на съществуващи стени, изцяло нова ВиК и Ел. инсталации. От страна на свидетел, посочен от ответника се установявало още, че другият изпълнител „Брод Инвест“ е извършвал дейности по поправка работата на ищеца и конкретно тази по шпакловка, грундиране, боядисване, както и полагане на инсталации, като заявява, че тези забележки по отношение работата на ищеца не са отразени документално. На следващо място свидетелят твърди, че на ищеца се дължи плащане, обаче искал да му покажат работите, за които са съставени процесните актове, тъй като някои от дейностите според него били дублирани. Тези показания съдът не е кредитирал, като не достатъчно ясни и конкретни – не е посочено кога са извършвани дейности по поправка, за да може да се приеме, че поправеното е всъщност извършено от ищеца. На база така събраните доказателства, въззивният съд е обобщил, че правата и задълженията на страните са основани на за договор за изработка, с уточнението, че вземането за цената на изпълненото е цедирано на подизпълнителя – ищец, за която цесия няма спор, че длъжника е надлежно уведомен. Спорът между страните е концентриран досежно това приета ли е извършената работа по сключеният между тях договор за изработка, основно задължение по смисъла на чл. 264 ЗЗД за възложителя. Страните са постигнали съгласие, за което свидетелства св. Р., а и не се оспорва от ответника, приемането на възложената работа да се удостоверява с изпращане на съставения акт обр. 19 на електронната поща на ответната кооперация и след одобряването му да се издава фактура за стойността на извършеното. От приложените разпечатки от електронната поща на ответника става ясно, че ищецът е бил изпратил акт обр. 19 № 10 на 20.03.2018г. и № 11 на 26.06.2018г. на електронна поща на ответника, Няма данни след изпращането на актовете от изпълнителя на електронната поща на възложителя същия да е възразил за некачествено изпълнени СМР. От значение, според съда, е обаче фактът, че обектът е въведен в експлоатация, като докладът на строителния надзор, въз основа на който е издадено удостоверението от 09.01.2019г. е от м.08.2018г. и удостоверява, че изработеното се ползвало по предназначение – като магазини, офис и бар клуб, което означава, че изработеното е в съответствие с възложеното, ползва се по предназначение от възложителя и не страда от недостатъци, непозволяващи това. Отказът да се плати дължимото възнаграждение при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора не съставлява упражняване на правата по чл. 265 ЗЗД, тъй като това следва да бъде сторено с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Въз основа на изложеното съдът е счел, че с получаване на електронната поща, на която са изпратени съставените протокол обр. 19, ведно с издадените проформа фактури, от служител на ответника работата е приета от лице действащо от името на Кооперацията - възложител и за нея е възникнало задължението за заплащане на дължимото възнаграждение – чл. 266 /. За неоснователни са счетени възраженията на ответника, че актуваните работи не са извършени, респ. че са налице дублирани работи т.е. изпълнени от друг изпълнител, тъй като това, според въззивния съд, е било опровергано от събраните гласни доказателства, както и от съдебно – техническите експертизи. За основателна е счетена и въззивната жалбата и досежно частта на решението, с което е отхвърлен иска за присъждане на ДДС върху дължимото се на ищеца възнаграждение за изработеното: страните по договора са данъчно задължени по ЗДДС субекти, като данъчното събитие е настъпило с получаване на изработеното от възложителя по смисъла на чл. 25, ал.2 ЗДДС. Липсва изрична уговорка между страните по договора ДДС да не е част от възнаграждението по договора за изработка, поради което и с приложението на чл. 67, ал.2 ЗДДС съдът приема, че следва да се приеме, че същия е част от договореното възнаграждение. Това се потвърждава и от данните от приложената оферта, изготвена от „Инстал“ ООД на 11.05.2016г., която ответника не е оспорил, че е приел и именно въз основа на нея е заплащал дължимото се на изпълнителя възнаграждение. Въз основа на изложеното и съдът приема, че без значение за дължимостта на ДДС, като част от уговореното възнаграждение на извършената работа, е обстоятелството дали е издадена или не фактура по смисъла на чл. 112 ЗДДС. По така изложените мотиви е счетено от страна на въззивния съдебен състав, че решението в частта, с която е бил отхвърлен иска за присъждане на сумата над 24 686.69 лв. до претендираните 56 081.21 лв., представляваща неплатено възнаграждение за изпълнени СМР, за които са съставени Протоколи обр. 19 № 10 от 20.03.2018г. и № 11 от 26.06.2018г. следва да бъде отменено и искът- уважен до пълния заявен размер, ведно със законната лихва от предявяването му до окончателното заплащане на главницата. За основателна е счетена и въззивната жалба и в частта, с която е оспорено решението по отношение на претендираното обезщетение за забава плащането на главницата. В договора – чл.4.1 страните изрично са предвидили възнаграждение за извършените СМР изпълнителя да дължи в три дневен срок след подписване 12 на протокол обр. 19. Няма спор, че съставените протоколи обр. 19 от 20.03.2018г. и от 26.06.2018г. не са подписани от възложителя, но са изпратени на електронната поща и получени, доколкото това обстоятелство не е оспорено от него на датите на издаването им – на 20.03.2018г., съответно на 26.06.2018г.. От този момент, според съда, за възложителя е започнал да тече уговорения между страните 3- дневен срок за заплащане на дължимото възнаграждение, след изтичането на който ответника е в забава. Предвид изложеното, като несъобразено с материалния закон е приетото от решаващия първоинстанционен съд, че длъжникът – ответник е изпаднал в забава едва след получаване на изпратената му и връчена на 30.06.2022г. покана. Затова и при съобразяване на диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6 ГПК и приетата ССчЕ, според данните от която общия размер на обезщетението за забава плащането на главниците е в размер на 23 743.35 лв. /14566.58 лв. + 9176.77 лв./ обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлено искането на ищеца за присъждане обезщетение за забава в размер над сума в размер на 102.86 лв. до сумата от 23 741.44 лв. и това искане се уважи до пълния заявен размер. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на ответника по иска се сочат като обуславящи изхода по спора два такива, които се свеждат до това, дали възраженията за неизпълнение на „скритите работи“ се обхващат от преклузиите по чл.264 ал.3 ЗЗД и дали тези възражения могат да бъдат противопоставени на ищеца по иск по чл.266 ал.1 ЗЗД, както и дали фактическото държане от възложителя на изработеното е достатъчно да се възприеме като приемане на извършената работа от изпълнителя, когато се касае за „скрити работи“. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. По отношение на формулираните от касатора въпроси, настоящият състав на ВКС Първо т.о. счита, че същите нямат качеството обуславящи изхода по конкретния спор. Същите по своето съдържание се свеждат до неизпълнението на т.н. „скрити работи“, а съдът изрично и категорично е приел, че не са налице неизпълнени такива СМР. Обратното: от съдържанието на експертното заключение и свидетелските показания, според изложеното от въззивния съд, се установява изпълнението им. От страна на касатора липсват оплаквания в КЖ, както и въпроси в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК във връзка с кредитирането на тези доказателства. Ето защо отговорите на така поставените въпроси не биха имали за последица промяна в произнасянето по спора. По изложените съображения, липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация, поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на жалбоподателя е налице и позоваване на очевидна неправилност, по смисъла на съдържанието на чл.280 ал.2, предл.3 ГПК, по отношение на изводите на съда за това,че размерът на присъдената сума по главницата е недоказан и относно дължимостта в полза на изпълнителя на ДДС върху стойността на извършените СМР. Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства, включително да тълкува съдържанието на съответните уговорки в договора между страните, което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. С оглед гореизложеното не се установява, да е налице основание за допускане на касация и съгласно чл.280 ал.2 ГПК. В полза на ответника по КЖ “ИНСТАЛ” ООД- [населено място], с ЕИК[ЕИК] се дължат направените разноски в настоящото производство в размер на 3350 лева-възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 29.05.2024 г., съобразно приложения договор и платежен документ/ изходящ банков превод от 09.06.2025 г. / .Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.