Определение № 50013 от 19.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2180/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Л. И. А. чрез нейния пълномощник адв. Р. С., срещу въззивно определение № 169 от 25.01.2022 г. по в.ч.гр.д. № 3679/2021 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 270386 от 15.06.2021 г. по гр.д. № 12837/2020 г. на Софийски градски съд, с което е разделено производството по предявените искове с правно основание чл. 124 ГПК по отношение на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** с площ 488 кв.м, ведно с построените в него сгради с идентификатори ***, ***, ***и ***, находящи се в [населено място], и е постановено по отношение на тези имоти делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд-Панагюрище, а в частта по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК отношение на апартамент № 38, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно с мазе № 11 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката поддържа, че в случая по отношение местната подсъдност следва да намери приложение разпоредбата на чл. 116 ГПК, според която исковете срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявяват в един от тези райони по избор на ищеца. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Преюдициален ли е спорът по предявените два субективно съединени иска срещу ответници от различни съдебни райони по отношение на висящ процес за делба предвид обстоятелството, че процесните недвижими имоти са част от обща наследствена маса. 2. Следва ли да бъдат присъединени предявените обективно и субективно съединени установителни искове към висящ делбен процес предвид обстоятелството, че се касае за обща наследствена имуществена маса. 3. В случай на висящ делбен процес пред СРС следва ли да бъдат дадени указания за присъединяване на установителните искове и по тях да се произнесе делбеният съд. 4. Кой е компетентният съд да разгледа установителните искове при висящ делбен процес, в който предмет на делото е само един от двата недвижими имота. 5. Следва ли в конкретната хипотеза на предявени два субективно съединени иска срещу двама ответници от различни съдебни райони да намери приложение нормата на чл. 116 ГПК. 6. Следва ли съдът да прекратява производството по делото при висящ делбен иск с предмет само единия от двата недвижими имота и следва ли предявените искове да бъдат решени от делбения съд. Направено е и позоваване на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателката в настоящото производство е предявила пред Софийски градски съд при условията на обективно и субективно съединяване установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за собственост на два имота: поземлен имот с идентификатор ***с площ 488 кв.м, ведно с построените в него сгради, находящ се в [населено място], и апартамент № 38, ведно с принадлежащото му мазе № 11 и съответни идеални части от общите части на сградата, находящ се в [населено място]. За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд за разделяне на производството по тези искове и за изпращане на делото по иска за собственост на поземлен имот с идентификатор ***ведно с построените в него сгради за разглеждане от на Районен съд-Панагюрище, въззивният съд е приел, че по правилото на чл. 109, изр.1 ГПК компетентен да разгледа този иск е съдът по местонахождението на имота. Намерил е за неоснователни доводите на жалбоподателката, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 116 ГПК, като е посочил, че уредената с нея изборна местна подсъдност се прилага само когато предмет на спора е недвижим имот, който се намира в различни съдебни райони, каквато хипотеза не е налице по делото. Поставените в изложението правни въпроси, по които се иска допускане на въззивното определение до касационно обжалване, не са съобразени с данните по делото и с решаващите мотиви, изложени от въззивния съд, и поради това не се явяват обуславящи изхода на делото. Всички те се основават на субективното разбиране на жалбоподателката за наличие на връзка на преюдициалност на исковете за собственост, предмет на настоящото дело, по отношение на висящото делбено производство по гр.д. № 3841/2020 г. по описа на Софийски районен съд, каквато връзка не се установява. Това е така, тъй като недвижимият имот - земя и сгради, находящи се в [населено място], не са предмет на цитираното делбено дело. Същото е образувано по иск на К. И. Л. против жалбоподателката за делба на недвижимия имот в [населено място],[жк]. Няма данни с отговора на исковата молба или в срока и по реда на чл. 341, ал.2 ГПК да е поискано включване в делбената маса на имота в [населено място]. Не се установява и вторият ответник по предявените от жалбоподателката установителни искове за собственост да е конституиран като страна по делбеното дело. На следващо място, делото за делба е висящо пред Софийски районен съд, на който е изпратен за разглеждане предявеният от жалбоподателката иск за собственост на недвижимия имот в [населено място] с оглед цената на иска. Този съд, а не Софийски градски съд, пред който е подадена исковата молба, е компетентен да извърши проверка за допустимостта на предявения иск и за наличието на предпоставките на чл. 213 ГПК за съединяването му за общо разглеждане в едно производство с друго висящо пред него дело. По отношение на въпроса дали в случая е приложима разпоредбата на чл. 116 ГПК жалбоподателката не сочи практика на ВКС, на която въззивното определение да противоречи, поради което основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбите на чл. 109 и чл. 116 ГПК не създават затруднения в съдебната практика при определяне на местно компетентния съд, който да разгледа предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове за собственост. Критерият за определяне на местната подсъдност по искове за вещни права върху недвижим имот, установен в чл. 109 ЗС, е местонахождението на недвижимия имот, а не местожителството на ответника. Разпоредбата на чл. 116 ГПК не установява нещо различно, а само указва как се определя местната подсъдност по отношение на недвижим имот, който се намира в различни съдебни райони, като дава право на ищеца в този случай да предяви иска си по избор пред съда на един тези райони. В тази хипотеза не се касае за обективно съединени искове, а за специфика на недвижимия имот, с оглед на която не може да бъде определена еднозначно местната подсъдност по чл. 109 ЗС. Затова законът дава права на ищеца да избере пред кой съд, в района на който попада имотът, да предяви своя иск. При обективно съединяване на искове за вещни права върху няколко недвижими имота, които се намират в различни съдебни райони, тази специфика, обуславяща приложението на чл. 116 ГПК, не е не е налице. В тези случаи местната подсъдност на всеки от съединените искове се определя по правилото на чл. 109 ГПК, т.е. по местонахождението на недвижимия имот. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд. По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът