Определение № 2040 от 07.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3887/2022 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение от 24.06.2022 год. по гр. д. № 72/2022 год. Кърджалийският окръжен съд, като въззивна инстанция в производството по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил първоинстанционното решение № 241 от 20.12.2021 год. по гр. д. № 523/2021 год. на Кърджалийския районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между ищеца Х. П. Х. и ответниците Й. П. Х. и З. П. Ж. на апартамент № 7, находящ се в [населено място], ул. 8-ми март, [жилищен адрес] с площ от 82.66 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], при дялове от 2/5 ид. ч. за Х. Х., 2/5 ид. ч. за З. Ж. и 1/5 ид. ч. за Й. Х.. За да постанови решението си, въззивният съд приел за установено, че Г. П. Х., роден брат на Х. Х. и на З. Ж. и еднокръвен брат на Й. Х., е починал на 22.09.2008 год. Оставил в наследство процесния имот, придобит въз основа на договор за продажба на държавен недвижим имот на 14.08.1990 год. По спорния във въззивното производство въпрос дали З. Ж. е едноутробна или родна сестра на наследодателя, съдът въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приел за установено, че майка й И. А. К. имала сключен брак с П. Х. К. на 11.11.1943 год., прекратен на 18.06.1958 год. със съдебно решение за развод № 838 по гр. д. № 805/1958 год. на Хасковския окръжен съд. Безспорно било, че И. К. и П. К. били родители на Г. Х. и на ищеца Х. Х.. От приетия по делото акт за раждане № 623 на ОНС - Кърджали се установило, че същите били родители и на З. Ж.. Действително, в посочения акт било вписано раждането на Н. Б. А. на 28.09.1954 год. с майка И. А. М. и баща Б. М. А., като в графа „Бележки“ било посочено, че последният декларирал пред длъжностното лице по гражданското състояние, че признава Н. за свое дете. С поправка върху акта по молба от 31.03.1972 год. са зачертани имената Н. Б. А. и над тях са дописани имената З. П. Х., като не се спори относно идентичността между лицата. Въззивният съд възприел направения от първоинстанционния съд анализ на действащата нормативна уредба, въз основа на която е обоснован извода, че З. Ж. не била извънбрачно дете, тъй като е [дата на раждане] год., т. е. по време на брака между И. К. и П. К.. Позовавайки се на презумпцията за бащинство, според която съпругът на майката се счита за баща на детето, „родено през траенето на брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му“, съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЛС, ред. ДВ бр. 89/1953 год., както и чл. 31, ал. 1 СК от 1968 год. /отменени/ съдът приел, че баща на З. Ж. е П. К. - баща на ищеца Х. Х. и наследодателя Г. Х.. Не било доказано пред въззивния съд да е провеждана процедура по оспорване на произход от бащата, предпоставка за надлежното припознаване на З. Ж. от страна на Б. А.. По тези съображения решаващият съд приел за недействително припознаването, отбелязано от длъжностно лице по гражданското състояние в акта за раждане на ответницата. За неоснователно било прието възражението на ищеца за необсъждане на направеното признание на З. Ж., че неин баща бил Б. А.. До същото заключение стигнал и по оплакването за неоспорено в срок удостоверение за наследници на Г. Х.. От съдържанието на отговора на исковата молба се установило надлежното оспорване, за което първоинстанционният съд се произнесъл в обстоятелствената част на решението си. По тези съображения въззивният съд приел, че съгласно чл. 8, ал. 1, вр. ал. 3 ЗН делбата на процесния имот следва да бъде допусната при дялове по 2/5 ид. ч. за Х. Х. и З. Ж., като родни брат и сестра на наследодателя, и 1/5 ид. ч. за Й. Х., негов еднокръвен брат. Съделителят Х. П. Х., чрез пълномощника му адв. К. П., обжалва въззивното решение с довод за неправилност на извода относно дяловете на съделителите поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушение и необоснованост. Съдът е обосновал извода си за произхода на съделителката З. Ж., като се е позовал на разпоредби на СК от 1968 год. за факти, настъпили преди това. Позовава се на липсата на доказателства по делото за наличие на осиновяване от страна на П. Х., а приетите писмени доказателства установяват наличието на припознаване от страна на Б. А., за което ответницата сама признала в съдебно заседание. Поддържа още, че съдът не е обсъдил всички наведени възражения и оплаквания по предмета на спора във въззивната жалба. При тези съображения моли за частична отмяна на решението, като вместо него бъде поставено ново, с което да бъде допусната делба на процесния имот при дялове на съделителите в размер на 1/2 ид. ч. за Х. Х. и по 1/4 ид. ч. за З. Ж. и Й. Х.. В изложението касаторът се позовава на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и по чл. 280, ал. 2 ГПК. Твърди произнасяне на въззивния съд по въпроси относно еднозначността на понятията „признаване на дете“ по съставен акт за раждане от 1954 г. съгласно ЗЛС /ДВ, бр. 182/9.08.1949 год./, Правилник за водене на регистри за гражданско състояние /ДВ, бр. 2/5.01.1950 г./ и „припознаване на дете“ съгласно разпоредбите на СК /ДВ, бр. 23/22.03.1968 год./. Поставен е въпрос, касаещ възможността на съда да обоснове и мотивира своето решение, прилагайки материалноправна норма, несъответстваща по време на юридическия факт, за който се отнася. Посочват се и въпроси за задължението на съда да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а също и относно задължението на съда да обсъди и да се произнесе по направено искане за обезсилване на решението в частта, с която районният съд се е произнесъл по непредявено по надлежния ред искане. Във връзка с тези въпроси се поддържа тезата, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответницата по касационната жалба З. Ж., чрез пълномощника ѝ адв. И. Б., оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. оспорва жалбата по същество като неоснователна, по съображенията в писмения отговор. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. От ответника Й. Х. не е постъпило писмено становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, в настоящия си състав на II г. о., като обсъди доводите на страните въз основа данните по делото и предмета на настоящото производство, намира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради липса на релевираните от касатора основания за това, поради следните съображения: Първият поставен въпрос относно еднозначността на понятията „признаване на дете“ по съставен акт за раждане през 1954 год. съгласно ЗЛС (отм.), ПВРГС (отм.) и „припознаване на дете“ съгласно разпоредби на СК от 1968 год.(отм.) не може да се приеме за обуславящ правната воля на решаващия съд, тъй като съдът не го е обсъждал. Още повече в цитираните разпоредби от касатора липсва понятие „признаване на дете“. Във всеки от посочените нормативни актове терминът „припознаване на дете“ е употребен с трайно наложения в правната доктрина и съдебна практика смисъл. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос. Въззивният съд е мотивирал своето решение въз основа на действащите разпоредби към момента на осъществяването на факта, предвиден в хипотезата на правната норма, относима към правния спор. Същият е възприел изводите на първоинстанционния съд от направения сравнителен анализ на материалноправните разпоредби на действащия към момента на раждането на З. Ж. ЗЛС - чл. 63, ал. 1, възпроизведен и в чл. 31, ал. 1 СК от 1968 год. С оглед тези съображения не може да се приеме, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото не се обосновава необходимост от промяна на създадена съдебна практика, осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито необходимост от попълване на празноти в нормативната уредба. Третият и четвъртият въпрос от изложението са процесуалноправни, за които също не е налице допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице винаги, когато приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Анализирайки относимите доказателства по делото и преценявайки всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и на изложените от страните доводи и възражения, въззивният съд е отделил спорните от безспорните факти и е изложил мотиви относно всички оплаквания, които се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на касатора относно доказването на произхода на З. Ж., за което се обосновал с презумпцията за бащинство, предвидена в чл. 63 ЗЛС от 1949 год. (отм. ДВ, бр. 23 от 1968 г.), която е предвидена и в последвалите нормативни актове, уреждащи произхода на дете от бащата. Мотивиран е и изводът на съда за надлежно оспорване на представеното с исковата молба удостоверение за наследници на Г. Х.. При направена служебна проверка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК не се установява да е налице вероятност въззивното решение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на адв. И. Б. разноски за осъществената безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 500 лв., определен по реда на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т 2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения /ред. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 год./. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение