Определение № 1355 от 31.05.2023 г. на ВКС по д. № 1658/2023 г.

Производството е по чл.135 ал.5 АПК. Образувано е по спор между Районен съд – Пазарджик и Административен съд - Пазарджик кой от тях се явява компетентен да разгледа подадената от С. Г. Р. жалба срещу заповед № 163/ 25.11.2022 г. на началника на Затвора – гр.-Пазарджик, с която С. Р. бил спрян от работа, с формулирано искане за отмяна на заповедта, за връщане на жалбоподателя на предишната му работа и за заплащане на обезщетение по 270 лв месечно от датата на заповедта до възстановяването му на работа със законната лихва. Жалбата е подадена пред Административен съд – Пазарджик, който с определение № 2445/ 30.12.2022 г. е разделил производството по адм.д.№ 1152/ 2022 г. и постановил по това дело да продължи разглеждането на оспорването на заповед № 163/ 25.11.2022 г. Разпоредил също да се изготвят служебно заверени преписи от книжата по делото и да се изпратят по компетентност на Районен съд – Пазарджик. Позовал се на разпоредбата на чл.1 ал.2 КТ, според която отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и приел, че искът за присъждане на трудово възнаграждение не му е подсъден. Районният съд - Пазарджик, на когото препис от жалбата е препратена по компетентност /по нея е образувано гр.д.№ 129/ 2023 г./, също прекратил производството пред себе си и повдигнал спор за подсъдност по чл.135 ал.5 АПК. Този съд намерил, че жалбата касае правоотношения, които не са трудови по смисъла на КТ. Полагането на труд от лишените от свобода се уреждало със специални разпоредби от ЗИНЗС и ППЗИНЗС и целяло тяхното възпитаване и ресоциализация, което отличавало отношенията от типичните трудови такива, при които се престира резултат срещу получаване на трудово възнаграждение. Затова лишеният от свобода и затвора нямали качеството на работник и работодател, за отношенията между тях не били приложими разпоредбите на КТ. Споровете за изпълнението на такива правоотношения били в компетентност на съответния административен съд. Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа жалбата на С. Р. в нейната цялост е Административен съд – Пазарджик. Оспорената от С. Г. Р. заповед на началника на Затвора – Пазарджик е издадена от орган чл.15 ал.1 ЗИНЗС в изпълнение на властнически правомощия, възложени му със закон. От заповедта не възникват правоотношения на равнопоставеност, а такива на власт и подчинение. Както работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията на затвора /чл.172 ал.2 ЗИНЗС/, така и преустановяването на достъпа до тази работа се извършва с акт на администрацията. Отношенията не се уреждат като трудови, тъй като не се касае за хипотеза на предоставяне на работна сила срещу възнаграждение при условията на свободно договаряне. Показателен в това отношение е фактът, че ако лишените от свобода извършват работа при юридически или физически лица при условията на чл.174 ал.1 ЗИНЗС, тези лица заплащат полагащото се за труда възнаграждение не на лишените от свобода, а на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" /чл.175 ал.1 ЗИНЗС/. Неговите средства се формират включително от неполагащата се част от трудовото възнаграждение на лишените от свобода /чл.38 ал.1 т.3 ЗИНЗС/, което също идва да покаже, че трудът на лишените от свобода не се полага при условията на КТ, а при условията на специалния закон. Правоотношенията не са такива на равнопоставеност и точно поради това всички спорове за законност на актовете, действията и бездействията на органите за изпълнение на наказанията законодателят е отнесъл в компетентност на административните съдилища /пар.4б ДР ЗИНЗС/. Затова и спорът относно законосъобразността на заповед № 163/ 25.11.2022 г. на началника на Затвора – [населено място], с която С. Р. бил спрян от работа, не може да бъде разделен от спора трябва ли да бъде възстановен на тази работа и има ли право на възнаграждение или обезщетение. Касае се за спор относно правните последици от един акт и компетентен да разреши този спор е административният съд. По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд