Определение № 1684 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4022/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника й по делото В. Д.- директор на ТД-Б., против Решение №74 от 03.04.2024г. по в. гр. д. №362/2023г. по описа на Апелативен съд- Б., с което е било потвърдено Решение № 260003 от 28.06.2023 г. по гр.дело № 359/2017 г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ искове против Г. С. Х., Д. К. Х., М. Г. Х., С. Г. Х., „Б. - Г" ЕООД, ЕИК[ЕИК], и „Л." ЕООД, ЕИК[ЕИК], за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 580010,27 лв., както следва:

от Г. С. Х., на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ:

• сграда с идентификатор № 87374.530.288.2, находяща се в [населено място], [улица], представляваща гараж с площ от 23 кв.м., ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена;

от Г. С. Х., на основание чл.64, т.1, вр.чл.63, ал.2, т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ:

-магазин- самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.541.40.3.7 по КК на [населено място], с площ от 23,88 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] - партер, придобит от [община] с договор за покупко- продажба на недвижим имот от 04.12.2013г., отчужден след проверявания период, с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 21.12.2015г. в полза на С. Г. Х.- дъщеря на проверяваното лице;

-магазин за риба- самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.541.40.3.10 по КК на [населено място], с площ от 63,95 кв.м., находящ се на [улица] - партер, придобит от [община] с договор за покупко- продажба на недвижим имот от 04.06.2014 г., отчужден след проверявания период с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 21.12.2015г. в полза на М. Г. Х.- дъщеря на проверяваното лице;

от Г. С. Х., на основание чл. 72, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ:

-сумата в размер на 2 700 лв, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 43459.501.477 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], адрес: [населено място], [улица], с площ от 563 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор -няма, номер по предходен план 0.477, придобит от [община] на 18.09.2012г. с договор за покупко- продажба на недвижим имот, отчужден след проверявания период на 17.07.2017г.;

от Г. С. Х., на основание чл. 70, във връзка с чл. 63, ал. 2, т.1, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ:

-сумата в размер на 45 300 лв, представляваща непреобразуваната част от преобразувана сума по сметка № BG94 FINV 9150 2016 3864 19 в „Първа инвестиционна банка" АД, с титуляр Г. С. Х., чрез трансфер от сметка № BG74 FINV 9150 1014 7511 02;

-сумата в размер на 52 700 лв, представляваща получена сума по сметка № BG23FINV 9150 2016 4743 18 в „Първа инвестиционна банка" АД, с титуляр Г. С. Х., от трето лице, преобразувана чрез трансфер от сметка № BG94 FINV 9150 2016 3864 19; която сума е била изтеглена от сметката след края на проверявания период;

-сумата в размер на 29 961,37 лв, представляваща непреобразуваната част от преобразувана сума по сметка BG89 ТТВВ 9400 1526 9261 27 в „СЖ Експресбанк" АД с титуляр Г. С. Х. чрез трансфер от сметка № BG92 RZBB 9155 1060 2276 22;

• сумата в размер на 2,90 лв., представляваща платени лихви по сметка ВС89 ТТВВ 9400 1526 9261 27 „СЖ Експресбанк“ АД с титуляр Г. С. Х.;

от „Л." ЕООД, на основание чл.66, ал.2, вр.чл.64, т.2 от ЗОПДНПИ:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.541.65.1.25, представляващ търговски обект с площ от 19 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж нула, заедно със съответните идеални части от общините части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, придобит с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том II, peг. №1210, дело № 157 от 08.02.2007 г. от ЕТ „С. Г. Х.", отчужден след проверявания период с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, том 2, peг. № 794, дело № 116 от 17.02.2016 г., в полза на „Б.-Г" ЕООД, дружество регистрирано след края на проверявания период с управител и едноличен собственик на капитала Г. С. Х.;

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.541.65.1.26, представляващ търговски обект с площ от 21 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж нула, заедно със съответните идеални части от общините части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, придобит с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том II, peг. №1210, дело № 157 от 08.02.2007 г. от ЕТ „С. Г. Х.", отчужден извън проверявания период с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим от 17.02.2016 г. в полза на М. Г. Х. и С. Г. Х.;

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.541.65.1.27, представляващ търговски обект с площ от 47 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж нула, заедно със съответните идеални части от общините части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, придобит с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том II, peг. №1210, дело № 157 от 08.02.2007 г. от ЕТ „С. Г. Х.", отчужден извън проверявания период с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим от 17.02.2016 г. в полза на М. Г. Х. и С. Г. Х.;

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.541.65.1.28, представляващ търговски обект с площ от 38 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж нула, заедно със съответните идеални части от общините части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, придобит с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том II, peг. №1210, дело № 157 от 08.02.2007 г. от ЕТ „С. Г. Х.", отчужден извън проверявания период с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим от 17.02.2016 г., в полза на М. Г. Х. и С. Г. Х.;

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.541.65.1.29, представляващ търговски обект с площ от 34 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж нула, заедно със съответните идеални части от общините части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, придобит с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том II, peг. №1210, дело № 157 от 08.02.2007 г. от ЕТ „С. Г. Х.", отчужден извън проверявания период с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим от 17.02.2016 г., в полза на М. Г. Х. и С. Г. Х.;

-1/38,70 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.538.148.1.13, с площ от 31,62 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, придобити от „Л.“ ЕООД с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.03.2009г., отчуждени извън проверявания период с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том 2, per. № 494, дело № 157 от 25.02.2016 г., в полза на „Б.-Г" ЕООД;

-1/104,20 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.538.148.1.12 с площ от 31,62 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, придобити от „Л.“ ЕООД с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 9, том II, peг. №12160, дело № 159 от 08.02.2007 г. от ЕТ „С. Г. Х.", отчуждени извън проверявания период с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том 2, peг. № 494, дело № 157 от 25.02.2016 г., в полза на „Б.-Г" ЕООД;

от „Л." ЕООД, на основание чл. 66, ал. 2 във връзка с чл. 64, т. 1 от ЗОПДНПИ:

-9,54/38,70 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.538.148.1.13 с площ от 31,62 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, придобити от „Л.“ ЕООД с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.03.2009 г. отчуждени извън проверявания период с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том 2, peг. № 495, дело № 158 от 25.02.2016 г., с купувач .„Б.-Г" ЕООД;

-85,66/104,20 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.538.148.1.12 с площ от 31,62 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, придобити от „Л.“ ЕООД с нотариални актове за продажба на недвижим имот от 08.02.2007 г. и 27.03.2009г., отчуждени от след проверявания период с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том 2, peг. № 495, дело № 158 от 25.02.2016 г., с купувач .„Б.-Г" ЕООД;

от „Л." ЕООД, на основание чл. 72, във връзка с чл. 66, ал. 2 от ЗОПДНПИ:

-сумата в размер на 9 900 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор с № 87374.530.73.5.1 с площ от 66,77 кв.м., представляващ първи етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор 87374.530.73.5, заедно със съответното отстъпено право на строеж върху терена, придобит с нот.акт № 112, т.VIII, рег.№ 7717, д.№ 1252 от 30.07.2007г., отчужден след проверявания период с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 19.02.2016г.;

-сумата в размер на 16 800 лв, представляваща пазарната стойност на следното отчужденото движимо имущество: лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 320 с per. [рег.номер на МПС], придобит на 29.04.2010г. и отчужден след проверявания период.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му в обжалваната част и уважаване на предявените искове. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговор от Г. С. Х. от [населено място], ул.’’Търговска” № 26, вх.Б, ет.1, ап.1, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Г. Н.; отговор от Г. С. Х., ЕГН [ЕГН]; Д. К. Х., ЕГН [ЕГН]; М. Г. Х., ЕГН [ЕГН]; С. Г. Х., ЕГН [ЕГН]; и „Б. - Г" ЕООД, ЕИК[ЕИК]; чрез пълномощниците им адв. Вяра М.- Т. и адв. Г. А.; и отговор от „Л." ЕООД- в ликвидация, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, чрез особения му представител адв. Г. Д.; с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ искове с правно основание чл.74, ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/, обнародван в “Държавен вестник“, бр.38 от 18.05.2012 г., отменен от 23.01.2018 г.

Съдът е приел, че с протокол № ТД03БС/УВ - 2410/21.04.2015 г. е била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника Г. С. Х., който с Решение № 78 от 08.09.2015 г. по НАХД № 298/2015 г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, влязло в сила на 24.09.2015 г., е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.255, ал.4, от НК, което попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ (отм.). Г. С. Х. е имал сключен граждански брак с Д. К. Х., считано от 24.10.1993г., който е бил прекратен с Решение № 171/11.03.2009 г. на Районен съд- Ямбол. От брака си Г. Х. и Д. Х. имат две дъщери- ответниците М. Г. Х., [дата на раждане] и С. Г. Х., [дата на раждане] Ответното дружество „Л." ЕООД-в ликвидация, ЕИК[ЕИК], е регистрирано в търговския регистър на 06.11.2002 г. с капитал от 5 000 лв, разпределен в 50 дружествени дяла по 100 лв. всеки, с едноличен собственик на капитала и управител- ответника Г. С. Х.. На 31.01.2014г. Г. С. Х. е продал на Велик Д. В. дружествените си дялове за сумата от 5 000 лв. Дружеството е било контролирано юридическо лице от Г. С. Х. по смисъла на §1, т.2, б. „а“ от ЗОПДНПИ /отм./ за периода от 21.04.2005 г. до 31.01.2014 г.

Въз основа на заключенията на повторната и допълнителна съдебно-икономическа експертиза на вещото лице С. А. и на съдебно- техническата и оценителна експертиза на вещото лице Фиданка Д., и представените по делото доказателства, съдът е приел, че през проверявания период - от 21.04.2005 г. до 21.04.2015 г. проверяваното лице Г. С. Х. и свързаното с него лице Д. К. Х. са реализирали следните доходи, приходи и източниците на финансиране: доходи по Г. на Г. С. Х.- 96 979,85 лв (отговор на въпрос № 1 от ПД СИЕ); доходи на Г. С. Х. от фирми /чл.73 от ЗДДФЛ/ - 20,36 лв; доходи на Г. С. Х. от застрахователни обезщетения и от НОИ: 2 285,42 лв (отговор на въпрос № 1 от ПД СИЕ); доходи по Г. на Д. К. Х.: 23 649,10 лв (отговор на въпрос № 2 от ПД СИЕ); доходи на Д. К. Х. от обезщетения от НОИ: 94,46 лв (отговор на въпрос № 2 от ПД СИЕ); приходи от продажба на дружествени дялове, придобити преди 21.04.2005 г.: 5 000 лв; усвоени кредити и изтеглени суми от кредитни карти: 92 100 лв (отговор на въпрос № 4 от ПД СИЕ, и колона № 10 от Приложения №№ 1, 4, 4А и 6, като от посочената там сума от 96 900 лв е извадена сумата от 4 800 лв - предоставен заем на ответника Г. Х. от Велик Д. В., тъй като сумата е получена и върната от ответника през проверявания период); доход от продажба на недвижим имот, представляващ разликата между пазарната стойност на придобиване и пазарната стойност на отчужден недвижим имот, придобит и отчужден през проверявания период: 4 000 лв (отговор на въпрос № 8, колона № 11 от Приложение № 6); доходи от лихви, начислени по банковите сметки на ответниците през проверявания период - 107 534,26 лв (Колона № 12 от Приложения № 4, 4А и 6). Приел е, че в приходната част следва да се включат и наличните парични средства, представляващи начални салда по банковите сметки на ответниците към датата на започване на проверката /21.04.2005 г./: 277 546 лв (отговор на въпрос № 1 от поставените от ответниците въпроси), както и сумата от 95 400 лв., която е преведена по сметка на ответника Г. Х. на 07.04.2014 г. от трето лице - Д. П. Д., на основание сключен на 01.04.2014г. между вносителя и ответника Х. договор за инвестиционни намерения, която сума не е отразена в частта относно приходи, доходи и източници на финансиране в заключението на в.л.А.. Приел е, че в приходната част не следва да се включват: получената от ответника Г. Х. от Г. Д. Г. в заем сума в общ размер на 6000 лв., тъй като заемът е получен и върнат от ответника Х. през проверявания период; сумата от 210 000 лв., декларирана от ответника като налични парични средства в началото на проверявания период, тъй като реализираните от ответниците Х. доходи са доста преди проверявания период и до датата на проверката ответниците са извършвали разходи, вкл. и за закупуване на недвижими имоти, а е възможно и част от тези средства да е включена в началното салдо по банковите сметки на ответниците към началото на проверката; предоставените от К. К. И. на ответника Г. С. Х. суми с 8 бр. разписки по договор за съвместна дейност от 20.07.2010 г. общо в размер на 153 861,70 лв. и върнатата на ответника Г. Х. от К. Г. М. сума от 67 000 лв. за предоставен заем на последния от ответника Х. преди началото на проверявания период, тъй като представените частни документи- договор за съвместна дейност и разписки за получени суми от ответника Х. (общо 220 861,70 лв.), са оспорени относно достоверността на датата на съставянето им, и поради забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК за установяване на тези плащания с гласни доказателства и заключението по приетата по делото съдебна графическа и техническа експертиза, което не дава отговор за точната дата на съставянето на документите, то съгласно чл.181, ал.1 от ГПК, за дата на съставяне на документите следва да бъде приета датата, на която те са постъпили пред комисията - след крайната дата на проверявани период.

Съдът е приел, че постъпилата в периода 21.04.2005г. - 21.04.2015г. по банковите сметки на ответника Г. Х. сума от М. Г. Х. (дъщеря на проверяваното лице, пълнолетна към момента на извършване на преводите) и Д. Х. (бивша съпруга на проверяваното лице към момента на извършване на преводите) в размер на общо 215 868,22 лв. (отговор на въпроси № 22 и 23, л.43-44 от експертизата на в.л. А.) следва да бъде включена в приходната част на анализа, тъй като има характера на „приход“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) и на съдебната практика /определението, дадено в решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр.д.№ 3224/2017 г., IV г.о. на ВКС- всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект/. Приел е, че в приходната част на анализа не следва да бъдат включени вноските по банковите сметки, направени от Г. Х. и Д. Х. през проверявания период, в общ размер на 490 337,62 лв. съгласно заключението на вещото лице А., от които налични в края на периода са били 30 485,53 лв. По отношение на неналичните в сметките 459 852,09 лв. съдът е посочил, че представляват преминали суми, които не следва да участват при определяне на размера на несъответствието съгласно разясненията по т.1 от ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

За неоснователни са приети доводите на ищцовата комисия, че без значение за изхода на спора е наличността на имуществото към края на периода, тъй като именно преценката на доходите, разходите и имуществото „към всеки един момент на 10-годишния период“ може да даде отговор на въпроса дали лицето е разполагало със средства от законен източник за покриване на обичайните си и извънредните си разходи и дали след покриването им е останал излишък, който да послужи за внасянето на средства по банкови сметки или за придобиването на друг вид имущество. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно трайната практика на ВКС, вкл.преди ТР № 4/2021 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК, основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), съответно в §1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер, поради което първата задача на съда е да определи кое имущество е налично в началото и в края на проверявания период и каква е неговата парична равностойност.

При така изложените съображения съдът е приел, че реализираните от ответниците Г. и Д. Х. в проверявания период доходи, приходи и източниците на финансиране възлизат на общо 920 477,67 лв.

По отношение на направените от ответниците в проверявания период разходи, съдът е приел, че те са направили обичайни разходи за издръжка на домакинството, съобразени с броя на членовете му, датите на навършване на пълнолетие на децата и датата на развода на ответниците Д. К. Х. и Г. С. Х., в общ размер на 68 400,70 лв.; разходи за задгранични пътувания в размер на 4 498,51 лв., който размер е изчислен съобразно разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, от който са приспаднати разходите за дневни и нощувки в Х. за периода от 06.05.2010г. до 09.05.2010г. на Г. Х. и М. Х. (съгласно представена декларация от Л. Н. Йонов), разходите за задграничните пътувания на М. Х. и С. Х. след 11.03.2009г. (тъй като след развода упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката Д. Х., както и предвид показанията на св.К. И.); изключени са разходите за задгранични пътувания, във връзка с излизане от страната през Аерогара София на 06.05.2010 г. и влизане в РБ през ГКПП Аерогара София на 09.05.2010 г. с двупосочен билет на стойност 526.90 лв. на името на Г. Х. (поради това, че авиокомпанията използва софтуерен продукт, в който няма данни за ЕГН и бащино име на пътниците). Съдът е приел, че в разходната част следва да бъдат включени, съгласно представените писмени доказателства и заключението на в.л.А., общо извършените от ответниците плащания на местни данъци, такси, данък върху доходите на физически лица и глоба през проверявания период в размер на 35 953,93 лв. Тъй като, съгласно заключението на в.л.С.А., в издръжката на домакинството по данни на НСИ са били включени разходи за данъци в общ размер на 3509 лв., съдът е приел, че в разходната част на анализа следва да се включат онези разходи за платени публични задължения, които надхвърлят включените в разходите по данни на НСИ, а именно- сумата от 32 259,73 лв. Приел е, че в разходната част като извънреден разход през проверявания период следва да бъде включена и заплатената от ответника Г. Х., на основание Решение № 78/08.09.2015 г. по НОХД № 298/2015 г. на ОС Ямбол, сума от общо 21 546,63 лв., както и сумата от 29 880 лв., представляваща разходи за извършени СМР във връзка с преустройство и престрояване на недвижими имоти, собственост на ответниците, през проверявания период, съгласно заключението по СТЕ, СИЕ и показанията на св.Я.. В разходната част следва да бъдат включени разходите за погасителни вноски по кредити по банковите сметки на ответника Г. С. Х. през проверявания период, в размер на общо 13 068,04 лв., съгласно отговор на въпрос № 20, л.42-43 на в.л.А. (от посочената от вещото лице в таблицата сума от общо 17 868,04 лв. е извадена сумата от 4 800 лв.- погасен през 2011 г. заем, поради това че този заем, поради погасяването му в проверявания период, не е бил включен и в приходната част). Съдът е приел, че в разходната част не следва да бъдат включени следните суми: 400 лв., посочена като заплатена от Г. Х. на Д. Х. във връзка с продажбата 1/8 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Несъбър, на ул „Хр.Б.“ № 17, поради това, че имотът е закупен по време на брака между ответниците, но преди началото на проверявания период и Комисията, въз основа на данните в декларацията по чл.57 от ЗОПДНПИ, е приела, че за прехвърлената идеална част от имота между съпрузите не са извършвани плащания; 5 000 лв., която сума е следвало да бъде заплатена от Г. Х. на Д. Х. съгласно сключения между тях договор за доброволна делба, но за която сума от доказателствата по делото не е установено да е била заплатена. Съдът е приел, че при изследване на въпроса за наличието или липсата на несъответствие между нетния доход на ответниците и придобитото от тях и налично в края на проверявания период имущество в разходната част не следва да се включат установените от вещото лице разходи за придобиване на недвижими имоти през проверявания период по пазарна стойност на имотите към момента на придобиването им, в общ размер на 385 175,98 лв., тъй като стойностите на придобитите от ответниците недвижими имоти през проверявания период (отговор на въпрос № 5, л.56-58 от експертизата, имоти по т.1-5, 15, 17-20) са включени при остойностяване на придобитото и притежавано в края на проверявания период имущество от ответниците (отговор на въпрос № 8, л.69-72 от експертизата). По същата причина (включването им в притежаваното имущество) в разходната част не следва да бъде включена и сумата от 10 лв.- извършен разход от ответника Г. Х. през проверявания период за придобиване на дружествен дял във връзка с регистрирано на 11.07.2011 г. търтовско дружество „Лес-Г" ЕООД с капитал в размер на 10 лв., чийто едноличен собственик на капитала е ответникът Г. Х.. По изложените по-горе съображения съдът е приел за извършени от ответниците през проверявания период - от 21.04.2005 г. до 21.04.2015 г., разходи в общ размер 205 307,54 лв.

При така установените факти съдът е приел, че нетният доход на ответниците Г. и Д. Х. за проверявания период, формиран като разлика между приходите и разходите им, е положителна величина- 715 170,13 лв. Притежаваното от ответниците имущество в края на проверявания период се състои от налични парични средства по банкови сметки на Д. Х. към 11.03.2009 г.- 774.86 лв.; парични средства по банкови сметки на Г. Х. към 21.04.2015 г. - 79 684,80 лв.; придобити дружествени дялове на стойност 10 лв.; и недвижими имоти с обща пазарна стойност 371 175,98 лв. съгласно заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза. В наличното имущество на проверяваните лица в края на проверявания период следва да бъдат включени следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор № 87374.569.360, представляващ земя за земеделско ползване с площ от 640 кв.м., находящ се в землището на [населено място], м."Под язовира" с пазарна стойност към датата на придобиване - 1 678,10 лв., придобит с нот.акт за продажба на недвижим имот № 180, том I, per.№ 1089, дело №. 136 от 06.02.2007 г.; СОС с идентификатор № 87374.541.65.1.35, представляващ склад с площ от 16,50 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж нула, с пазарна стойност към датата на придобиване - 5 127,60 лв, придобит с нот.акт за продажба на недвижим имот № 8, том II, per. № 1211, дело № 158 от 08.02.2007 г.; придобитите с нот.акт за продажба на недвижим имот № 10, том II, per.№ 1222, дело № 160 от 08.02.2007 г. имоти: СОС с идентификатор № 87374.538.148.1.33, представляващ склад с площ от 9,78 кв.м., бивше избено помещение от апартамент № 2, находящо се в [населено място], [улица] /съгласно н.а. за поправка № 132, том И, per. № 1659, дело № 213 от 20.02.2007 г./, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена; СО с идентификатор № 87374.538.148.1.45, представляващ склад с площ от 7,44 кв.м., бивше избено помещение от апартамент № 2, находящо се в [населено място], [улица] /съгласно н.а. за поправка № 132, том II, per. № 1659, дело № 213 от 20.02.2007 г./, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена; СО с идентификатор № 87374.538.148.1.17, представляващ жилище с площ от 29,21 кв.м., бивше таванско помещение от апартамент № 40, находящо се в [населено място], [улица], етаж три, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, с пазарна стойност на трите имота към датата на придобиване- 3 332,28 лв.; ПИ с идентификатор № 43459.501.477 по КККР на [населено място] придобит с договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 18.09.2012 г., вписан в Служба по вписвания - [населено място] под Акт № 94, том IX, дело № 8/2012 г., отчужден след края на проверявания период /21.04.2015 г./, с пазарна стойност към датата на придобиване- 2 764 лв.; сграда с идентификатор № 87374.530.288.2, находяща се в [населено място], [улица], представляваща гараж с площ от 23 кв.м., с пазарна стойност към датата на придобиване- 5 750 лв., придобита с нот.акт за продажба на недвижим имот № 168, том 10, per.№ 6993, дело № 1114 от 31.10.2013 г.; магазин - СОС с идентификатор № 87374.541.40.3.7 по КККР на [населено място], с площ от 23,88 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] - партер, с пазарна стойност към датата на придобиване 54 236 лв, придобит от [община] с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.12.2013 г., вписан в Служба по вписвания - [населено място] под Акт № 144, том 29, дв.вх.рег. № 11114/2013 г.; магазин за риба - СОС с идентификатор № 87374.541.40.3.10 по КККР на [населено място], с площ от 63,95 кв.м., находящ се на [улица] - партер, с пазарна стойност на имота към датата на придобиване- 120 988 лв., придобит от [община] с договор за покупко- продажба на недвижим имот от 04.06.2014 г., вписан в Служба по вписвания - [населено място] под Акт № 29, том 13, дв.вх.рег.№ 4414/2014г.; кафе-сладкарница, представляваща сграда с идентификатор № 87374.541.16.12 по КККР на [населено място], с площ от 133 кв.м, с пазарна стойност на имота към датата на придобиване - 177 300 лв., придобита от [община] с договор за покупко- продажба на недвижим имот от 18.08.2014 г., вписан в Служба по вписвания - [населено място] под Акт № 47, том 20, дв.вх.рег. № 6706/2014 г. Приел е, че към притежаваното в края на изследвания период имущество от ответниците не следва да се добави сумата от 29 880 лв. - стойността на извършените в част от имотите СМР. Изложил е съображения, че приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.Ф.Д. действително установява извършването на посочените разходи, но не посочва дали и с колко извършените СМР на посочените недвижими имоти са довели до увеличаване на тяхната пазарна стойност. С оглед задължителните разяснения в ТР № 4/2021 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК съдът е приел, че освен наличните в края на периода парични средства в общ размер на 80 459,66 лв., в имуществото на проверяваните лица не следва да се включват преминалите и неналични суми в общ размер от 481 515,64 лв.

С оглед изложеното съдът е приел, че при установен нетен доход на проверяваните лица 715 170,13 лв. и придобито от тях през проверявания период и налично в края на периода имущество от 451 645,64 лв., не се установява наличие на несъответствие по см.на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) в имуществото им, поради което не може да се направи извод за обосновано предположение, че ответниците притежават незаконно придобито имущество, което на основание чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) подлежи на отнемане в полза на държавата. Приел е, че предявените искове са неоснователни и на друго основание- поради недоказване, съобразно практиката на ЕСПЧ, на наличието на причинна връзка между придобиването на имуществото, чието отнемане се претендира, и престъпната дейност на проверяваното лице. Съгласно влязлото в сила решение № 78 от 08.09.2015 г. по НАХД № 298/2015 г. по описа на ОС Ямбол, ответникът Г. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.4 НК - за необявено и неплатено данъчно задължение в размер на общо 20 274,62 лв. Предвид общата стойност на претендираното за отнемане имущество съдът е намерил, че не е доказано придобиването му да е в причинна връзка с престъплението, за което ответникът Х. е бил осъден- необявено и неплатено данъчно задължение в размер на общо 20 274,62 лв. Посочил е, че с оглед голямата разлика между реализираните от ответниците доходи в проверявания период и стойността на придобитото и налично в края на периода имущество, е опровергана законовата презумпция на чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ и в случая не е налице обосновано предположение, че посоченото имущество е незаконно придобито. Предвид горното е отхвърлил предявените срещу Г. Х. искове като неоснователни. Предвид установената липса на "значително несъответствие" между нетните доходи на проверяваното лице и съпругата му и имуществото им през периода на проверката, за неоснователни са приети и исковете срещу „Л." ЕООД - контролирано от Г. Х. дружество. По отношение на исковете срещу това дружество съдът е приел за основателно и заявеното с отговора на исковата молба възражение за погасяването по давност на основание чл.73 от ЗОПДНПИ (отм.), тъй като исковата молба е била подадена на 24.10.2017г., на исковете за отнемане от „Л." ЕООД на: СОС с идентификатор 87374.541.65.1.25, представляващ търговски обект с площ от 19 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж нула, заедно със съответните идеални части от общините части на сградата и от отстъпеното право но строеж върху терена, с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба- 22 800 лв.; СОС с идентификатор 87374.541.65.1.26, представляващ търговски обект с площ от 21 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж нула, заедно със съответните идеални части от общините части на сградата и от отстъпеното право но строеж върху терена, с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба- 25 200 лв.; СОС с идентификатор 87374.541.65.1.27, представляващ търговски обект с площ от 47 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж нула, заедно със съответните идеални части от общините части на сградата и от отстъпеното право но строеж върху терена, с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба- 56 400 лв.; СОС с идентификатор № 87374.541.65.1.28, представляващ търговски обект с площ от 38 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж нула, заедно със съответните идеални части от общините части на сградата и от отстъпеното право но строеж върху терена, с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба- 45 600 лв.; СОС с идентификатор № 87374.541.65.1.29, представляващ търговски обект с площ от 34 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж нула, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право но строеж върху терена, с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба- 40 800 лв., всички придобити от дружеството с нот.акт за покупко-продажба № 7, т. II, рег.№1210, д.№ 157/08.02.2007 г. на нотариус Е. Щ., рег.№ 487 на НК; 1/104,20 ид.части от СОС с идентификатор № 87374.538.148.1.12 с площ от 31,62 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба- 1 200 лв. и 85,66/104,20 ид.части от СОС с идентификатор № 87374.538.148.1.12 с площ от 31,62 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба- 102 792 лв., придобити от дружеството с нот.акт за покупко-продажба № 9, т.II, рег.№1216, д.№ 159/08.02.2007 г. на нотариус Е. Щ., рег.№ 487 на НК, поправен с нот.акт № 131 от 20.02.2007 г.; 9 900 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на следния недвижим имот: СОС с идентификатор с № 87374.530.73.5.1 с площ от 66,77 кв.м., представляващ първи етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор 87374.530.73.5, заедно със съответното отстъпено право на строеж върху терена, придобит с нот.акт № 112, т.VIII, рег.№ 7717, д.№ 1252 от 30.07.2007г. По отношение на останалото имущество, чието отнемане от „Л." ЕООД се претендира от Комисията-1/38,70 ид.част от СОС с идентификатор № 87374.538.148.1.13, с площ от 31,62 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена; 9,54/38,70 ид.части от СОС с идентификатор № 87374.538.148.1.13 с площ от 31,62 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена и на основание чл.72, вр.чл.66, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.)- сумата от 16 800 лв., представляваща пазарната стойност на следното отчужденото движимо имущество: лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 320 с pег. [рег.номер на МПС], съдът е приел исковете за неоснователни, тъй като съгласно заключението на вещото лице А. по ПД СИЕ според публикуваните в търговския регистър баланси и отчети за приходите и разходите за 2009г. и 2010г. дружеството е имало натрупани суми в сметка „Други резерви“ и достатъчно приходи за придобиването на движимите и недвижими вещи. Посочил е, че по делото няма данни средствата за придобиване на активите на „Л." ЕООД да са реализирани в резултат на забранена със закон дейност, които доходи биха били незаконни.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /Решение №50130 от 03.01.2024г. по гр.д.№5134/2021г., 4-то г.о./ по следните въпроси: 1.Следва ли в производството по чл.153 и сл. от ЗПКОНПИ /понастоящем ЗОНПИ/ да се извършва анализ дали трето за производството лице е разполагало със законни източници на средства, които да предостави на проверяваните лица? 2.Представляват ли “доходи, приходи и източници на финансиране“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства от трети лица, за които в производството не е доказано безспорно, че действително са разполагали с достатъчно свободни средства, за да ги предоставят? 3.Представляват ли разход при определяне на несъответствието сумите, преминали през патримониума на проверяваното лице, респ. през банковите му сметки, за които средства не е установено да са налични към края на проверявания период, да са трансформирани в друго имущество, да се намират в свързани лица или да са укрити?

На следващо място касаторът поддържа, че “обжалваното решение е постановено в противоречие с актовете на Конституционния съд и Съда на Европейския съюз- чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, водещо и до очевидната му неправилност- основание по чл.280, ал.2 от ГПК“. В тази част на изложението касаторът е цитирал пасаж от обжалваното решение, в което съдът е приел, че исковете са неоснователни поради недоказването съгласно изискванията на практиката на ЕСПЧ на причинна връзка между придобиването на имуществото, чието отнемане се претендира, и престъпната дейност на проверяваното лице. Посочил е, че този извод на съда противоречи на посочени от него решение на Европейския съд по правата на човека, Съда на Европейския съюз и Конституционния съд на Република България, но не е формулирал конкретни правни въпроси.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Първите два въпроса от изложението са свързани с доводите на касатора в касационната жалба, че въззивният съд неправилно включил в приходната част на анализа сумата от 215868,22 лв., постъпила в периода 21.04.2005г. - 21.04.2015г. по банковите сметки на ответника Г. Х. от сметки на М. Г. Х. (дъщеря на проверяваното лице, пълнолетна към момента на извършване на преводите) и Д. Х. (бивша съпруга на проверяваното лице към момента на извършване на преводите), без да са представени доказателства и без да е изследван въпросът дали те действително са разполагали с такива средства със законен произход, за да ги предоставят на ответника. По начина, по който са формулирани, въпросите не са от значение за изхода на спора и въззивният съд не се е произнасял по тях, поради което в случая отсъства общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Пред въззивния съд касаторът не е правил твърдения или възражения, че лицата, от сметките на които са били превеждани суми по сметки на ответника Х., не са разполагали със законни източници на доходи или с достатъчно свободни средства, които да предоставят на ответника, нито е ангажирал доказателства за това, поради което и въззивният съд не е имал основание да обсъжда този въпрос. Не е налице и специалната предпоставка по т.1 на същата разпоредба- твърдяното противоречие с Решение №50130 от 03.01.2024г. на ВКС по гр.д.№5134/2021г., 4-то г.о. С посоченото решение действително е прието, че когато ответникът твърди, че е разполагал със средства, които са му предоставени от трето за спора лице, съдът следва да допусне, събере и анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички посочени от страните допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено предоставяне на средства, включително- дали третото лице действително е разполагало с такива средства, за да ги предостави на ответника. В настоящия случай по делото изобщо не е съществувало съмнение, че процесните суми са били предоставени от третите лица на ответника, доколкото това е станало по банков път и е отразено в съответните банкови извлечения, въз основа на които е изготвено заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза. Предвид горното посочената практика на ВКС е неотносима към фактите по процесния казус.

Третият въпрос от изложението е свързан с доводите в касационната жалба, че въззивният съд неправилно не е включил в разходната част на анализа вноските, които ответниците са направили по банковите си сметки през проверявания период, съгласно заключението на вещото лице, в общ размер от 490 337,62 лв. Въпросът е от значение за изхода на спора, но е бил разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по т.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които преминалите суми по банковите сметки, които не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не са трансформирани в друго имущество и не е установено да се намират у свързаните с него лица или да са укрити, не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Предвид горното по отношение на посочения въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

По поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на възивното решение с актове на Конституционния съд на Република България и Съда на Европейския съюз, както бе посочено по- горе в изложението не е формулиран конкретен правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Предвид горното и поради непосочване на конкретен правен въпрос не може да се допусне касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В случая в изложението касаторът поддържа очевидна неправилност на решението поради противоречието на допълнителните съображения на съда за отхвърляне на исковете, отнасящи се до липсата на установена причинна връзка между придобиването на имуществото, чието отнемане се претендира, и престъпната дейност на проверяваното лице, с практиката на Европейския съд по правата на човека, Решение от 19.03.2020г. по дело №С-234/2018г. и Решение от 28.10.2021г. по дело №С-319/2019г. на Съда на ЕС, както и Решение №13 от 13.10.2012г. по к.д.№6/2012г. на Конституционния съд на Република България. Според настоящия състав на съда от съдържанието на въззивното решение не може да се направи извод за наличието на такова противоречие, водещо до очевидната му неправилност. При постановяването му въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ЕСПЧ /решението по делото „Й. и други срещу България“/, съгласно което установеното значително несъответствие в имуществото на ответниците, които не доказват наличието на законни доходи за придобиването имуществото, предмет на спора, не е достатъчно за отнемането му, а задължава съда да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество.

Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото на ответната страна по касационната жалба Г. С. Х. следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 12000 лв.

Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,