Определение № 776 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Т. Х. К. и Г. К. К., чрез процесуалния си представител адв.К., срещу решение от 26.10.2012г., постановено по гр.д.№443/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 17.05.2012г. по гр.д.№4266/2011г. на Пазарджишки районен съд, е отхвърлен предявения от Т. Х. К. и Г. К. К. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. Жалбоподателите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът [община] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Т. Х. К. и Г. К. К. срещу [община] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на [община] съществуване на вземането на Т. Х. К. и Г. К. К. по заповед №2118 от 03.08.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№3248/2011г. на Пазарджишки районен съд до размера на сумата от 15 679,85лв., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2011г., както и направените разноски в заповедното производство до размера от 1 408,98лв. Въззивният съд е приел, че извършените действия по благоустрояване на имота не обосновават теза за дължимост на претендираното обезщетение, защото не се свързват с извличането на облага от общината. Поставеният от касатора правен въпрос: „относно елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползувателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на материални блага”, е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената от касатора задължителна съдебна практика – постановени по реда на чл.290 ГПК решение №55 от 28.02.2012г. по гр.д.№652/2011г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №587 от 01.11.2010г. по гр.д.№941/20109г. на ВКС, ІVг.о., с които е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице. Такъв е случаят когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. Следва да се отбележи, че при последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение могат да имат и специалните качества или потребности на обогатения. Предвид изоложеното следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение