Решение № 49 от 8.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 824/2010 г.

Решение № 49 от 8.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 824/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Кметството на[населено място], [община], П. област, срещу въззивно решение от 24.02.2010 г. по въззивно гр. д. № 3351/2009 г. на П. окръжен съд, г. о., с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1,. т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ на Л. В. Ш. - специалист Г. в кметството срещу жалбоподателя. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 08.12.2010 г. по материално-правните въпроси, свързани с приложението на чл. 193 - чл. 195 КТ: Доколко е допустимо в искане на обяснения и в заповед за налагане на дисциплинарно наказание работодателят да препраща към други документи, съдържащи данни за констатирани нарушения; ако работникът не е възразил, че не разбира въпросите и е дал обяснения по посочените документи, както и направил признания, че не е изпълнил свои конкретни задължения, спазена ли е процедурата по чл. 193 КТ. Касационните оплаквания са за необоснованост на извода за неспазване на процедура по чл. 193 КТ, защото ищецът е дала обяснения и за констатациите в протоколите; за необоснованост на извода, че нарушенията не са индивидуализирани - ищецът не прави възражение, че не разбира, а е дала отговори; както и за необоснованост на извода, че не е доказано изнасянето на 4 броя лични регистрационни картони; за неправилно приложение на материалния закон - на извод за основателност на исковете. Ответникът в това производство Л. В. Ш. оспорва основателността на жалбата, претендира разноски. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че: Допустимо е в искане на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ и в заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195 КТ работодателят да препраща към други документи, в които нарушенията са установени и уточнени (индивидуализирани). При оспорване на изпълнението на задължението по чл. 193, ал. 1 КТ е въпрос на доказване с допустими (предвидени в ГПК) доказателствени средства за неизпълнение на какви трудови задължения са поискани обяснения и по какъв начин - чрез посочване на какви техни признаци са индивидуализирани нарушенията. В случаите, когато е установено, че работникът / служителят е изслушан (поискани са му и той е дал обяснения), не е възразил, че не разбира поставените му въпроси за извършени от него нарушения и е дал обяснения по документите, с които нарушенията са установени и индивидуализирани, както и ако е направил признания (потвърдил е неизгодни за него факти), че не е изпълнил свои конкретни задължения, за които по-късно му е наложено дисциплинарно наказание, е спазено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. По тези въпроси настоящият състав намира за правилни разрешенията, приети с: Решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г., г. г., IV г. о. на ВКС, за това, че искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт - въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно - с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение; дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай; Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., г. к., IV г. о. на ВКС, за това, че дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник. По основателността на наведените основания за неправилност: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че дисциплинарното производство е състезателно такова и в него работникът трябва да разполага с права и възможности, гарантиращи неговото конституционно право на защита, работодателят трябва да посочи конкретни нарушения, които да бъдат възприети от работника като такива и по тях да излага факти, затова препращането към други документи в покана за обяснения, особено към такива, в които нарушението не е индивидуализирано с обективни и субективни признаци, не може да се възприеме като изрично посочване на конкретни нарушения и тъй като дадените обяснения са общи, то може да се приеме, че работодателят е поискал обяснения само за изнесените от ищеца от общината четири броя лични регистрационни картона и затова само за тях е спазена законовата процедура по чл. 193 КТ, но като доказателства за тях са събрани само показанията на един свидетел, от които не става ясно какви точно картони и колко на брой ищецът се е опитала да възстанови в общината, поради което нарушението не е доказано и това е мотивирало съда да уважи първите два иска, а като не е установил вписване на трудовата книжка, е уважил за период от шест месеца и третия съгласно представено удостоверение за брутното трудово възнаграждение. Настоящият състав при отговорите на допуснатите въпроси намира, че касационните оплаквания за неправилност на решението са осъществени от въззивния съд: От представеното по делото писмено уведомление (л. 5), с което работодателят - ответник е поискал от работника - ищец обяснения за нарушения, индивидуализирани в два протокола за извършени проверки с посочени номера и дати, както и за нарушения, индивидуализирани в самото уведомление, от писмените обяснения на ищеца (л. 7 и сл.) с три дни по-късна дата, в които обсъжда проверките и твърдените нарушения, се установява, че от ищеца са поискани обяснения за констатираните дисциплинарни нарушения и че тя е дала такива. Този извод се потвърждава и от показанията на свидетеля В М. (л. 101), че ответникът е дал на ищеца възможност да провери протоколите, да ги сверява с картоните за гражданското състояние в кметството и да дава обяснения за нарушенията в продължение на два-три дни, през които не и е възлагана никаква работа. Изводът се потвърждава и от твърденията на самата ищца в исковата молба и в молба-становище по касационната жалба на неизгодните за нея факти (признания), че работодателят и позволил да прочете протоколите. С това работодателят е спазил задължението и по чл. 193, ал. 1 КТ, а изводът на въззивния съд за обратното е необоснован и неправилен. Въззивният съд е приел, че работодателят е поискал от ищеца обяснения за изнесените от нея от общината четири броя лични регистрационни картона. Този извод не се оспорва. От изложеното (изводите на настоящата инстанция и на въззивния съд) следва извод, че работодателят е поискал от ищеца обяснения за всички дисциплинарни нарушения, за които и е наложил дисциплинарното наказание, чиято отмяна тя иска. С представените протоколи от две проверки, посочени в уведомлението за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказания и със събраните свидетелски показания за извършените проверки на работата на ищеца, е установено извършването от нея на визираните в протоколите нарушения при попълването на данните в картоните за гражданското състояние. От показанията на свидетеля Шапкарова (л. 102,стр. 2) се установява, че по времето, когато била извършвана проверка на работата на ищеца, а тя била в отпуск, тя (ищецът) поискала от свидетеля да внесе и постави в картотеката Г. без знанието на останалите служители няколко лични регистрационни картона. С това е доказано извършването и на това нарушение, за което тя не сочи приемливо обяснение и за което е наложено дисциплинарното наказание. При отговорите на поставените въпроси настоящият състав намира, че работодателят е спазил предвидените изисквания (критерии) за определяне на дисциплинарното наказание, установени с правилото на чл. 189 КТ, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издадена от работодателя, е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, връчена е на ищеца. от това следва извод, че ответникът е доказал законността на наложеното дисциплинарно наказание "дисциплинарно уволнение", поради което изводът на въззивния съд за обратното е неправилен, искът с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, което обуславя неоснователността и на другите два предявени иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, съобразно изложените мотиви. Жалбоподателят претендира разноски и адвокатски хонорар. Искането му е основателно за сумата 225.26 лева - държавни такси за въззивното и касационното производство, искането за присъждане на адвокатски хонорар е неоснователно, защото в представения договор за процесуално представителство не е отбелязано плащането на каквато и да е част от уговорената сума. С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът