Определение № 4068 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4839/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. С. И. от [населено място] срещу определение № 2079 от 11.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1886/2023 г. на Върховния касационен съд, I г. о.

С обжалваното определение е потвърдено определение № 50034 от 30.01.2023 г. по гр. д. № 2979/2022 г. на ВКС, I г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Г. П. И. (починала на 20.02.2023 г. и оставила за единствен наследник по закон Р. С. И.) и Р. С. И. касационна жалба срещу решение № 250 от 01.03.2022 г. по в. гр. д. № 2915/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 262135 от 01.07.2021 г. по гр. д. № 73/2017 г. на Варненския районен съд в частта, с която присъдените с решение № 135 от 10.01.2019 г. по същото дело суми за ползване на делбения имот, дължими от Г. П. И. и Р. С. И. на И. М. П., са изменени на основание чл. 344, ал. 3, вр. с ал. 2 ГПК, като са увеличени от по 100 лв. на по 116,66 лв. месечно, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното извършване на делбата;

• оставена е без разглеждане подадената от Р. С. И. жалба в частта й срещу определение № 50034 от 30.01.2023 г. по гр. д. № 2979/2022 г. на ВКС, I г. о., в частта, с която е оставено без уважение искането на Г. П. И. и Р. С. И. за спиране на производството по гр. д. № 2979/2022 г. на ВКС, I г. о., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 577/2021 г. на Варненския окръжен съд, както и в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 250 от 01.03.2022 г. по в. гр. д. № 2915/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта му, потвърждаваща решение № 262135 от 01.07.2021 г. по гр. д. № 73/2017 г. на Варненския районен съд в частта, с която е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК допуснатият до делба имот - апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на втори етаж над партера, застроен на 187 кв. м, и е отхвърлена претенцията на Р. С. И. против И. М. П. по чл. 346 ГПК за разликата над уважения размер от 7928,80 лв. до пълния предявен размер от 17 988 лв., и е прекратено производството по ч. гр. д. № 1886/2023 г. на ВКС, I г. о., в посочените части.

В жалбата са изложени доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение.

Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Подадената частна жалба е недопустима в частта, с която се иска отмяна на посоченото определение в потвърдителната му част относно претенцията по чл. 344, ал. 3, във вр. с ал. 2 ГПК. Определението на ВКС в тази му част не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само онези определения на ВКС по чл. 274, ал. 1 ГПК, които са постановени за първи път от ВКС, но не и тези, които са постановени от ВКС по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

В останалата й част частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че подадената частна жалба е процесуално недопустима в частта, с която се иска отмяна на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по извършване на делбата и по сметки между съделителите. Изложени са съображения, че такава обжалваемост не е предвидена в чл. 288 ГПК или друга изрична законова разпоредба. Определението не е и от категорията на актовете, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, доколкото със същото съдът, след като е приел допустимост на касационната жалба, е осъществил правомощието си за селектиране на същата по критериите на чл. 280 ГПК. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, която не сочи на възможност за обжалване на определението, с което не е допуснато разглеждане на касационната жалба, за разлика от т. 2, където изрично е предвидено влизане в сила на прекратителното определение.

По отношение на определението от 30.01.2023 г. в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е прието, че също не подлежи на обжалване, тъй като нито има преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обжалваемостта му е предвидена изрично в закона.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о., намира определението в тези му части за валидно, допустимо и правилно.

Определението на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което се произнася по допустимостта на касационното обжалване, не подлежи на обжалване. Извършваната в това производство преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а прави селекция на касационните жалби по посочени в закона критерии. Според действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а е факултативно - обусловено от наличието на установени от законодателя предпоставки. В производството по чл. 288 ГПК се проверява наличието на общото основание /разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на спора/ и специалните основания /посочени в т.1-3 на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК/ за допустимост на касационен контрол на жалбите. Предвид тези особености, определението по чл. 288 ГПК не попада сред определенията, посочени в чл. 274 ГПК като подлежащи на обжалване. Обжалването му не е изрично предвидено в закона, а с оглед изтъкнатата по-горе специфика не може да се приеме, че е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Допълнителен аргумент за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК се извежда от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. В хипотезата на т. 2, при прекратяване на касационното производство, решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а в хипотезата на т. 3 решението влиза в сила когато не е допуснато касационно обжалване, т. е. не е предвидено влизане в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване. От изложеното следва, че с постановяване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване, ВКС се е произнесъл по окончателен начин, с което инстанционният контрол на въззивното съдебно решение е изчерпан. Поради това и жалбата срещу определението по чл. 288 ГПК правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Правилно съставът на ВКС е приел и че определението, с което се оставя без уважение искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване. Това определение нито прегражда производството по делото съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в закона изрично е предвидена неговата обжалваемост - чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Този извод в обжалваното определение е съобразен с процесуалния закон и с приложимата практика на ВКС. За разлика от определението за спиране на делото, което е преграждащо и подлежи на обжалване, определението за отказ от спиране не подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 679 от 15.11.2019 г. по ч. т. д. № 1504/2019 г., II т. о.; определение № 107 от 03.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1110/2020 г., II г. о.; определение № 405 от 15.10.2020 г. по ч. т. д. № 178/2020 г., II т. о., и други.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, с която частната жалба на Р. С. И. е оставена без разглеждане.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,