Определение № 55 от 06.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 29.04.2011г. по гр.д.№175 / 2011., с което ОС Бургас, е отхвърлил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателите А. П. П. и Л. Г. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответницата Т. Г. М. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 08.11.2010г. по гр.д.№14/2010г. на РС Царево, е отхвърлил предявения иск на А. и Л. П. срещу П. и Ц. К. за обявяване на окончателен на предварителен договор от 25.06.1998г. Цената на иска, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4, във вр. с т.2 ГПК, е 2112 лева. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба на 07.06.2011г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на иска е под 5000 лева – 2112 лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът