Определение № 59 от 22.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 981/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Е. от [населено място], чрез процесуални пълномощници, против решение № 10102 от 28.01.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 670/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд ГО, І-ви състав С него, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3067 от 15.05.2018 г. по гр.д.№ 9226/2016 г. на Софийския градски съд, І ГО, 21-ви състав, като краен резултат са отхвърлени предявените от Д. Ж. Е. срещу М.С. ПРОЖЕКТ ЕООД искове, както следва: 1/ за заплащане на основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ЗЗД на сумата от 283 655.28 евро, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2016 г., представляваща невърната сума по договор за заем от 19.01.2011 г.; 2/ за заплащане на основание чл.92 ЗЗД на сума в размер на 48 898.80 евро, представляваща неустойка за забава по договор за заем от 03.05.2011 г. за периода от 28.06.2014 г. до 25.07.2016 г.; 3/ евентуално за заплащане на сумата от 10 285.15 евро на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, представляваща получена на 19.01.2011 г. сума без основание; като в тежест на ищцата са възложени сторените от ответната страна разноски в размер на 21 045.63 лв. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на въззивен съд. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на хипотезите на чл.280 ал.1 и ал.2, предл.3 ГПК. Сред формулираните материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, е и следният: Налице ли е прекъсване на давността чрез признание /на вземането/ при вписването на задължение в годишните финансови отчети и данъчни декларации; при извършено изрично и писмено потвърждаване на салда във връзка с инвентаризация на активите и пасивите с цел достоверното им представяне в ГФО, адресирано до кредитора. По този въпрос се сочи противоречие с практика на ВКС – решение № 49/04.04.2017 г. по гр.д.№ 50236/2016 г. на ГК, ІV г.о. Цитираното съдебно решение е част от противоречивата практика на ВКС, дала основание за сезиране на ОСГТК по реда на чл.292 ГПК, за да даде задължително тълкуване по въпроса, до кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД. Тълкувателното дело е образувано и висящо към настоящия момент /тълк.д.№ 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС/ и решението по него ще е от значение за постановяване на акта на съда по чл.288 ГПК. Горното, по аргумент от чл.292 ГПК, налага производството делото да се спре, до приключване на посоченото тълкувателно производство. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение