Определение № 3931 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10608/17.08.2023 г. на И. Т. Ц., приподписана от адвокат В. К., срещу въззивно определение № 773/03.08.2023 г. по ч. гр. д. № 752/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания, че определението е постановено при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2, т. 3 ГПК по въпросите: 1. Подлежат ли на вписване следните актове: определение № 1627/22.06.2022 г. по ч.гр.д. 1701/2022 г. на Софийски апелативен съд и определение № 50221/05.10.2022 г. по ч.гр. д. 2679/2022 г., I г.о. на ВКС; 2. Длъжен ли е съдът да съдейства и да осъществява контрол върху Районен съд – Петрич и Агенция по вписванията относно влезли в сила актове на ВКС; 3. Какъв е статутът на Агенцията по вписванията и кой осъществява контрол върху нея относно действията – отказ за отбелязване на решения и несъобразяване със срокове; 4. Трябва ли да се спазва тридневният срок, посочен в правилата за документооборота съгласно българското законодателство; При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 13 от 10.07.2023 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията към Агенция по вписванията при Районен съд – Петрич, с което е отказано вписване/отбелязване по преписка с вх. № 1752/10.07.2023 г. на определение № 50221/05.10.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 2679/2022 г. на ВКС и определение № 1627/22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1701/2022 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че жалбоподателката И. Ц. е подала на 07.07.2023 г. чрез куриер „Спиди“ АД до Регистратурата на Служба по вписванията към Агенция по вписванията при Районен съд – Петрич пратка, съдържаща заявление за вписване на следните актове – определение № 1627/22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1701/2022 г. на Апелативен съд - София и определение № 50221/05.10.2022 г. по ч.гр.д. №2679/2022 г., I г.о., ВКС, касаещи договор за доброволно разпределение на 1/3 ид. ч. на недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 15.12.2021 г. Пратката е получена на 10.07.2023 г. Към заявлението са представени актовете, чието вписване/отбелязване се иска. С определението на Апелативен съд – София е отменено разпореждане № 267/20.05.2022 г., постановено по гр. д. № 120/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, и делото е върнато на ОС-Благоевград за продължаване на действията по администриране на частна касационна жалба с вх. № 5331/13.05.2022 г. С определението на ВКС не е допуснато касационно обжалване на определение № 278 от 13.03.2022 г. по ч.гр. д. № 120/2022 г. на ОС-Благоевград. С определение № 13/10.07.2023 г. на и.д. съдия по вписванията Стойка Димитрова е постановен отказ за вписване/отбелязване на представените от молителката И. Ц. съдебни актове. Съдията по вписванията е посочил, че представените актове не отговарят на условията по чл. 6 и чл. 8 от Правилника за вписванията, както и че на 26.10.2022 г. по партидата на жалбоподателката е извършено отбелязване на основание чл. 33, б. „н.“ вр. чл. 33, б. „о“ ПВ на определение № 50221/05.10.2022 г. по ч.гр.д. №2679/2022 г. по описа на ВКС, поради което е недопустимо извършването на повторно такова. При тези данни въззивният съд приел, че в производството по чл. 32а ПВ, вр. чл. 577 ГПК и сл. контролът върху подлежащия на вписване акт се извършва само от формална страна. Съдията по вписванията следва да направи преценка дали представеният акт подлежи на вписване. Част от тях са изброени в чл. 112, чл. 114 и чл. 115 ЗС, както и в чл. 4 ПВ, а други са посочени в разпоредбите на чл. 48 ЗДС, чл. 34, ал. 7 ЗОС, чл. 73, ал. 5 ТЗ, чл. 237, ал. 1 ЗЗД, чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, чл. 2, ал. 2 ЗУЕС и др. Съдът е посочил, че съгласно чл. 2 ПВ вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВ. По отношение на актовете, на които жалбоподателката искала вписване/отбелязване, съдът е приел, че те не са сред изброените в чл. 4 и сл. ПВ. С тези актове не се прехвърлят субективни права или такива, с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право. Заявените за вписване актове не подлежат на вписване, на основание чл. 4 ПВ и чл. 112 ЗС, тъй като нямат вещнопрехвърлително действие, поради което е оставил частната жалба без уважение. Съдът е посочил във връзка с оплакването, че произнасянето на съдията по вписванията е забавено, че то е на датата, на която искането е постъпило в Службата по вписванията към Агенция по вписванията при РС-Петрич. На този ден съдията по вписванията е могъл обективно да се запознае с актовете, чието вписване се иска. Срокът за произнасяне започва да тече от постъпване на документите в сезираната служба, а не от датата на изпращането им по пощата. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е процесуално допустима. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби. Така поставените въпроси не могат да предпоставят допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Първият от тях е по съществото на спора. Останалите са изцяло неотносими към решаващите изводи в обжалваното определение и изхода на делото. Въпросите отразяват оплакванията на И. Ц. за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, вследствие на неправилен анализ на доказателствата. Те са свързани с несъгласието на жалбоподателката с постановения отказ за вписване/отбелязване на съдията по вписванията и срокът, в който е следвало да се произнесе. Следва да се посочи, че в случая, след анализ на относимата правна уредба, е направен извод, че актовете, чието отбелязване по партидата на жалбоподателката се иска, не подлежат на вписване съгласно чл. 4 ПВ и чл. 112 ЗС и че не съществува разпоредба, предвиждаща възможност за вписване на посочените определения в имотния регистър. По оплакването на жалбоподатеблката за срока на произнасяне е посочено, че съдията по вписванията е постановил своя отказ в същия ден, в който е постъпило и заявлението за вписване – 10.07.2023 г. По отношение на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК следва да се посочи и че не се сочат и актове на КС на РБ или на Съда на Европейския съюз, на които обжалваното определение да противоречи. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не може да се допусне в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.