Определение № 586 от 20.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2593/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1112 от 11.ІV.2013 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против определение № 1088 на Благоевградския ОС от 21.ІІІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 115/2013 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на застрахователя срещу определение № 3509/7.ХІІ.2012 г. на РС-Сандански по ч. гр. дело № 1635/2011 г. – за обезсилване – в хипотезата по чл. 422, ал. 3 – във вр. чл. 245, ал. 3 ГПК - на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в размер на сумата от 7 706.39 лв., която е била издадена срещу длъжника [фирма]-гр. С.. Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Благоевградския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за отменяване на първоинстанционно определение № 3509/7.ХІІ.2012 г. по ч. гр. дело № 1635/2011 г. по описа на РС-Сандански. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователят частен касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Благоевградският ОС се е произнесъл по противоречиво решавания от съдилищата процесуалноправен въпрос: „Подлежи ли на касационно обжалване решение на въззивен съд, постановено по „гражданско” дело с цена на иска над 5 000 лв. (в случая 7 706.39 лв.)?” Ответното по касация [фирма]-гр. С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на единственото наведено в частната жалба на застрахователя оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Благоевградския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В процесния случай в две поредни инстанции е бил разгледан положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК с цена 7 706.39 лв., воден между търговци във връзка с произтичащи от договор за лизинг застрахователни правоотношения /по застраховката „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”/. Съгласно чл. 1, ал. 1, т.т. 6 и 15 ТЗ, както застрахователните сделки, така и лизингът, имат естеството на абсолютни търговски сделки. Следователно, а и по аргумент от текста на чл. 286, ал. 2 ТЗ, образуваното във връзка с неизпълнението им дело е имало характера на търговско, а щом цената на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е била под законоустановения минимум от 10 000 лв., няма основание атакуваното от застрахователя въззивно определение на Благоевградския ОС, потвърждаващо последвалото обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение в горепосочения размер, да подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение