Определение № 1099 от 29.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1041/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТПК „Свежест“ (в несъстоятелност), [населено място] срещу решение № 70 от 08.03.2023 г. по в. гр. д. № 815/2022 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 789 от 01.08.2022 г. по гр. д. № 3380/2021 г. на Добрички районен съд, по предявени от Ц. И. С. от [населено място] искове с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК са отменени: решенията на управителния съвет на кооперацията от 27.09.2021 г. за приемане за член-кооператори на лицата Н. П. Н., П. Н. Д., Е. К. И. и Т. А. Ш. и за свикване на извънредно общо събрание на кооперацията; решенията на извънредното общо събрание на кооперацията от 15.10.2021 г. по т.1. - т.8 от дневния ред за утвърждаване членството на лицата Т. С. Н., Р. И. В., С. С. Я., С. С. Я., Н. П. Н., П. Н. Д., Е. К. И. и Т. А. Ш., приети с решения на управителния съвет от 03.08.2021 г. и от 27.09.2021 г., както и решение № 11 за отхвърляне на искане за предсрочно прекратяване пълномощията на председателя на кооперацията. Въззивното решение е обжалвано и в частта за присъдените разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода, че решенията на управителния съвет на кооперацията от 27.09.2021 г. са незаконосъобразни, тъй като не е доказано надлежно залепване на поканата за това заседание. Счита, че този извод е формиран при допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Според него, въззивният съд неоснователно е отказал да кредитира показанията на свидетелите Е. К. И. и Т. А. Ш. по съображения, че са заинтересовани от изхода на делото, доколкото те са били приети за членове на кооперацията именно на заседанието на управителния съвет от 27.09.2021 г., без обаче да е преценил показанията им с оглед на всички други данни по делото и без да е посочил защо не им дава вяра. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и във връзка с приложението на чл. 8, ал. 2 от Закона за кооперациите, като е застъпено становището, че новите член-кооператори нямат право да гласуват само за собственото си утвърждаване, но до момента на утвърждаването им от общото събрание новите член-кооператори те имат право да гласуват за утвърждаването на други нови член-кооператори. С оглед на това, касаторът счита, че оспорените решения на процесното извънредно общо събрание на ТПК „Свежест“, [населено място] са законосъобразни. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му; 2. Как следва да се извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания при наличието на противоречие, както между показанията на различните групи свидетели, така и между тези показания и данните за правно релевантни факти, съдържащи се в други доказателства; 3. За задължението на решаващия съд при преценката на гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други; 4. Има ли право на глас нов член-кооператор до момента на утвърждаването му от общото събрание при вземане на решения от общото събрание за утвърждаване решения на управителния съвет на кооперацията на други нови член-кооператори“. Касаторът поддържа, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно: решение № 22 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2644/2018 г. на IV г. о. и решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 14/2013 г. на IV г. о. (за първия въпрос); решение № 34 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 4657/2015 г. на I г. о., решение № 60173 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 1431/2021 г. на Iг. о. и др. (за втория въпрос); решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г. о., решение № 159 от 22.02.2016 г. по т. д. № 1871/2014 г. на II т. о. и др. (за третия въпрос); решение № 186 от 17.10.2018 г. по т. д. № 1563/2017 г. на I т. о. и решение № 69 от 08.06.2012 г. по т. д. № 226/2011 г. на II т. о. (за четвъртия въпрос). Ответницата по касация – Ц. И. С. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 16.05.2023 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: Ищцата Ц. И. С. е член-кооператор в ТПК „Свежест“, [населено място]; До 03.08.2021 г. кооперацията е имала 10 членове; На заседание на УС на кооперацията от 03.08.2021 г. за членове на същата са приети лицата Т. С. Н., Р. И. В., С. С. Я., С. С. Я., а на заседание от 27.09.2021 г. – лицата Н. П. Н., П. Н. Д., Е. К. И. и Т. А. Ш.; На заседанието от 27.09.2021 г. е взето решение и за свикване на извънредно общо събрание на кооперацията на 15.10.2021 г.; Събранието е проведено на посочената дата и на него са присъствали всички 18 член-кооператори, като по т. 1 от дневния ред – „Приемане и освобождаване на член-кооператори“ – е взело решения от № 1 до № 8, с всяко от които е утвърдено приемането на конкретен член, извършено с решение от заседанието на УС на 03.08.2021 г., респ. на 27.09.2021 г.; В гласуването на всички решения са участвали седемнадесет член-кооператори, като не е гласувал само този, чието приемане е било предмет на утвърждаване; По т. 3 от дневния ред „Предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя на кооперацията“ събранието е взело решение за отхвърляне на искането с мнозинство от 11 гласа. Решаващият състав е споделил извода, че свикването на заседанието на УС на кооперацията от 03.08.2021 г. е редовно, тъй като е спазено изискването на чл. 44, ал. 3, изр. 2 от устава й за надлежно обявяване на поканата на кооперацията, което е счел за доказано от показанията на свидетелите Н. П. Н. и П. Н. Д.. Преценил е показанията на същите за достоверни, независимо от факта, че тези лица също са приети за член-кооператори, по съображения, че приемането им за член-кооператори е извършено с решение не на това, а на следващото заседание на УС от 27.09.2021 г. По отношение обаче на заседанието от 27.09.2021 г. е счел, че надлежното обявяване на поканата не е доказано, доколкото установяващите този факт свидетели Е. К. И. и Т. А. Ш. са заинтересовани от изхода на спора поради обстоятелството, че именно на това заседание на УС те са приети за член-кооператори и затова имат интерес същото да се счете за законно. С оглед на това, въззивният съд е приел, че взетите на него решения за приемане на член-кооператори и за свикване на извънредно общо събрание на кооперацията са незаконосъобразни. Като незаконосъобразни решаващият състав е преценил и решенията, взети от извънредното общо събрание на кооперацията от 15.10.2021 г. За разлика от първата инстанция, е застъпил становището, че приетият от УС член-кооператор има всички произтичащи от членственото правоотношение права и задължения, но не и правото да гласува в общото събрание (и то на каквито и да било решения на общото събрание, а не само за утвърждаване на собственото му членство), защото това право той придобива едва, след като членството му бъде утвърдено. Според въззивния съд, този извод следва от точния текст на чл. 8, ал. 2, изр. 3 ЗК, а също и от изискването на чл. 8, ал. 2, изр. 2 ЗК – утвърждаването на членството на кандидата да бъде разгледано като първа точка от дневния ред на общото събрание, което изискване е въведено именно, защото кандидатът няма право да гласува каквито и да било решения на общото събрание. Поради това, е приел, че в случая решение № 1 за утвърждаване членството на Т. С. Н. е незаконосъобразно, защото в гласуването са участвали седемте други кандидата, чието членство все още не е било утвърдено; решение № 2 за утвърждаване членството на Р. И. В. е незаконосъобразно, защото в гласуването са участвали шестте други кандидата преди да са били утвърдени, както и незаконосъобразно утвърдената за член Т. С. Н.; съответно – в гласуването на всяко следващо решение до № 7 са участвали кандидати преди утвърждаване на членството им (намаляващи с по 1 бр.) и незаконосъобразно утвърдени с предходните решения членове (нарастващи с по 1 бр.); в гласуването за решение № 8 са участвали седем, а в гласуването за последното атакувано решение № 11 са участвали осем незаконосъобразно утвърдени членове. Освен това, съдебният състав е съобразил и обстоятелството, че четирима от кандидатите са приети с незаконосъобразни решения на УС от 27.09.2021г., което също води до незаконосъобразност на утвърждаването им (решения № 5- № 8). Въззивният съд е посочил, че ако мнозинството, с което са взети решенията, е формирано от членове с право да гласуват (старите членове към 03.08.2021г.), то би било достатъчно за вземане на решенията, чиято законосъобразност не би била повлияна от участието в гласуването на кандидати без право на глас и/или с незаконосъобразно утвърдено членство, но база за такъв извод в случая няма, доколкото в протокола на общото събрание не е отбелязан поименно начинът, по който всеки е гласувал. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първите три въпроса, касаещи обсъждането на свидетелските показания, не могат да бъдат преценени като отговарящи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на делото съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са пряко относими към правилността на обжалвания акт. Освен това, не може да се счете, че е налице противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. В случая въззивният съд е преценил, че свидетелите Е. К. И. и Т. А. Ш. са заинтересовани, като е посочил и конкретната причина за тяхната заинтересованост – приемането им за членове на кооперацията именно на заседанието на УС от 27.09.2021 г. Поради това и предвид липсата на други доказателства, установяващи релевантния за делото факт, за който са допуснати тези свидетели – надлежно обявяване на поканата за заседанието на УС от 27.09.2021 г, този факт е счетен за недоказан. Следва да се отбележи също, че въпросите не съответстват на мотивите на въззивния съд и на данните по делото. Въпрос № 2 е основан на твърдението за „противоречие между показанията на различните групи свидетели“, каквито „групи свидетели“, установяващи един и същ факт, в случая не са налице. Във връзка с обявяване на поканата за заседанието на УС от 27.09.2021 г. са допуснати единствено свидетелите Е. К. И. и Т. А. Ш.. Другите двама свидетели на кооперацията-ответник Н. П. Н. и П. Н. Д. – са допуснати за установяване факта на обявяване на поканата за заседанието на УС от 03.08.2021 г., а тримата свидетели на ищеца – са установявали факти, свързани с уведомяването на единия от членовете на УС за процесните заседания на съвета (свидетелката Д. П.), както и с начина на провеждане и гласуване на процесното извънредно общо събрание (свидетелите Л. Н. и В. В.). Следователно, доколкото допуснатите на страните свидетели са установявали различни правнорелевантни факти, липсва твърдяното във въпросите противоречие и съответно необходимост да бъде обосновано защо се дава вяра на показанията „на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други“. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по последния поставен от касатора въпрос. По отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка на чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като от отговора му е предпоставен изводът на съда за незаконосъобразност на решенията, взети на процесното извънредно общо събрание на кооперацията-ответник. Не е доказано обаче поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Двете цитирани от касатора решения на ВКС не съдържат произнасяне по релевантния за настоящия спор въпрос „дали има право на глас нов член-кооператор до момента на утвърждаването му от общото събрание при вземане на решения от общото събрание за утвърждаване решения на управителния съвет на кооперацията на други нови член-кооператори“. Същите дават отговор на съвсем различни въпроси, съответно: на въпроса за доказване качеството „член-кооператор” в производството по чл. 58 ЗК и зачитането в това производство на предходни, неоспорени по съдебен ред, решения на общото събрание на кооперацията - ответник, които са от значение за съществуването на членствените права на ищеца по иска с правно основание чл. 58 ЗК (решение № 69 от 08.06.2012 г. по т. д. № 226/2011 г. на II т. о.) и на въпроса за правните последици от нарушаването на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, пр. 2 ЗК (решение № 186 от 17.10.2018 г. по т. д. № 1563/2017 г. на I т. о.). В последния от цитираните актове обаче, при мотивиране на становището си по поставения пред нея въпрос, индиректно касационната инстанция е дала отговор и на релевантния за настоящото производство въпрос, като е приела, че: целта на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, пр. второ ЗК е да осигури участие в обсъждането и гласуването на всички решения, включени в дневния ден на събранието, само на тези от новите членове на кооперацията, приемането на които ще бъде утвърдено от общото събрание; поради това, като първа точка от дневния на ред на събранието, следващо приемането на новите членове, трябва да се включи именно утвърждаването на решението на УС за приемането на тези членове; по този начин се определя кръгът на лицата, имащи право на глас, като при отказ на общото събрание да утвърди решението за приемане на новите членове, тяхното членство ще бъде прекратено, а при утвърждаване те ще участват в гласуването на останалите точки от дневния ред. Постановеното от Добрички окръжен съд решение е изцяло в съответствие с това разрешение, поради което заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 43830 от 15.05.2023 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК