Определение № 351 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 313/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на „Л” А., с. С., София против определение № 437/07.04.2009 г. на Софийски апелативен съд по касационно гр.д. № 559/2007 г. Апелативният съд, като касационна инстанция в процедура по пар. 2, ал. 4 ПЗР ГПК от 2007 г., вр чл. 218а, б. „а” ГПК от 1952 г. е оставил в сила решение на СГС по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Оставил е без разглеждане касационната жалба на „Л” А. против въззивното решение в частта му по чл. 344, АЛ. 1, Т. 4 КТ. „Л” А. е подало касационна жаба против касационното решение, постановено по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Тя е оставена без движение с указания за внасяне на още 15 лв. държавна такса и прилагане на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради неизпълнение, касационната жалба е върната с атакуваното определение. То е правилно като краен резултат, но по други съображения. Касационната жалба, която е върната, е недопустима. Тя е против съдебен акт, който е окончателен. Апелативният съд в случая действа като трета касационна инстанция, чийто решения не подлежат на обжалване пред втора по ред касация или четвърта инстанция. Тази „касационна жалба” не е по характера си и частна жалба против съдебния акт на апелативния съд, с което част от производството е прекратено, за да се приеме, че допустима при условията на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. за разглеждане от Върховния касационен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение