Определение № 248 от 06.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2091/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.А. С. от САК частна касационна жалба на А. В. С. срещу определение № 606 от 09.10.2023г.по възз.ч.т.д.№ 713/2023г. на САС.С него е потвърдено определение от 07.07.2023г. по ф.д.№ 507/2013г. на СГС, с което, поради неподведомственост, е оставено без разглеждане подаденото от частния касатор заявление, вх.№ 279615/26.06.2023г., за заличаването му като член на УС на Сдружение „Приятели на Света гора А., България“. Според частния касатор въззивният съд е подходил изключително формално, като е повторил неправилната аргументация на СГС, че не е компетентен да се произнесе по заявлението, а компетентна по него е Агенция по вписванията. Счита, че е налице празнота в правната уредба относно сдруженията с нестопанска цел, които не са заявили пререгистрация в определения от закона срок.Поддържа, че непроизнасянето от съда относно прекратяване на участието му в УС на сдружението може да доведе до ограничаване на упражняването на права и заемането на публична длъжност и до принудително обвързване от правоотношения, чиито правни последици са нежелани, което противоречи на основните начала на гражданското право.Искането е за отмяна на обжалваното определение и за произнасяне по заявлението по същество или за връщане на делото на СГС с указания за произнасяне по него. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния правен въпрос: Какви са правните последици за юридическите лица с нестопанска цел, които не са заявили пререгистрация в срок до 31.12.2022г., съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД на ЗЮЛНЦ/ обн. ДВ бр.74 от 2016г., изм.ДВ бр.107/2020г./ и за членовете на управителните им органи, в частност упражняване на правото им да прекратят отношенията си/управленски и членствени/ с юридическото лице? Съставът на І т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.3 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в законния срок, срещу въззивно определение за потвърждаване на първоинстанционно определение за прекратяване на делото, поради неподведомственост (чл.15, ал.2 ГПК), което е подлежащо на обжалване (т. 9в на ТР № 1/2013г. по тълк.д.№ 1/2013 на ОСГТК на ВКС). За да постанови обжалваното определение, съставът на апелативния съд е споделил извода на съда по регистрация на сдружението, че след влизане в сила на § 25 ЗИД на ЗЮЛНЦ/ обн.ДВ бр. 74/20.09.2016г., в сила от 01.01.2018г./ не е компетентен да се произнесе по подаденото заявление за заличаване на частния касатор като член на УС на сдружението.Приел е, че, съгласно § 25, ал.3 от ЗИДЗЮЛНЦ, окръжните съдилища имат право единствено да издават удостоверения за актуално състояние и посочените в текста документи.Направен е извод, че след влизането в сила на посоченото изменение на закона съдът не е компетентен да извършва вписвания във водения до изменението на ЗЮЛНЦ регистър.Този извод е обоснован с това, че за компетентността на съда по въпроси извън общата правораздавателна власт по граждански спорове следва да е налице изрична разпоредба на закона, каквато в случая липсва. Поставеният от частния касатор въпрос не покрива общия селективен критерий за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въпросът не е обусловил крайните изводи на съда. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че решаващият извод за липса на подведомственост е, че след посоченото изменение на закона липсва изрична разпоредба на закона, предвиждаща компетентност на съда да извършва вписвания във водения до изменението на ЗЮЛНЦ регистър. От изложеното следва, че разрешаването на поставения процесуалноправен спор не е с оглед на това дали сдружението е заявило пререгистрация в срок до 31.12.2022г., съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД на ЗЮЛНЦ/ обн. ДВ бр.74 от 2016г., изм.ДВ бр.107/2020г./ Липсата на общата предпоставка в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се обсъжда въведената допълнителна предпоставка. Мотивиран от това, съставът на І т.о.: