Определение № 768 от 21.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 993/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Фумекс- България“ Е., представлявано от управителя В. Г., чрез процесуалния представител адв. Хр. Градинарски, срещу въззивно решение № 389 от 18.11.2022 г. по в.гр.д. № 307/2022 г. на Софийски окръжен съд. В касационната жалба са наведени оплаквания за необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че той не е упражнявал фактическа власт върху съоръженията към момента, когато ответникът е установил фактическа власт върху тях, както поддържа, че съдът не е съобразил, че се касае за специфични обекти /ски съоръжения и обслужващите ги помещения/, които явно не могат да бъдат ползвани през летния сезон, когато няма сняг. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса необходимо ли е за уважаването на иск с правно основание чл. 76 ЗС държателят да държи вещта непрекъснато и постоянно да осъществява фактическа власт върху нея. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Български туристически съюз“ представлявано от А. С. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на решението да касационно обжалване, а по същество – че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 245 от 26.11.2021 г., поправено с решение от 01.03.2022 г. по гр.д. № 1307/2019 г. на Районен съд - Самоков в частта, с която е уважен предявеният от „Фумекс - България“ Е. против Български туристически съюз иск с правно основание чл. 76 ЗС за предаване на отнето по скрит начин в периода 30.09.2019 г. - 05.10.2019 г. държане върху следните съоръжения: 1 бр. ски влек Н-80 Т. Рома /Меча поляна/, 2 бр. ски влек S-120 м. Т. Рома /Меча поляна/, 1 бр. ски влек Р-300 Т. Рома /Меча поляна/, 1 бр. ски влек тип Котва /Ръждавица/, както и в частта за разноските, и е постановено друго, с което искът на „Фумекс - България“ Е. за предаване на държането върху тези съоръжения е отхвърлен като неоснователен. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 76 ЗС е отхвърлен по отношение на следните обекти и съоръжения: ски писта „Улея“, „Меча поляна“, „Стената“ и „Ръждавица“; чайните към ски пистите - чайна „Стената“- сграда със застроена площ 114 кв.м, чайна „Ръждавица“- едноетажна паянтова сграда със застроена площ 91.1 кв.м и всички обслужващи ги помещения - бивше агрегатно помещение - едноетажна сграда със застроена площ 49.5 кв.м. По делото е установено и не е било спорно между страните, че с договор за наем на ски съоръжения, ски писти и чайни към ски пистите в ТК “М.“, сключен на 10.10.2017 г., Българският туристически съюз / Б./ е отдал под наем на „Фумекс - България“ Е. процесните обекти и съоръжения за срок от 5 години от датата на подписване на договора. В чл. 20 от договора е уговорено, че наемателят няма право да отдава съоръженията или части от тях под наем на трети лица без съгласието на наемодателя. Предвидено е, че при виновно неизпълнение на задълженията от страна на наемателя договорът може да бъде прекратен предсрочно / чл. 24,1 от договора/. С договор за наем на недвижим имот, сключен на 23.10.2017 г. наемателят „Фумекс- България“ Е. е преотдал под наем на „Бар К.“ Е. партерен етаж, предназначен за чайна /бистро/ и тавански етаж от масивната сграда със застроена площ 114 кв.м, находяща се в землището на [населено място], м. „М. п.“. На 13.01.2019 г. е между „Фумекс- България“ Е. и „Имоти Престиж“ Е. е сключен Договор за сътрудничество и съвместна дейност, по силата на който „Фумекс - България“ Е. се е задължило да предостави на другата страна за временно и възмездно ползване следните обекти: бивше агрегатно помещение със застроена площ 49.5 кв.м, находящо се в [населено място], КК “ М.“, и ски гардероб към чайна „Стената“. Със заповед от 06.08.2019 г. на изп. директор на Б. е определена комисия, която да извърши проверка на въжените линии на туристическия комплекс „М.“. Комисията е съставила протокол, с който е констатирала лошо техническо състояние на ски влековете. На 19.09.2019 г. УС на Б. е взел решение за прекратяване на договора за наем, сключен с „Фумекс - България“ Е.. С писмо от 30.09.2019 г., получено от „Фумекс – България“ Е. на 03.10.2019 г. дружеството е уведомено, че договорът за наем се прекратява едностранно от наемодателя, считано от 30.09.2019 г., поради констатираното лошо състояние на ски влековете и недоброто им стопанисване и поради преотдаването под наем на трети лица на част от обектите без съгласието на наемодателя, в нарушение на чл. 20 от договора за наем. На 04.10.2019 г. „Фумекс - България“ Е. е подало възражение до Б., в което е оспорило наличието на фактически и правни основания за прекратяване на договора за наем. На 23.09.2019 г. между Б. в качеството на възложител и „БОКСИ гард“ Е. като изпълнител е сключен договор, по силата на който дружеството е приело да организира и осъществява физическа охрана на съоръженията в КК “ М.“. В началото на м. октомври 2019 г. служители на „Фумекс- България“ Е. отишли да прегледат въжените линии, но не били допуснати до влека от охраната. През м. декември отишли да приберат инструменти и други вещи и към този момент също имало охрана. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е приел, че през лятото съоръженията и обектите не работели и нямало служители на ищеца. Работата започвала през м. септември - октомври и продължавала до края на м. март. Оттук съдът е заключил, че към момента, когато Б. е наело охрана и е установило фактическа власт върху обектите и съоръженията, ищецът не е упражнявал фактическа власт върху тях, поради което предявеният иск по чл. 76 ЗС е неоснователен. С оглед така изложените мотиви за отхвърляне на предявения владелчески иск настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК с цел проверка за очевидна неправилност. Наличието на това основание се обосновава от жалбоподателя с твърдението, че решаващият извод на въззивния съд, че жалбоподателят не е упражнявал фактическа власт върху спорните вещи към момента, когато Б. е установило своя фактическа власт върху тях, тъй като през лятото ски съоръженията и обектите не работели и служители на ищеца не упражнявали фактическа власт върху тях, е направен в противоречие с правилата на формалната логика и при несъобразяване на спецификата на съоръженията, предназначени за зимен спорт, които очевидно не могат да бъдат ползвани през летните месеци. Водим от гореизложеното съдът