Определение № 1462 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5205/2015 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. С. П., чрез адвокат А. В. от САК срещу решение № 17215 от 06.10.2014 г. по в.гр.д. № 1913/2014 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 11.12.2013 г. по гр.д. № 29970/2013 г. на Софийски районен съд, с което се отхвърля предявения иск от Л. В. М. на основание чл.422 ГПК, вр.с чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 8000 евро, представляваща мораторна неустойка за периода от 17.05.2012 г. до 17.005.2013 г., ведно с лихвите за забава от 22.05.2013 г. до изплащането на сумата. В обжалваното решение на въззивния съд се приема, че страните са били обвързани от два предварителни договора от 01.08.2008 г. и 06.08.2008 г. за покупко-продажба на апартамент и гараж, които съдържат и характеристиките на договори за изработка. С анекс от 17.05.2010 г. към предварителния договор от 01.08.2008 г. е уговорено допълнително, че в определен срок - до 17.05.2012 г. продавачът следва да представи удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, като при неизпълнение на това задължение ще дължи на купувача неустойка от 8000 евро за забава на всяка следваща година до издаване на удостоверението. Предвидените за построяване обекти са били прехвърлени на купувача с нотариален акт № 46/29.04.2011 г. и нотариален акт № 14/12.08.2011 г., след което страните са подписали споразумение от 12.08.2011 г., че със сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт за апартамента и гаража се прекратява действието на двата предварителни договора за покупко-продажба от 01.08.2008 г. и 06.08.2008 г. и страните нямат и в бъдеще няма да имат претенции една към друга. При така установените обстоятелства, въззивният съд е направил извода, че действието на неустоечната клауза не е прекратено в частта характеризираща предварителния договор като такъв за изработка тъй като задължението, което обезпечава неустойката за забава не е изпълнено. Тълкувайки изявленията на страните, съдът е приел, че със споразумение за прекратяване действието на предварителния договор от 01.08.2008 г. се прекратява само договора за продажба, но в него не се съдържат никакви изявления за задълженията на продавача като изпълнител, поради което сключеният анекс от 17.05.2010 г. в тази част е запазил действието си. В обжалваното решение съдът е приел също, че декларирането от страните, че нямат претенции по предварителните договори не води до извод за прекратяване на клаузата за неустойка, с оглед на което е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В изложението към касационна жалба се твърди, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са обусловили изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на поставения в изложението към касационната жалба и уточнен от съда материалноправен въпрос - когато в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот се съдържат уговорки, имащи характер на договор за продажба и за изработка, а след сключването на окончателен договор за покупко-продажба, страните са постигнали писмено споразумение за прекратяването на предварителния договор, което не съдържа изрично препращане към анекса на този договор, прекратяването отменя ли всички предварителни уговорки независимо от техния характер. Повдигнатият от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос е обусловил крайните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е от значение за точното прилагане на закона. Останалите материалноправни въпроси не обуславят основание за допускане до касационно обжалване и ще се преценяват като доводи при проверката на направените от съда правни и фактически изводи по приложение на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение