Определение № 3520 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1301 от 02.11.2022 г. по гр.д.№ 1836/ 2022 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Врачански окръжен съд по т.д.№ 50/ 2021 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Ц. С. Т. 250 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП, реализирано на 22.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.02.2021 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Първоинстанционното решение не обжалвано от ищеца, а ответникът е подал въззивна жалба срещу това решение само в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди и то само над размера от 100 000 лв. Затова в частта, уважаваща исковете за сумата от 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществените вреди, както и за сумата от 11 362,20 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, настъпили от процесното ПТП, заедно със законната лихва, както и в частта, отхвърляща иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 250 000 лв до 400 000 лв, първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила. Въззивният съд е бил сезиран единствено по основателността на иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв до 250 000 лв и в тези рамки е неговото произнасяне. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига правни въпроси, които следва да бъдат уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС в следния смисъл: представляват ли релевантни обстоятелства за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди доходите на пострадалия, финансовия му принос за семейството и домакинството му, социалното му положение и принос за обществото, респективно загубата на тези доходи и принос за определен период от време; длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение за търпени неимуществени вреди да обсъди всички релевантни обстоятелства или може да вземе предвид само някои от тях; явяват ли се решаващи критерии при определяне на справедливия размер на обезщетението лимитите на застраховане и социалните и икономическите условия в страната и какво е тяхното значение за този размер. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа също, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като присъденото обезщетение е в много висок размер поради „неотчитане на всички релевантни обективни критерии за справедливост“. Ответната страна Ц. С. Т. оспорва жалбата. Поддържа, че касаторът не е изложил никаква обосновка защо поставените от него въпроси биха имали значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че тези въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Счита, че правните разрешения на въззивния съд са в съответствие с установената практика, включително сочената от самия касатор в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Оспорва и доводите на касатора за очевидна неправилност на обжалвания акт, като ги счита за неаргументирани. Затова моли касационното обжалване да не бъде допуснато, а при условията на евентуалност излага съображения за правилност на обжалваното решение. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи предявения иск до размера, с който е бил сезиран, въззивният съд приел, че страните не спорели относно фактите, пораждащи отговорността на застрахователя на деликвента за заплащане на обезщетение на пострадалия за неимуществените вреди от произшествието. Спорен бил единствено въпросът, какъв е справедливият размер на това обезщетение. За да се произнесе по този въпрос, съдът взел предвид начинът на причиняване на вредите - при произшествие настъпило на 22.06.2020 г., при което друг водач нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл в платното за насрещно движение и ударил насрещно движещия се лек автомобил, управляван от ищеца; характера, вида, броя и степента на уврежданията - пневмоторакс /нарушаване на херметичността на междуплевралното пространство/ в лява гръдна половина; счупвания на ребра от 2-8 в ляво по задна и средна мишична линия с размествания; 3-то ребро в дясно по предна мишична и на 6-то и 7-то в дясно по средноключова линия; травматично увреждане на органите в т.нар. средостение, данни за нарушаване целостта на стената на гръдната част на аортата и хранопровода; наложилите се оперативни интервенции; продължителността на оздравителния период - повече от една година; невъзможността ищецът да извършва тежък физически труд за дълъг период от време и невъзможността за продължително стоене в изправено състояние; възрастта му по време на произшествието – на 53 години; преживения стрес и уплаха; наличната лицева травма; продължителното обездвижване; незавършен и понастоящем възстановителен процес; останалите белези по тялото в резултат на произшествието и оперативните интервенции, търпени от ищеца. Съдът взел предвид също представеното пред въззивната инстанция решение на ТЕЛК, с което на ищеца била определена 80 % трайна неработоспособност за срок от 1 година и заключил, че възстановителният процес при него не само не е завършил, но и че са настъпили усложнения, които допълнително допринасят и ще допринасят за продължителността и интензитета на болките и страданията. Като съобразил икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, както и практиката на съдилищата в други подобни случаи, съдът намерил, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 250 000 лв. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. В случая жалбоподателят излага съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, т.е. за нарушение на материалния закон. Проверката на твърденията му изисква разглеждане на спора по същество, а това в производството по чл.288 ГПК не е допустимо, поради което касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. То не може да бъде допуснато и по формулираните правни въпроси. Първият от тях не обуславя обжалваното решение, тъй като не е разрешен от въззивния съд. В мотивите на обжалваното решение не е посочено, че доходите на пострадалия, финансовия му принос за семейството и домакинството му, социалното му положение и принос за обществото, респективно загубата на тези доходи и принос за определен период от време, представляват релевантни обстоятелства за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди. Предвид разпоредбата на чл.269 ГПК и липсата на доводи в тази насока във въззивната жалба, съдът не имал и правомощие да се произнася по този въпрос, а поставянето на въпроса за първи път в касационното производство е недопустимо. По същите причини не е обуславящ и третия правен въпрос. Съдът не е посочил в акта си, че лимитите на застраховане и социалните и икономическите условия са решаващи критерии за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, нито пък доводи в тази насока или за значението на тези обстоятелства са правени във въззивната жалба. Що се касае до второто питане, то няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът е редактирал във въпросителна форма твърдението, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил само някои, но не всички релевантни установени по делото обстоятелства. Това е твърдение за извършени процесуални нарушения, каквато проверка в производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да извършва. По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и