Определение № 4222 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4065/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. И. Д., чрез адв. С. Х., против определение № 7849/12.08.2022 г. на Софийски градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 5042/2022 г., с което е потвърдено определение от 22.02.2022 г. по гр. д. № 01068 по описа за 1996 г. на СРС, 64 състав, с което е отхвърлено искането за възстановяване на унищожено или изгубено съдебно решение № 9426/09.07.1999 г., в частта, в която е отменена заповед № ..../...... г. на командира на под. 32460 - Я. и М. Д. е възстановен на свръхсрочна служба. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение.В изложението се твърди наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е формулиран обаче конкретен правен въпрос във връзка с доводите, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - определение № 599 от 22.12.2016 г. по гр. дело № 3989/2016 г. на ІV г.о. Насрещната страна – Военно формирование 22800-София, е депозирала отговор, в който поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и становище за неоснователност на частната касационна жалба по същество. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: За да потвърди обжалваното определение на СРС, с което е отхвърлено искането за възстановяване на унищожено или изгубено съдебно решение № 9426/09.07.1999 г., в частта, в която е отменена заповед № .../..... г. на командира на под. 32460 - Я. и М. Д. е възстановен на свръхсрочна служба, въззивният съд е приел за установено следното: производството по гр. дело № 01068/96 г. е образувано по молба на М. И. Д. с искане за възстановяване на постановеното по гр. дело № 01068 по описа за 1996г. съдебно решение в частта, в която молителят твърди, че е отменена заповед № ..../......г., издадена от командира на Поделение 32460 - Я., и молителят е възстановен на свръхсрочна служба; гр. дело № 01068 по описа за 1996г. на СРС, 64 състав, е унищожено поради изтекъл срок за съхранението му, съгласно Акт № 6/23.06.2020 г., като със Заповед № АС- 28/22.06.2020 г. на Председателя на СРС е наредено да се предприемат действия по възстановяване на решението по делото с оглед писмото от Държавна агенция „Архив“ от 12.03.2020г., че постановеното по делото съдебно решение не се съхранява при Държавна агенция „Архив“. За установяване съдържанието на постановеното по гр. дело № 01068/1996г. на СРС, 64 състав, решение от АС „Архив“ при СРС са представени копия от описна книга за 1996 г., архивна книга за 2000г. и срочна книга за 1999г. на СРС, 64 състав, от които е видно, че делото е образувано по искова молба, заведена на 03.06.1996г. от Поделение 22800 - МО, срещу М. И. Д., а относно изхода на делото в срочната книга е отбелязано, че е постановено решение с резултат „уважава частично“. При съобразяване на представените по делото писмени доказателства, въззивният съд е приел, че молбата е неоснователна тъй като от приетите доказателства не е възможно да се възстанови съдържанието на постановеното по делото решение, съответно неговия диспозитив. От данните по делото е видно, че делото е образувано по паричен иск от Поделение 22800 - МО срещу М. И. Д. във връзка със заповед № 270/19.08.1994г., с която М. Д. е уволнен по дисциплинарен ред. С възражението си от 18.06.1996г. ответникът е предявил насрещни искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, в което е останал без работа. В срочната книга е отбелязано „уважен частично“. Съобразено е също така, че по делото е представен и препис от молба, изходяща от ищеца в исковото производство, с която е заявил, че оттегля изцяло исковите претенции, но липсват доказателства за прекратяване на производството по първоначалния иск, доколкото молбата е могла да бъде оттеглена преди произнасянето на съда. Дори да се приеме, че са останали висящи само насрещните искове, липсва яснота кои от тях са уважени и кои отхвърлени, като е отчетено обстоятелството, че е възможно искът за отмяна на уволнението да е бил уважен, но този за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение да са били отхвърлени. В изложението към частната касационна жалба касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който според него е разрешен от въззивния съд при наличие на сочената предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът трябва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В конкретния случай правен въпрос изобщо не е формулиран, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че не е налице сочения допълнителен критерий – противоречие с практиката на ВКС, тъй като сочената такава от касатора е неотносима към настоящия случай. С определение № 599 от 22.12.2016 г. по гр. дело № 3989/2016 г., Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното определение по въпроси относно реда, визиран в чл. 90 от Правилника за администрацията в съдилищата за възстановяване на изгубено дело, чрез събиране на материали и използване на всички налични книжа, както и относно неточното тълкуване на недостатъчност на събраните материали по частното производство, за да се установи предмета на изгубеното гражданско дело, като по същество е отменил обжалваното определение и е върнал делото на въззивния съд за продължаване на действията по събиране на материалите, които са се намирали в изгубеното дело. Настоящият случай е различен, тъй като въззивният съд не е отхвърлил искането за възстановяване на унищожено или изгубено съдебно поради недостатъчност на събраните по делото материали, а поради обстоятелството, че въз основа на събраните по делото документи и тяхното съдържание, не би могъл да се възпроизведе диспозитива на съдебното решение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,