Определение № 4623 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4654/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. чрез пълномощника й адвокат С. М. против решение № 965 от 5.07.2023 г., постановено по гр. д. № 848 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 414 от 5.12.2022 г. по гр.д. № 1408/2022 г. на Районен съд - Асеновград и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идендификатор № ***** по КККР на [населено място] - апартамент в [населено място] с административен адрес: [улица], бл. “Р. – 1“, ет. 4, ап. 9 с площ от 83,41 кв.м., ведно с изба № 27 от 8,44 кв.м. и 6,15 % ид.ч. от общите части на сградата между съделителите и при права в съсобствеността: С. К. К. – 1/4 ид. ч. и П. Н. К. – 3/4 ид. ч. С. К. К. е подал чрез пълномощника си адвокат М. К. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Съдът е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, като процесният имот е закупен по време на брака им. Имотът е бил собственост на бащата на П. Н. К. и същата е придобила 1/2 ид. ч. по наследство, а другата 1/2 ид. ч. й е прехвърлена от нейния брат К. Н. Ж. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 102, том ІІІ, рег. № 3042, дело № 3456/13.09.2011 г. Ищецът С. К. К. е поискал съдебна делба, тъй като апартаментът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Ответницата П. Н. К. е противопоставила възражение, че апартамента е нейна лична собственост, тъй като договорът за покупко-продажба между нея и брат й е нищожен като симулативен и прикрива дарение. Представила е писмо от 5.01.2012 г., подписано от нея и от К. Ж., в което двамата заявяват и се съгласяват, че действителната им воля по сключения на 13.09.2011 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, е притежаваната от К. Ж. 1/2 ид. ч. да бъде подарена на сестра му П. К.. Първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ответницата за допускане на свидетел за установяване привидността на договора за покупко-продажба и установяване на прикрития договор за дарение и с решението си е отхвърлил иска за делба, приемайки, че писмото от 5.01.2012 г. съставлява пълен обратен документ по чл. 165, ал. 2 ГПК, а съответно имотът е придобит от П. К. на безвъзмездни основания. Въззивният съд е констатирал, че в жалбата си ищецът е навел довод за неправилност на извода на районния съд, че договорът за покупко-продажба е нищожен и прикрива действителен договор за дарение, тъй като обратното писмо не е представено от ответницата с отговора на исковата молба, а в първото съдебно заседание; подписано е от страните по сделката на определена дата, но не се установява, че това е достоверната дата на подписване на обратното липсва нотариална заверка на подписите. Посочил е, че от нотариалния акт от 13.09.2011 г. е видно, че съпругът на купувачката не е страна по сделката. Позовал се е на практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 30 от 11.02.2015 г. по гр. д № 4188/2014 г., ІV г. о., даваща тълкуване, че в случаите на възмездно придобиване на имущество по време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК при режим на съпружеска имуществената общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос; обратният документ, изхождащ от съпруга-купувач и удостоверяващ действителните отношения между страните по договора, не обвързва неучастващия съпруг, в който случай подписаният от единия съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията и по отношение на неучастващия съпруг (а не пълно обратно писмо, както е приел РС) и е предпоставка за допустимост на свидетелските показания по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. В случая ответницата не е ангажирала доказателства за пълно доказване на симулативността на договора за покупко-продажба, поради което процесният имот е придобит в съпружеска имуществена общност и следва да се допусне до делба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК П. Н. К. счита, че касационното обжалване следва да се допусне по следните правни въпроси: 1) следва ли при наличие на обратно писмо, което не е подписано от неучаствалия в сделката съпруг, съдът да допусна поисканите от страната гласни доказателствени средства; 2) ако в мотивите си въззивния съд приеме, че в първата инстанция неправилно е разпределена доказателствената тежест и не са допуснати поискани свидетели, следва ли да даде указания и недаването им води ли до порок на съдебното решение. Вторият въпрос се явява неотносим към данните по делото и мотивите на съда, доколкото първоинстанционният съд е указал на ответницата П. К., че носи доказателствената тежест да установи твърдяната симулация и наличието на прикрита сделка, а въззивният съд е приел, че тя не е ангажирала доказателства за пълно доказване на симулацията. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия поставен въпрос с цел преценка дали въззивното решение съответства на практиката на ВКС по решение № 7 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС, с което е дадено следното тълкуване: „…допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки - доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото не е съобразен с правилата на процесуалния закон - решение №72/09.07.12г. по т.д. № 398/11г. ІІ т.о. ВКС. Идеята на законодателя е, че преклузията по чл.266, ал.1 ГПК не може да настъпи когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда нарушение на процесуални правила. Нарушението на процесуалния закон може да се изразява в неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства, или че поисканото доказателство е неотносимо за спора - решение № 174/12.01.11г. по т.д. № 36/10г. І т.о. ВКС. Когато доказателствата са поискани своевременно, но не са били събрани от съда в нарушение на процесуалните му задължения по чл. 146 ГПК, с разпоредбата на чл. 266 ал.3 ГПК законодателят е предоставил възможност на страната-жалбоподател да попълни делото с относими за спорното право доказателства - решение № 566/10.01.2011г. по гр.д. № 1019/09г. ІІ г.о. ВКС. Настоящият съдебен състав споделя напълно тези съображения по тълкуването на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, като към изложеното следва да се добави, че процесуалното нарушение, изразяващо се в отказ да бъдат събрани допустими и относими към за спора доказателства, не се заличава с последващо указание на съда, че не се сочат доказателства за установяване на същите обстоятелства и липса на ново доказателствено искане от страната. При направено вече доказателствено искане не е необходимо то да бъде повторно извършено, за да се поправи грешката на съда. Съгласно чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото /каквото е определението по допускане на доказателства/ могат да бъдат изменяни и отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.“ С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение