Определение № 23 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Понсстройинженеринг“ АД, чрез адвокат Т. Д., срещу въззивно решение № 1031/02.05.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 344/2015 г. и насрещна касационна жалба, подадена срещу същото решение от С. И. Д., Р. А. Д., Д. Л. Д. и Р. И. Д., първите две –действащи чрез адвокат Х. Н., а вторите двата – действащи чрез адвокат Е. Ц.. Касаторът “Понсстройинженеринг“ АД обжалва въззивното решение в частта, в която е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати солидарно с ЕТ “Васил Туйов Буда“ и Д. Г. Т. на С. И. Д., Р. А. Д., Д. Л. Д. и Р. И. Д. обезщетение за неимуществени вреди – страдания поради смъртта на И. Д. Д., настъпила на 15.10.2010 г. след падане от 14-метрова височина от строително скеле, по време на работа на строителен обект, която работа е изпълнявана пряко от ЕТ “Васил Туйов Буда“ по възлагане от “Понсстройинженеринг“ АД, като вредоносният резултат е предизвикан от деликтното поведение на служителя на ЕТ “Васил Туйов Буда“ Д. Г. Т.. Обжалва решението и в частта, в която е осъден да заплати солидарно адвокатски хонорари, държавна такса и разноски. Навежда доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално – за неправилност на същото поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не претендира разноски за инстанцията. Ответниците по касационната жалба - С. И. Д., Р. А. Д., Д. Л. Д. и Р. И. Д., отговарят в срока по чл. 287 ГПК, че въззивното решение е допустимо и правилно в обжалваната част. Изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски за инстанцията. Насрещни страни по касационната жалба на „Понсстройинженеринг“, освен ищците, са още и ответниците ЕТ “Васил Туйов Буда“ и Д. Г. Т.. Решението в отношенията между тях има обвързващата ги сила на мотивите. Отговор от тях не е депозиран. Касаторите по насрещната касационна жалба С. И. Д., Р. А. Д., Д. Л. Д. и Р. И. Д. обжалват въззивното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу ответниците “РУАЛ“ ЕООД и С. П. С.. С влязло в сила определение производството по насрещната касационна жалба е прекратено. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба, подадена от “Понсстройинженеринг“ АД е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени към жалбата са и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски апелативен съд, като отменил решението на първостепенния Кюстендилски окръжен съд, осъдил в условията на солидарност ответниците ЕТ “Васил Туйов Буда“, на основание чл. 200 КТ, Д. Г. Т., на основание чл. 45 ЗЗД и “Понсстройинженеринг“ АД, на основание чл. 49 ЗЗД да заплатят обезщетения за неимуществени вреди – страдания поради смъртта на И. Д. Д., настъпила на 15.10.2010 г. след падане от 14-метрова височина от скеле, по време на работа на строителен обект, която работа е изпълнявана пряко от ЕТ “Васил Туйов Буда“, по възлагане от “Понсстройинженеринг“ АД, като вредоносният резултат е предизвикан от деликтно поведение на служител на ЕТ “Васил Туйов Буда“, Д. Г. Т. – както следва: 76 000 лв. – в полза на дъщерята на починалия – С. И. Д., 56 000 лв. – в полза на съпругата Р. А. И., 46 000 лв. в полза на майката на починалия Р. И. Д. и 46 000 лв. в полза на бащата - Д. Л. Д., ведно със съответстващите на всяка от присъдените главници законни лихви считано от 15.10.2010 г. (датата на деликта) до изпълнение на задълженията. Осъдил ЕТ “Васил Туйов Буда“, Д. Г. Т. и “Понсстройинженеринг“ АД да заплатят в условията на солидарност на основание чл. 38 ЗА на адвокатите Х. Н. и Е. Ц. хонорари както следва - 8120 лв. в полза на адв. Х. Н. и 5 000 лв. в полза на адв. Е. Ц., както и да заплатят по сметка на въззивния съд държавна такса в размер на 13 440 лв. и разноски – бюджетни депозити за експертизи в размер на 500 лв. Отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете на ищците - роднини на починалия, с правно основание чл. 49 ЗЗД, съответно 45 ЗЗД и 86 ЗЗД по отношение на ответниците “РУАЛ“ ЕООД и С. П. С. за солидарното им осъждане с посочените по-горе ответници за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на главниците. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 10.09.2010 г. между Община Дупница и гражданско дружество “Консорциум Алфа Грийн Енерджи“ бил сключен по реда на Закона за обществените поръчки договор с предмет “Изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за пакета сгради на ОУ“Св. Климент Охридски“ и СОУ “Паисий Хилендарски“ и съпътстващите ги СМР на сградите“. Учредители на консорциума били “Понсстройинженеринг“ АД и “РУАЛ“ ЕООД. Със заповед № 213/09.09.2010 г. на изпълнителния директор на “Понстройинженеринг“ АД ответникът С. П. С. бил определен за технически ръководител на строителен обект “ОУ Свети Климент Охридски“ – гр. Дупница. С договор от 14.09.2010 за строителство “Консорциум Алфа Грийн Енерджи“ възложил на “Понсстройинженеринг“ АД да изпълни строително-монтажните работи на обектите. От своя страна “Понсстройинженеринг“ АД възложил изпълнението на строително-монтажните работи (топлоизолация) на ЕТ “Васил Туйов Буда“ с договор от 16.09.2010 г. Съгласно т. 22 от договора с подизпълнителя, ЕТ “В. Туйов Буда“ поел цялата отговорност за правилното, сигурното и безопасно изпълнение на всички дейности на обекта, а съгласно т. 26 - всички мероприятия по безопасността били задължения на изпълнителя и за негова сметка. С договор за търговско управление от 17.09.2010 г. ЕТ “Васил Туйов Буда“ назначил за прокурист ответника Д. Т., като съгласно чл. 4, т. 6 от договора, прокуристът осъществява правата и задълженията на работодател по индивидуалните трудови правоотношения със служителите на търговеца, работещи в предприятието, в това число да осигурява безопасни и здравословни условия на труд и други. Със заповед № 3/11.10.2010 г. на ЕТ “Васил Туйов Буда“ той, на осн. чл. 24, ал.2 и 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, бил определен като лице, изпълняващо функциите на орган по безопасност и здраве при изпълняваната от неговите работници работа. Съдът установил, че с трудов договор № 3/11.10.2010 г. ЕТ “Васил Туйов Буда“ назначил И. Д. Д. на длъжност “работник строителство“. Същият, на 15.10.2010 г., при изпълнение на възложената му работа, претърпял падане от височина 14 метра, причина за падането е било липсващо хоризонтално платно на строителното скеле, върху което работникът осъществял дейност по поставяне на изолация на фасадата на ОУ“Св. Климент Охридски“. Към момента на злополуката скелето не било довършено, нямало е и акт за приемането му и означение „безопасно за работа“. В нарушение на изискванията за безопасно ползване на техническото съоръжение, не били изградени и предпазните парапети, не е имало нарочна обезопасяваща лента, към която предпазният колан да бъде захванат. Имало предпазни колани и каски, но работниците не ги ползвали. В същото време, стационирането на предпазните колани към диагоналите, обезпечаващи стабилността на скелето, по естествен начин затруднявало движението на работещите (предвид липсата на еднаква височина) и не обезпечавало сигурността, тъй като предназначението на диагоналите е да укрепи конструкцията на скелето, без да са пригодени да понесат тежестта на падащ един или повече работници. Във връзка с отговорността на ответника С. С. (технически ръководител на “Понсстройинженеринг“ АД), съдът установил, че в деня на злополуката се е състояла среща между него и лицата, които подизпълнителите били определи за изпълняващи функциите на технически ръководители спрямо работниците от собствените им бригади. В деня на злополуката С. С. не е бил на обекта, а указанията му спрямо ръководителите на тримата подизпълнителя били на конкретната дата да не се работи, ако условията на труд не се подобрят. Към момента на започване на работа не валял дъжд, скелето било мокро и се хлъзгало. Разпореждането да се работи на обекта – в частност – на фасадата чрез използване на скелето, било дадено от Д. Т.. Работниците от едната бригада – подизпълнител, изобщо не отишли на обекта, а на работниците на другата - било наредено да извършват вътрешни ремонтни дейности и да не ползват скелето. Съдът приел, след като техническият ръководител на обекта от страна на “Понсстройинженеринг“ АД отсъствал в деня на инцидента, решенията за разпределението на работата се вземали от ръководителите на отделните подизпълнители. Д. Т. е следвало да провери състоянието на скелето и да установи дали всички негови елементи са скачени. С. С. е признат за невиновен за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК във връзка с трудовата злополука с присъда № 10/29.02.2012 г. по НОХД № 381/ 2011 на ОС- Кюстендил, потвърдена с решение № 381/01.11.2012 г. по ВНОХД№ 913/2012 г. на Софийски апелативен съд. Отговорността за неадекватната преценка за безопасността на работа на скелето носи разпоредилото ползавнето му лице – прокуристът на ЕТ Васил Туйов Буда – Д. Т.. Той е трябвало да провери съсотоянието на скелето и да установи дали всички негови елементи са скачени. По отношение на отговорността на “Понсстройинженеринг“ АД въззивният съд приел, че в качеството му на възложител на работата за едноличния търговец, дружеството отговаря за направения от него избор на изпълнител и за взетите мерки за спазване на нормативните изисквания за безопасност на труда. По силата на договора за строителство от 16.09.2010 г. “Понсстройинженеринг“ АД си е запазило правото да дава писмени препоръки и разпоредби, а по силата на чл. 25 е имало право на достъп до работния обект по всяко време. По отношение на отговорността на “РУАЛ“ ЕООД съдът приел, че същото дружество въобще не е извършвало строителство. Приел, че дружеството има качеството възложител на работа само спрямо “Понсстройинженеринг“ АД, не и по отношение на ЕТ “Васил Туйов Буда“ (прекият работодател на починалия И. Д. Д.). Този извод обосновал със сключения на 14.09.2010 г. договор за строителство между “Консорциум Алфа Грийн Енерджи“ (част, от който е и “РУАЛ“ ЕООД) и “Понсстройинженеринг“ АД. По отношение на възражението за съпричиняване на вредата от пострадалия, съдът приел, че такова не е налице. Специалната правоспособност на Д. да извършва работа, източник на повишен риск следва да бъде проконтролирана от лицето, разпределящо работа и с оглед на наличието на такава работникът - да бъде или не допуснат до работа на скелето. За да определи размера на неимуществените вреди, съдът взел предвид създадената емоционална връзка между починалия и всеки от ищците – негови роднини. Съдът установил, че ищците живеели в общо домакинство с пострадалия, разчитали на него, след смъртта му спрели да общуват със съселяните си, престанали дори да обработват земеделската си земя, главен принос за работата по която имал загиналият. Детето трудно преживявало загубата. Семейството на починалия било задружно, съпрузите се обичали и с общи усилия отглеждали детето си. След смъртта на И. Д. съпругата му „сякаш спряла да живее“, само детето я връщало към живот. Касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. По въпросите налице ли са предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, когато лицето, чиято отговорност е ангажирана не е възложител на работата на делинквента и има ли качеството на възложител по чл. 49 ЗЗД юридическо лице, което не е в гражданскоправни, административно правни или трудовоправни отношения с делинквента, касаторът твърди противоречие на въззивното решение с решение № 101/23.09.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5531/2014 г., IV г.о.; решение № 538/19.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 208/2012 г., IV г.о.; ППВС № 7/1959 г.; решение № 274/17.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 19/2011 г., III г.о.; решение № 369/02.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 904/2010 г., III г.о; ППВС № 9/1966 г.; На следващо място, в противоречие с практиката на ВКС, касаторът твърди, че въззивният съд се произнесъл по въпроса когато с влязъл в сила съдебен акт на пострадалите е присъдено обезщетение за претърпени от тях вреди, може ли те да претендират обезщетение за същите вреди на друго правно основание от други лица, като сочи решение № 354/03.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 714/2009 г., III г.о и определение № 1357/29.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 747/2012 г., III г.о; По въпросите - принципът на диспозитивното начало допуска ли съдът да разгледа и да се произнесе по искове, които не са предявени, да дава указания на страните за предявяване на нови искове, да дава указания по целесъобразност относно обема и вида на търсената от ищците защита, допустимо ли е въззивният съд да отмени решение и в частта, в която същото е влязло в сила, се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 89/15.07.2009 г. по т.д. № 700/2008 г. на ВКС, I т.о; решение № 176/03.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 118/2010 г., II т.о.; решение № 87/28.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4164/2015 г. на ВКС; решение № 7/ 05.04.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3874/2015 г., III г.о.; решение № 458/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1526/2009 г., IV г.о.; решение № 202/21.12.2017 г. на ВКС по т.д. №689/2017 г. II т.о.; решение № 104/24.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 930/2010 г., I г.о.; решение № 126/10.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 744/2016 г.; II г.о; решение № 19/30.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 262/2010 г., II г.о.; решение № 31/23.03.2016 г. на ВКС по т.д. № 434/2015 г., II т.о.; По въпросите длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните; може ли съдът да основе изводите си само на избрани от него доказателства; длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо не кредитира прието заключение на вещо лице, касаторът твърди противоречие на въззивното решение с решение № 79/12.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3244/2016 г., IV г.о.; решение № 554/08.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1163/2010 г., IV г.о.; решение № 166/15.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г., III г.о.; решение № 194/18.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1100/2012 г., IV г.о.; решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008 г., I г.о.; решение № 26/08.02.2008 г. на ВКС по т.д. №445/2007 г., I т.о.; решение № 266/29.06.2011 г. на ВКС по гр.д. №1058/2010 г., I г.о.; решение № 378/15.01.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1629/2015 г., IV г.о.Част от посочените съдебни актове касаят въпроси относно мотивирането на съдебния акт и неговата обоснованост, но въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК няма формулирани. Като въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът сочи въпроса какви са предпоставките, за да се приеме, че е налице едновременно осъществяване на организацията на работа, ръководството и контрола на възложителя и от изпълнителя по договор за изработка. Съставът на Върховния касационен съд, в процедура по чл. 288 ГПК, намира следното:. Въпросите, свързани с ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД не държат сметка на същественото съображение на въззивния съд да ангажира отговорността на касатора „Понсстройинженеринг“ АД – без значение е дали е в гражданскоправни, административноправни или трудовоправни отношения с Д. Т., а това, че акционерното дружество е възложител на работата на подизпълнител, чийто прокурист е Т., при изпълнение на която работа е причинен деликта на работник на подизпълнителя. Съдът ангажирал отговорността на дружеството-възложител за направения от него избор на подизпълнител поради невзети мерки за спазване на нормативните изисквания за безопасност на труда, а и поради договореното да има достъп до работния обект по всяко време. Тези съображения нямат отношение към така поставените правни въпроси. Относно въпросът дали, когато с влязъл в сила съдебен акт на пострадалите е присъдено обезщетение за претърпени от тях вреди, те могат да претендират обезщетение за същите вреди на друго правно основание от други лица, принципният отговор е свързан с тълкуване на чл. 122 и сл. ЗЗД. Няма никакво съмнение, а и в цитираните решения не е прието друго, че при солидарна отговорност кредиторът може да търси цялото вземане от всеки от един от съдлъжниците и това да бъде сторено в отдели искови процеси – чл. 122, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът може да съди последователно всеки един от солидарните длъжници, докато удовлетвори вземането си. Само при пълно изпълнение на дълга от солидарно отговорен длъжник, се погасява отговорността на останалите длъжници - чл. 127, ал. 1 ЗЗД. При вече присъдено с влязло в сила решение обезщетение, дължимо от един от солидарноотговорните, кредиторът може да потърси и получи от другите съдлъжници отново цялото или част от вземането, което не му било издължено. По делото няма данни ищците да са получили плащане към датата на формиране на силата на присъдено нещо – даване ход на устните прения пред САС. Доводи за вече извършени частични или пълни погасяванния на солидарния дълг от един или повече солидарни длъжници, ако бъде предприето принудително изпълнение, се правят в изпълнителния процес. Вътрешните отношения между солидарните длъжници се уреждат по правилата на чл. 127 ЗЗД. По въпросите, свързани с оплаквания за нарушение на принципът на диспозитивното начало, също няма основания за допускане на касационно обжалване, защото съдът не е разгледал искове, които не са предявени, нито е давал указания извън компетнтността и задълженията му по чл. 273, вр. чл. 129, ар. 1 ГПК. В случая, с две поредни определения от закрито заседание на 03.02.2015 г. и 04.03.2015 г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба, като я намерил за нередовна. Дал указания на ищеца да уточни релевантни за очертаване предмета на иска обстоятелства, свързани с деликта и отношенията между пострадалия и ответниците, както и между ответниците относно възлагането и изпълнението и контрола на работата. Действията му не са в противоречие с посочените съдебни актове от касатора, защото в случая съдът не само е имал право, но е бил и длъжен да предприеме действия по изясняване предмета на исковата молба и е действал при точно приложение на процесуалния закон и в съответствие със задължителните указания, дадени в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Квалификацията на исковете е от компетентността на съда, който не е обвързан от позицията на страните и разминаването относно относимата правна норма не съставлява служебно изменение на иска, това се отнася и за преценката дали един дълг се дължи разделно или солидарно от ответниците. Въззивното решение, постановено по исковете против „Понсстройинженеринг“ АД и предмет на касационната му жалба, не е постановено при липса на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което те са били отхвърлени изцяло, спрямо всички ищци. Без значение е, поради това, има ли евентуално произнасяне на въззивния съд по някой от другите обективно и субективно съединени искове, въпреки липсата на въззивна жалба, а и никой не може да предявява чужди права пред съд - чл. 26, ал. 2 ГПК. Разглеждането на въпроса какви са предпоставките, за да се приеме, че е налице едновременно осъществяване на организацията на работа, ръководството и контрола на възложителя и от изпълнителя по договор за изработка, само по себе си няма пряко отношение към крайния резултат, предмет на касационното обжалване, поради което и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, е от значение за постановения резултат, като се установява поддържаното противоречие с трайноустановената съдебна практика на Върховния касационен съд по разрешаването му, вкл. и в част от посочените от касатора съдебни решения. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът