Определение № 2080 от 09.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1355/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2370/27.02.2026г., подадена от „Никтранс“ ЕООД срещу определение № 132/06.02.2026г. по в. ч. гр. д. № 76/2026г. на Окръжен съд – Русе. С него е отменено определение № 3875/28.08.2025г. по гр. д. № 1411/2025г. на Районен съд – Русе, постановено по чл. 248 ГПК, в частта, с която е отхвърлена молбата на „Балкан - М“ ЕООД за изменение на решение № 1160/18.07.2025г. по гр. д. № 1411/2025г. на Районен съд - Русе в частта за разноските за сумата 176,91 евро (346 лева), като вместо това е изменено решението в частта за разноските и „Никтранс“ ЕООД е осъдено да заплати на „Балкан-М“ ЕООД допълнително сумата 176,91 евро - съдебно-деловодни разноски. С обжалваното определение е потвърдено определение № 3875/28.08.2025г. по гр. д. № 1411/2025г. на Районен съд - Русе в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлена молбата на „Балкан - М“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските за разликата над горепосочената сума от 176,91 евро, като е потвърдено и определение № 4916/07.11.2025г. по гр. д. № 1411/2025 на Районен съд Русе, с което е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК на „Никтранс“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските по отношение на адвокатското възнаграждение на противната страна, а също така „Никтранс“ ЕООД е осъдено да заплати на „Балкан - М“ ЕООД сумата от 306 евро с включен ДДС - разноски по производството. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Изтъква, че в определението неправилно е посочено, че е окончателно. Счита, че не е следвало да се присъждат сторени пред ЧСИ разноски, тъй като разноските по изпълнителното дело не са част от съдебните разноски по исковото производство и не могат да бъдат присъждани по реда на чл. 248 ГПК. Твърди, че присъдените суми не са доказани и са за обезпечителни мерки, наложени от ЧСИ. Поддържа и че неправилно са присъдени разноски за производството пред окръжен съд, като сочи, че то е спомагателно и не поражда нови разноски, като присъждането им противоречи на чл. 248 ГПК. Изтъква, че чл. 81 ГПК не следва да се прилага в производството по чл. 248 ГПК. Според жалбоподателя е налице и неправилен отказ да се намали адвокатското възнаграждение на противната страна, като съдът не е изложил мотиви относно фактическата и правна сложност на спора. По подробно изложените мотиви претендира да се отмени обжалваното определение, да се отхвърли молбата на противната страна за изменение на решението в частта за разноските, да се намали присъденото адвокатското възнаграждение общо в размер на 3900 лв., както и да му се присъдят разноски по списък, който прилага. Ответникът „БАЛКАН – М“ ЕООД оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв. М. по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 09.03.2026г. Счита, че частната жалба е недопустима с оглед материалния интерес и неоснователна. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно практиката на ВКС по приложението на чл. 69 ГПК, при обща заявена искова претенция за заплащане на суми, дължими въз основа на множество фактури, цената на иска се определя в зависимост от обстоятелството дали плащанията се претендират въз основа на един договор или всяко едно от тях е обусловено от наличието или липсата на отделно облигационно правоотношение / в този смисъл определение №617/27.10.2017г. по ч. т. д. №1848/2017 г. на ВКС, II т. о., определение №359/30.07.2018г. по ч. т. д. №1663/2018г. на ВКС, I т. о., определение №167/25.03.2016г. по ч. т. д. №192/2016г. на ВКС, ІІ т. о. и мн. др./. Когато вземането по всяка от посочените фактури не е по един общ договор, то е предмет на защита с отделен иск, като цената на всяка от отделните искови претенции се определя от търсената по отделната фактура сума. В случая предявените искове от „Балкан- М“ ЕООД против „НИКТРАНС“ ЕООД са за заплащане на извършени в периода от 25.04.2024г. до 30.07.2024г. спедиторски услуги за международен превоз на товари от Република България до Република Турция, за които са съставени следните данъчни фактури: фактура с №[ЕГН]/25.04.2024 г. на стойност 10 020,00 лева, по която се търси остатък за плащане в размер на 5 020,00 лева; фактура №[ЕГН]/22.05.2024 г. на стойност 6 680,00 лева; фактура №[ЕГН]/30.06.2024 г. на стойност 6 680,00 лева и фактура №[ЕГН]/30.07.2024 г. на стойност 6 680,00 лева, като се претендира и сумата в размер на 1 621,46 лв. - лихва за забава за периода от 26.04.2024 г. до 04.12.2024 г. Ищецът не е твърдял да има сключен с ответника общ /или рамков/ договор, а се касае за вземания по четири отделни правоотношения, всяко възникнало при осъществена услуга, за която е издадена отделна фактура и цената на всяко от тях е под сумата от 20 000 лв. Както е посочено изрично и в обезпечителната заповед за допускане на обезпечение на исковите претенции, те са квалифицирани като искове по чл. 367 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във връзка с четири договора за международен превоз на товари, по които не е изпълнено задължението за заплащане на възнаграждение. Безспорно страните са търговци, сделката, по която се търси незаплатеното възнаграждение / спедиторски услуги/ е търговска и делото е търговско, като цената на всяка искова претенция е под 20 000 лв. С оглед горното актът не подлежи на касационен контрол и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият съдебен състав констатира, че в частната касационна жалба се оспорва и присъждането от въззивния съд на разноски за производството по чл. 274 ГПК, т.е. същата има характер на молба по чл. 248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е Окръжен съд – Русе. В тази част делото следва да се изпрати на ОС – Русе за разглеждане на молбата по чл. 248 ГПК относно разноските за производството пред него. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,