Определение № 179 от 12.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 3415/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 17.05.2013 год. по в.т.д.№ 706 / 2012 год. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 200 / 06.07.2012 год. по гр.д.№ 1418 / 2011 год. на Районен съд – Нови пазар. С последното е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл. 124 ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца към ответника с основание договор за търговска продажба / чл.327 ТЗ /, от неиздължена цена на доставени от ищеца на ответника топлоизолационни материали, в размер на 20 399,31 лева .Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.270 ал.3 ГПК, тъй като, предвид разгледан от първоинстанционния съд непредявен иск ,въззивната инстанция е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, на действително предявеното правно основание. Като основание за този довод се сочи постановеното, предходно на въззивното решение, определение на въззивния съд от 10.01.2013 год., формално основано на предпоставки за поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение .Касаторът счита, че по този начин недопустимо, по реда на чл. 247 ГПК, първоинстанционния съд е поправил порок на решението си - произнасяне по непредявен иск, което въззивният съд не е санкционирал в съответствие с процесуалния закон. Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба, като намира, че касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, нито обосновава сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 285 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационната жалба, в съответствие с единствения касационен довод - за нарушение на чл. 270 ал.3 ГПК от въззивния съд, предвид недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса, настоящият състав съобрази следното: Ищецът е предявил иск по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, установителен по своя характер, с оглед което и към правната му квалификация е безспорно относима и разпоредбата на чл. 124 ал.1 ГПК, за установяване вземане към ответника, произтичащо от договор за търговска продажба / чл.327 ТЗ /. В хода на въззивното производство въззивният състав е счел, че е налице противоречие в обективираната воля на решаващия състав относно основанието на разгледания иск, посочено в мотивите като „ чл.415 ал.1 вр. с чл. 124 ал.1 ГПК вр. с чл.327 ТЗ, а в диспозитива като „ чл.415 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД „. На това основание е прекратил производството и върнал делото за провеждане производство по чл.247 ГПК – поправка на очевидна фактическа грешка, отстранена от първоинстанционния съд с решение № 9 / 15.01.2013 год. по гр.д.№ 1418 / 2011 год. на Районен съд – Нови пазар. Със същото към правната квалификация,посочена в диспозитива на първоинстанционното решение, е добавена нормата на чл. 327 ТЗ - предходно посочена само в мотивите. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са разгледали спора в съответствие с действително заявените от ищеца факти и обстоятелства, обуславящи основанието на иска, спрямо което правната квалификация е задължение на съда: сключен договор за търговска продажба на топлоизолационни материали, доставена стока - липсва спор относно този факт, като ответникът е противопоставил единствено сключена последваща уговорка за разсрочване задължението по заплащане на цената, незаплатена цена, съгласно уговореното. В изложението по чл. 284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следния процесуалноправен въпрос, формално посочен в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 ГПК / без посочена противоречива казуална съдебна практика / и в т.3 ГПК / без обосноваване значение на отговора за точното прилагане на закона и за развитието на правото /, уточнен от настоящия състав ,както следва: Може ли с допълнително решение, в производство по чл.247 ГПК / поправка на очевидна фактическа грешка / първоинстанционния съд да изменя правната квалификация на иска и не следва ли въззивният съд да обезсили, макар измененото по реда на чл.247 ГПК първоинстанционно решение, като недопустимо ? Така формулираният процесуалноправен въпрос се отнася до дължима преценка за вероятна недопустимост на въззивното решение, като потвърдило недопустимо първоинстанционно решение, разглеждайки предявеният иск на различно от действително предявеното правно основание. За вероятната недопустимост касационната инстанция следи служебно и обосноваване на допълнителен селективен критерий за допускане касационното обжалване не е необходимо, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Няма вероятност въззивното решение да е недопустимо. Такава недопустимост би била налице не само с оглед погрешно посочена от съда правна квалификация на иска, макар в случая да не е налице и такава грешка .Нормите на чл. 79 ЗЗД и чл. 327 ТЗ са в съотношение на обща – приложима към всички облигационни отношения - към специална – приложима конкретно в хипотеза на сключен договор за търговска продажба - норма, предвид което и посочването им съставлява единствено конкретизация на произхода на вземането – от неизпълнение на насрещно задължение по договор за търговска продажба, предявено за установяване по специалния ред на чл.422 ГПК, към който безспорно препраща визираната от първоинстанционния съд норма на чл.415 ал.1 ГПК. Недопустимо е съдебното решение постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало - в което съдът и произнасяйки се по спора се е отклонил от заявените с исковата молба факти и обстоятелства, обуславящи основанието на предявения иск. Когато е разгледал релевантните факти и обстоятелства, но подвеждайки ги под погрешна правна норма, се касае за неправилно, в противоречие с материалния закон, съдебно решение, но както се посочи в случая и такава погрешка правна квалификация, водеща до неправилно приложение на материалния закон ,не е налице. В този смисъл: мотивите на ТР № 2 / 2011 год. на ОСГТК на ВКС, както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.д. № 516 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС, по т.д.№ 1091/ 2012 год. на І т.о. на ВКС, по т.д.№ 1037 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др.. С оглед преждеизложеното и поради необоснованост на общия селективен критерий на чл. 280 ал.1 ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от последното, необосновани са и формално посочените допълнителни селективни критерии на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение