Определение № 214 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3030/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ ,чрез ТД на Комисията [населено място], срещу решение №.2863 от 19.12.2019г по гр.дело № 524/2019г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 11.12.2017 по гр.д №3543/2008г на Софийски градски съд, са отхвърлени искове срещу С. Л. В. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД(отм) на имущество ,придобито от престъпна дейност: недвижем имот, представляващ апартамент в [населено място] ,мотоциклет и лек автомобил, както и парични суми от продажба на моторни превозни средства .Отхвърлен е иска срещу Б. А. П. на основание чл. 8 ЗОПДИППД(отм). за отнемане в следствие престъпна дейност на първата ответница на недвижими имоти - апартамент в [населено място] и на УПИ в [населено място] заедно с построените в него жилищна сграда ,стопанска сграда и навес.Отхвърлен е иска на основание чл.8 ЗОПДИППД(отм) срещу Н. А. Б. и Р. А. Б. ,наследници на починалия първоначален ответник А. Б.,за отнемане в полза на държавата на незастроен УПИ в [населено място] ,придобит с нот. акт № 68 от от 29.02.2008г. Производството е образувано по мотивирано искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, в полза на държавата на основание чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) С влязло в сила на 27.05.2008 г. споразумение по НОХД № 122/2008г. на ОС Ловеч, ответницата С. В. е призната за виновна в това, че за времето от 05.06.2000 г. до 29.01.2004г. е извършила по занятие банкови сделки без разрешение ,като е предоставила кредити на различни лица срещу задължение да и върнат получените в заем суми и договорената лихва върху тях - чл.252, ал.1 пр.1 във вр.с чл.55, ал.1 от НК което престъпление попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД. На основание чл.252, ал.1, пр.1 от НК ѝ е наложено наказание конфискация на имущество,1/2 идеална част върху 24 кв.м. земя и сграда ,1/4 идеална част върху лек автомобил “Сеат Толедо .” придобит през 2004 г. и 1/4 идеална част върху лек автомобил “Мерцедес А 140” с рег.№, придобит през 2007г. С иска по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) е заявено право на отнемане в полза на държавата от първата ответница за останалата 3/4 ид. част от лек автомобил “Сеат Толедо.” и паричната сума от продажбата на лек автомобил “Мерцедес А 140” в размер на 10803лв ,парични суми от продажбата на други леки автомобили през проверявания преиод ,отнемане на притежавания от същата понастоящем недвижим имот в [населено място], представляващ апартамент №9 с площ 48 кв.м. на IV /четвърти/ етаж в жилищна сграда на [улица], изпълнен в груб строеж, придобит по замяна съгласно нотариален акт от 08.08.2006г .С искове по чл.8 ЗОПДИППД (отм.) е заявено право на отвемане на други три недвижими имота - апартамент в [населено място] с площ 79,28 кв.м. и УПИ в [населено място] с площ 1200 кв.м., застроен с двуетажна жилищна сграда, стопанска сграда и навес, от собственика Б. А. П. както и на незастроен УПИ в [населено място] с площ 865 кв.м. от Н. и Р. Б. ,които ответници са низходящи на В. ,като имуществото им е било прехвърлено. Въззивният съд,като е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните е приел ,че по отношение три от посочените за отнемане недвижими имоти, а именно апартамент в [населено място], апартамент в [населено място] и незастроения УПИ в [населено място], липсва предпоставката придобиването да е свързано с престъпната дейност на ответницата В. с оглед доказаните придобивни способи ,времето на придобиване и средствата вложени за това като не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление.По отношение на застроения имот в [населено място] ,закупен по нотариален акт от 04.04.2005 г.както и относно закупувани и продавани през периода леки автомобили от В., въззивният съд не е изключил връзка с осъществяваната престъпната дейност, но въз основа на събраните доказателства е приел,че за придобиването на недвижимия имот при покупко- продажбата са вложени средства в размер на 3500 лева, докато Комисията е поддържала и заявила с иска нереално висока пазарна оценка за този имот, опровергана от лошото му състояние при закупуването му, същият е значително по- малоценен и предвид липсата на търсене и предлагане на имоти в района.Приел е за установено ,че средствата от някои продадени леки автомобили неоснователно се претендират като сбор,след като е доказано,че с посредничеството на една и съща автокъща получената цена от продажбата по- рано закупен автомобил, В. е влагала в закупуването на следващия.Изтъкната е установената практика на ВКС /Реш № 56 по гр.д. 1601 / 2010 на IVг.о. на ВКС/че ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, на отнемане подлежи получената цена,доколкото тя не е вложена в придобиването на друго имущество. В последния случай не може да бъдат отнети едновременно и получената цена, и имуществото в придобиването на което тя е вложена. В случая, при наличието на останалите предпоставки ,на отнемане биха подлежали 3/4 ид. част от л.а „ Сеат Толедо“ ,чиято пазарна стойност към датата на придобиване е съгласно заключението на АТЕ е 9085 лева,мотоциклет марка „ЗОНГ ШЕН ЗС“, чиято пазарна стойност към датата на придобиване е 1840 лева, паричната сума от продажбата на лек автомобил, „Мерцедес А 140“ в размер на 10873 лева и паричната сума от продажбата на лек автомобил „Рено 19“ в размер на 4674 лева. Общият сбор на пазарните стойности на моторните превозни средства и вложените в покупката на имота, по нотариален акт от 04.04.2005 г е 29 972 лева. Тя е под законовото определение за „значителна стойност“.дадено в самия закон и трайната практика на ВКС /Решение № 481/23.04.2013 г. по гр.д. № 99/2012 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 70/04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на Върховен касационен съд, ІV ГО, Решение № 231/11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV ГО /. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост .В приложеното към жалбата на КПКОНПИ изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за придобиването на имущество на „значителна стойност“съгласно ЗОПДИППД (отм). Според касатора ,въпросът е разрешен от въззивния съд с противоречие с реш. №89/2010г по гр.д №717/2009г на 3-то г.о ,реш. № 471/2010г по гр.д № 641/2009г на 3-то г.о и реш. № 671/2010г по гр.д № 875/2010г на 4-то г.о на ВКС. Противоречието се свежда до неприлагането на обективния критерии за оценка на имуществото -справедлива пазарна стойност към датата на придобиване на всяко имуществено право вместо това въззивният съд е приел конкретната придобива цена посочена в прехварителен акт .Употребявайки понятието стойност, законодателят е имал предвид действителния пазарен еквивалент на имуществото и цитираната съдебна практика на ВКС споделя този извод. Посочва се и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,тъй като в цялост изводите на съда водели до неточно прилагане на закона и възпрепятствали развитието на правото по прилагане на ЗОПДИППД(отм) Постъпил е отговор от ответницата С. Л. В.,чрез адв.Г. Д.. По основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване не следва да се допуска,тъй като не е налице противорачие с практика на ВКС, в които понятието е разяснено. По основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не е поставен правен въпрос .Касационната жалба се оспорва и по същество. Претендира се възнаграждение за адв. Г. на основание чл. 38 от ЗАдв. Постъпила е и частна жалба от адв. Г. Д. Г. срещу определение №548 от 20.02.2020г на Софийски апелативен съд,с която е изменено решението по делото в частта за разноските. .Молбата на настоящия жалбоподател за присъждане на следващо му се възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв е била частично уважена с присъждането на възнаграждение в размер на 1647,38лв възнаграждение за въззивната инстанция. В частната жалба се излага оплакване ,че така присъденото възнаграждение незаконосъобразно е занижено под минималното по Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения Въззивният съд е прил при изчислението цена на иска съгласно данъчната оценка на недвижимия имот, претендиран за отнемане, а е следвало да вземе предвид пазарната му цена, посочена от КОМПИ при завеждане на иска. Постъпил е отговор от КПКОМПИ.Изътква се ,че съдът има правомощието да определи възнаграждението за адвокат и под минимума по наредбата,така че оплакванията са неоснователни. По постъпилата частна жалба е образувано производство по реда на чл. 274, ал.2 във вр чл. 248, ал.1 ГПК, като образуваното ч гр.д №3029/2020г е съдединено с настоящето производство с определение №72 от 26.02.2021 на настоящия състав на ВКС. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението,постановено от Софийски апелативен съд. Не е поставен въпрос с обуславящо за изхода на делото значение в настоящия случай .Също така, не и налице основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие на обжалваното въззивно решение с установената практика на ВКС по поставения правен въпрос как се определя имущество на „значителна стойност„ съгласно ЗОПДИППД(отм). Касае се за материалноправно условие на закона ,което при иска по чл.28,ал.1 ЗОПДИППД(отм) не е единственото. Решаващите съображения на въззивния съд да отхвъри иска срещу първата ответница за отнемане на апартамента в [населено място],както и по отношение на останалите ответници за недвижимите имоти, претендирани за отнемане от тях, нямат връзка с криитерия за „значителна стойност“ и неговото прилагане по делото Мотивите на САС обективират разрешение на друг правен въпрос,който е от решаващо значение за изхода на делото по предявения иск. Посоченият за отнемане апартамент в [населено място] е бил придобит през през2006г ,в рамките на проверявания период по замяна, като обстоятелствата недвусмислено са изключвали извод ,че за придобиване на заменения имот в [населено място],закупен от С. В. през 1999г са били вложени средства от престъпна дейност. Съдът е съпоставил именно пазарните оценки да двата заменени имота за да изтъкне ,че този в [населено място] е бил с по-висока пазарна оценка от придобития след замяната. Искът по чл. 8 ЗОПДИППД(отм) за отнемане на незастроения поземлен имот в [населено място] с площ от 865 кв.м. също е отхвърлен ,тъй като установеният по делото придобивен способ за ответницата В. като първоначален приобретател – давностно владение, изключва влагане на средства от престъпна дейност,като по делото не е имало никакви индиции ,нито твърдения за друго,прикрито придобивно основание. Решаващите изводи на съда по тези обуславящи крайния резултат въпроси са основани на разясненията в с ТР №7от 30.06.2014г ОСГК и установената практика /реш. № 168/2017г на 3-то г.о, реш. № 100/2018г на 3-то г.о и др /,като формулираният в изложението въпрос няма обуславящо значение за тези изводи. Същото съображение следва да се изтъкне и във връзка с изводите за неоснователност на иска по чл. 8 ЗОПДИППД(отм) с предмет отнемане на апартамента в [населено място] от сина на първата ответница Б. П.. Съдът е проследил собствеността и вложените за придобиването му средства .Апартаментът е прехвърлен с договор за покупко- продажба между низходящи през 2008г, бил е придобит от С. В. при делба след прекратяване на брака й с А. А., а първоначално е придобит в съпружеска имуществена общност през 1988г с договор по реда на Наредбата за държавните имоти /отм/.Поради това и въззивният съд е прил за ненужно да обсъжда каква е пазарната стойност на този имот,при неотносимост към презумпцията по чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД(отм) и липса на възможна връзка с престъпната дейност. Въззивният съд се е ръководел от указанията по Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г ОСГК ,като за част от имуществото, придобито повече от десет години преди ответницата да предприеме инкриминираната дейност, обосновано и логически е отчел липсата на необходимата за провеждане на иска пряка или косвена връзка. Също така е добавил,че при покупката на жилище през 1988г от държавата,по отношение на придобивната стойност са приложими именно разясненията в съдебната практика на ВКС, понастоящем цитирана от КПКОНПИ /реш№89/2010г по гр.д № 717/2009г на 3-то г.о на ВКС /. Относно застроения имот в [населено място] ,закупен от С. В. през 2005г приетото от въззивния съд обективира разрешение по поставения в изложението правен въпрос,но не и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Нито Комисията, действаща като административен орган в първата фаза на производството,съответно процесуален субституент на държавата в исковото производство ,нито съдът са задължени по силата на правна норма в ЗОПДИППД(отм) да възприемат установена средна пазарна цена при сделките за покупко-продажба на имущество.Посоченото в реш№89/2010г по гр.д № 717/2009г на 3-то г.о на ВКС касаторът интерпретира неправилно като указание в тази насока .В решението е даден отговор на правния въпрос коя стойност има предвид закона-придобивната по документи за собственост, или реалната пазарна цена. В отговор на въпроса е изтъкнато ,че комисията и съдът не са обвързани от изявеното от страните пред нотариуса и не са длъжни да приемат ,че стойността на имуществото се определя според това, което страните са посочили като цена в документа. Тази съдебна практика на ВКС е доразвита в други решения от практиката на ВКС, на които въззивният съд конкретно се е позовал,тъй като в случая установени по делото обстоятелства са дали основание за извод ,че платените при сделката 3500 лева са реалната цена при покупката на имота,съответно стойността му тогава.Направена е доказателствена преценка,каквато е дължима при всеки отделен случай .В съответствие с установената практика на ВКС по прилагането на чл.202 ГПК е възможността съдът да не възприеме заключение на вещо лице за пазарна стойност на някои от недвижимите имоти като действителна цена при покрупко-продажба при установените в случая обстоятелства /методът на сравнителните продажби не е могъл да бъде обосновано приложен от вещите лица поради липса на търсене и предлагане в района; сградата е била обявена за продажба от дълго време и към 04.04.2005г е била в много лошо състояние, поради което е продадена на собственика на съседния имот/. Но дори да се възприеме заключението на в.л. Т. за оценка от 18 645 лв на този имот, или заключенето на в.л Я. за оценка от 17723лв,която разлика се явява поради оценката за стойността на сградите в настоящия им вид /оценката на земята от 1200 кв.м УПИ в [населено място] е под 2000лв и по двете експертизи/ при тази стойност няма да се промени крайният извод. Съдът е възприел дадената от вещи лица по АТЕ пазарна оценка на придобитите от В. леки автомобили през периода,която оценка касаторът не оспорва в хода на делото.Така сборната стойност на имуществото на С. В., за което са установени всички останали законови предпоставки за отнемане, е под размера от 400 МРЗ посочен в ЗОПДИППД(отм). Изтъкнатото основание на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се сочи бланкетно и без да се формулира правен въпрос, поради което и не следва да се обсъжда. По частната жалба ,подадена от адв. Г. Д. Г. срещу определение №548 от 20.02.2020г на Софийски апелативен съд, Върховен касационен съд 3-то г.о намира следното: Основателно е оплакването на жалбоподателя ,че въззивният съд необосновано и в нарушение на правото по чл.38 от Закона за адвокатурата е занижил дължимото възнаграждение на адвоката, защитавал безплатно ответницата С. В.. По иска с правно основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД(отм) цената се формира от сбора на посочените за отнемане парични суми и пазарната стойност на предявеното за отнемане движимо и недвижимо имущество ,съгласно посочената в исковата молба негова цена .За отнемане от С. В. е посочено недвижимо имущество – апартамент в [населено място] с цена на този иск 133700 лв /данъчната оценка е 24078лв/,както за отнемане на 3 / 4 ид.части от лек автомобил с оценка 5940,75лв за тази ид.част, един мотоциклет с оценка 1840лв, както и парична сума в размер на 31228лв. В случая адв.Г. е защитавал безплатно единствено ответницата С. Л. В. ,а не лицата привлечени като ответници по исковете на основание чл. 8 ЗОПДИППД(отм). Тези искове са имали за предмет отнемане на недвижимо имущество,цената им не следва да се взема предвид при определянето на възнаграждението за жалбоподателя.Приложими са правилата за минималните адвокатски възнаграждения за една инстанция съгласно чл.7, ал.2 т.4 от Наредбата.при защита на оценяем в пари интерес Няма основание съдът да не приложи Наредба №1/2004 на Висшия адвокатски съвет ,след като адвокатска защита е осъществена и съгласно закона ,на адвоката се дължи възнаграждение.Предвид материалния интерес от защита ,възнаграждението възлиза на 5711,24лв .Присъдени са 1647,38лв и следва да се присъдят допълнително 4063,86лв за въззивната инстанция Възнаграждение на адв. Г. следва да се присъди и за настоящата инстанция ,тъй като е осъществена защитата с отговор на постъпилата касационна жалба. Съгласно чл.9,ал.3 от Наредба №1/2004 на Висшия адвокатски съвет следва да се присъди 4283,43лв адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Воден от гореизложеното ВКС, ІІІ г.о