Определение № 536 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 459/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Ж. И. Д., приподписана от адв. Г от АК - В., срещу определение № 146/10.04.2009 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 135/2009 г. С него е потвърдено определение на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът Български спортен тотализатор – ЦД, София чрез Б. – РД, В., представлявано от адв. А, е възразил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Ж. Д. излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намира приложение хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на които се основава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане. Предявен е иск за прогласяване нищожността на договор, с който ответникът Б. закупил един имот. В обжалваното решение е прието, че решението не би се отразило върху правната сфера на ищцата Д, защото атакуваната сделка касае имот, за който със сила на присъдено нещо между страните правото на собственост на Д. е отречено. Правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК няма формирани, но настоящият състав приема, че касаторът се обосновава със следните: може ли трето на сделката лице да иска да се обяви нейната нищожност, налице ли е правен интерес от това, когато това трето лице претендира собствени права върху вещта, обект на сделката и достатъчно ли е твърдението по исковата молба за претендираното от ищеца право, за да се определи, че има правен интерес от съдебния спор. Първият от поставените въпроси не е разглеждан от въззивния съд и не е послужил като основание на извода, че липсва правен интерес от предявения иск. Другите въпроси са от значение за постановения резултат, но даденото в Р-419-2006-ІVб ГО и Р-984-2006-ІV ГО не се различава от това по атакувания съдебен акт. Ж. Д. обуславя интереса от предявения иск с твърдението в исковата молба, че е собственик на имота, с който е осъществена атакуваната сделка. Именно, като е изходил от това, съдът е посочил, че така претендираното вещно право е вече отречено с влязло в сила решение в отношенията й със същия ответнкик. Тогава, щом не е собственик, решението по чл. 26 ЗЗД не би могло да се отрази върху нейната правна сфера. Ищцата се домогва да преодолее забраната по чл. 224 ГПК/отм./. Мотивиран от горното, съдът