Определение № 60383 от 30.12.2021 г. на ВКС по д. № 2473/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Булстрой”ЕООД, гр. Несебър срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №192/20 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен предявеният от Н. Г. и М. Г. срещу касатора иск по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД като е прогласена нищожността на сключения между страните договор за покупко-продажба на право на строеж, оформен с нот. акт №66/4.05.2007 г., поради привидност на сделката. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 ГПК. Във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК са поставени три правни въпроса от предмета на спора, а по ал.2 се твърди недопустимост на решението поради липса на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск. На първо място според касатора във въззивното решение не е даден отговор на съществения за спора правен въпрос: Коя е сделката, която е прикрита от привидната такава и отговаря ли същата на условията за валидност? Във връзка с въпроса ВКС констатира, че в първоинстанционното решение, чийто диспозитив е възпроизведен с потвърдилото го въззивно решение, вероятно е допусната очевидна фактическа грешка. И двете инстанции по същество на спора са приели в мотивите си, че е предявен иск по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за признаване нищожността на договора за продажба на правото на строеж по нот. акт №66/2007 г., поради относителна симулация. Изрично в мотивите на първата инстанция, чиито изводи са споделени от въззивната по реда на чл.272 ГПК, е посочено, че привидността в случая се състои именно в това, че страните са се съгласили да изповядат договора за продажба на правото на строеж по определен начин, но не са имали волята да бъдат обвързани по този начин. В конкретния случай те са имали воля да постигнат последиците от договор за прехвърляне на право на строеж срещу задължение за строителство. Този извод не е отразен в диспозитива на решенията – първата инстанция е признала договора по нот. акт №66/07 г. за нищожен поради привидността му, без да посочи кой е прикритият договор, а втората инстанция е потвърдила първоинстанционното решение. Изложеното сочи на очевидна фактическа грешка/ОФГ/, която може да бъде отстранена по съответния ред - в този смисъл е р. по гр.д. №6169/07 г. на първо г.о. на ВКС, р. по т.д. №682/10 г. на първо т.о. на ВКС, р. по гр.д. №580/12 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Поради горното ВКС намира, че следва да изпрати делото на първоинстанционния съд за преценка за наличието на ОФГ / в този см. опр. по гр.д. №1578/21 г. на първо г.о. на ВКС, опр. по т.д. №871/21 г. на първо т.о. на ВКС/, като след приключването на процедурата по чл.247 ГПК делото следва да се върне на ВКС за произнасяне по допускане на касационното обжалване в производство по чл.288 ГПК. Затова ВКС на РБ, трето г.о.