Определение № 376 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4755/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. А. В.-К., чрез пълномощник адв. Е. Д., срещу определение № 2325 от 17.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2288/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което се потвърждава определение № 263192 от 09.05.2024 г. по гр.д. № 9873/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата на М. А. В.-К., поискала на основание чл. 362, ал. 2 ГПК да бъде обезсилено влязлото в сила решение № 833/29.04.2014 г. по гр.д. № 4810/2013 г. на САС по уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД по реда на чл. 134 ГПК. Съгласно мотивите към обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд правилно е приел молбата за недопустима и е оставил същата без разглеждане. Установено е ,че с решение № 833 от 29.04.2014 г. на САС, 7-ми състав по гр. д. № 4810 от 2013 г. е отменено решение № 344/09.01.2012г. по гр.д. № 9873/2010 г. по описа на СГС и по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, предявен от А. Г. А. е обявен за окончателен сключения на 31.08.2009г. между "ГОЛДЪН ВАЛИ” ЕАД, в качеството му на продавач и А. Г. А., в качеството й на купувач предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № 7 с площ от 62,17 кв.м. и апартамент № 8 с площ от 73,73 кв.м., двата находящи се на втория етаж от жилищна сграда построена в УПИ V 1165 в кв. 102 по плана на [населено място], местността „Витоша -Вец Симеоново“,за сумата от 106 000 евро, при условието, че А. Г. А. заплати на "ГОЛДЪН ВАЛИ" ЕАД сумата от 32 500 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила - 10.06.2014г.С молба от 12.05.2023г М. А. В. — К., неучаствала като страна в исковото производство е поискала от съда да призове двете страни по договора и да обезсили влязлото в сила съдебно решение № 833 от 29.04.2014г. на САС. Изтъкнала е, че е взискател по изп. дело №992/2022 г. по описа на ЧСИ С. Я., като се явява кредитор на "ГОЛДЪН ВАЛИ” ЕАД. Заявява, че А. Г. А. не била заплатила сумата от 32 500 евро в полза на дружеството, поради което са налице основанията на чл.134, ал. 1 от ЗЗД,при които кредитора може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворяването на кредитора.Първоинстанционния съд е посочил, че разпоредбата на чл. 362, ал.1 от ГПК предвижда правото на ответника при неизпълнение на насрещното задължение на ищеца по делото да иска обезсилване на решението Молителката не е била страна в производството по иска по чл.19, ал. 3 от ГПК и същата не разполага с правото по чл.362 ал.2 от ГПК.Въззивния съд е посочил ,че частната жалба срещу първоинстанционния акт е с доводи и оплакване единствено за неправилен извод по факти, сочени като основание на исканото обезсилване по чл. 362, ал. 2 ГПК, какъвто извод и преценка по същество не е правен от първоинстанционния съд при оставянето на молбата без разглеждане, а е отречена процесуалната легитимация за молителката да упражни конкретното чуждо право ,като иска обезсилване на конститутивно съдебно решение, без да е овластена от закона или от съда. Затова след служебна проверка е изтъкнато,че постановеното определение не противоречи на императивните правни норми и от неговото съдържание не се прави извод за неправилност или за допуснати процесуални нарушения,поради което същото следва да бъде потвърдено. В жалбата си касаторът поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на въззивното определение, позовава се на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса: „Актът за прихващане едностранен акт ли е и следва ли да са налице две насрещни вземания, при това еднородни и изискуеми?“. Не се посочват актове на Конституционния съд и Съда на Европейския съюз, с които обжалваното определение да е постановено в противоречие по този въпрос. Постъпил е отговор от ответника А. Г. А., чрез адв. Н. В.,с който изразява становище за недопускане на жалбата до касационно разглеждане,респективно за нейната неоснователност. Изтъква се, че по отношение на единствения формулиран в изложението към жалбата въпрос не е налице произнасяне в обжалвания акт. Искането, изхождащо от нелегитимирана страна, правилно е прието за недопустимо .Не е заявена претенция за присъждане на разноски. В законоустановения срок, не е постъпил отговор от втория ответник "ГОЛДЪН ВАЛИ” ЕАД. След преценка, настоящият съдебен състав на ВКС, III г. о., намира жалбата за процесуално допустима, като редовна и подадена срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд Изложените от касатора съображения не обосновават предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на оспорвания съдебен акт до касационно обжалване. Обосновката на посочените касационни основания се свежда до идентични с вече изложени при въззивното обжалване твърдения във връзка с решение № 833 от 29.04.2014 г. на САС, 7-ми състав по гр. д. № 4810 от 2013г.и извършено въз основа на него прихващане, което се оспорва от жалбоподателката. Изложените в частната касационна жалба доводи в тази насока,повторени и в изложението, не са обсъждани от въззивния състав,който е потвърдил извод за недопустимост за М. А. В.-К. изобщо да предявяви спорното право. Не е налице основание обжалваното определение да се допуска до касационен контрол за проверка на неговата валидност или допустимост. Не е отговорено на критерия за формулиран относим правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с него.Въпросът трябва да конкретен,свързан с решаващите съображения на съда,да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, а в настоящето изложение не е формулиран такъв въпрос.Поставеният въпрос, както и всички изложени от касатора доводи и съображения, са изцяло неотносими към разрешения с обжалваното определение процесуалноправен въпрос относно легитимацията за молителката М. А. В.-К. да иска обезсилване на съдебно решение по чл. 362, ал. 1 от ГПК,като упражни чуждо право.Формулираният в изложението въпрос не е разглеждан поради приетото от съдилищата,че настоящата жалбоподателка не е легитимирана да иска обезсилване на решението, с което сключен между други страни предварителен договор е обявен за окончателен. Не са изпълнени общи изисквания за селекция при касационно обжалване, посочени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът следва да обоснове в изложението и посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 предл. второ ГПК не само декларативно. Решения на СЕС по въпроса в обхвата на приложимата правна уредба не се изтъкват Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.,