Определение № 60339 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1144/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Б. С. К. чрез адв. В. Д. обжалва определение № 115 от 24.03.2021 г. по т.д. 80/21 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 260156 от 18.11.2020 г. по т.д. 251/2020 на Окръжен съд – Русе, в частта, с която е оставен без уважение искането на Б. С. К. да встъпи на страната на ищеца и конституирането му като съищец по делото.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на атакуваното въззивно определение, с искане за неговата отмяна. В самата жалба, а и в отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси:

1. Следва ли правният интерес да се определя като евентуална материална възможност за различен съдебен акт или следва да се приеме стриктно нормата на закона, доколкото всяко едно изменение на състава на дружеството има пряко отношение към членствените отношения, доколкото същността на бизнеса е акумулирането на възможности и строго целево ориентиране на корпоративната структура, в т. ч. и въпросите за дивиденти, за съсобственост и използване на активите и конкретно гарантиране на пълното установяване на фактите касателно бъдещото съдебно решение, ограничаване възможностите за злоупотреба от страна на управителя, и от страна на особен представител, а с това и стабилност на търговския оборот и корпоративната сигурност?

2. Следва ли да се отрича правният интерес от отхвърляне на иска за отмяна на решенията на ОС, като вид негативен правен интерес на иск, т. е. отрицателен установителен иск, както и пряко свързано с правото за предявяването на други инцидентни установителни искове досежно членствените правоотношения, различен от конституционния /конститутивния - бел. на настоящия състав/ иск на ищеца за отмяна на решението на ОС, доколкото именно справедливото конкуриране на аргументите за оставяне в сила или отмяна на решението на ОС, известни в детайли единствено на членовете на дружеството, гарантират пълното и цялостно защитаване както на интересите на дружеството, така и интересите на чуждестранните инвеститори и на всеки един съдружник, особено при предположение за икономическо доминиране и злоупотреба с управлението и активите на дружеството, доколкото обратното означава даване на възможност на икономическо надделяване над справедливото прилагане на закона?

Частният касатор се позовава на следната практика на ВКС: решение по т. д. № 695/2012 г., решение по т. д. № 3197/2013 г. и определение по т. д. № 1615/2017 г., както и на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което обосновава наличието на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Цитирано е и Решение на СЕС по дело С-269/12, С-362/05, С239/12 без изрично позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК. Допълнителната селективна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е подробно мотивирана.

Моли да се отмени обжалваното определение.

Отговор на касационната жалба е подаден от „Интертранс 21“ ООД чрез особен представител адв. Ю. Д.. В частната жалба са изложени подробни съображения, че определението на Апелативен съд – Велико Търново не следва да се допуска до касационно обжалване. Излага съображения, че определението е правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок.

При постановяване на атакуваното определение, въззивният съд АС-Велико Търново е приел от фактическа страна, че производството пред Окръжен съд – Русе по т. д. № 251/2020 г. е образувано по предявен от Сейфетин Ю. П. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, като ищецът е съдружник и управител на ответното дружество. Искът има за предмет отмяна на всички решения, взети на проведено на 15.05.2020 г. Общо събрание на съдружниците, сред които предоставяне на отчет за дейността на „Интертранс 21“ ООД и неговото финансово състояние за периода от 2018 г.; решения за прекратяване на договора за управление на ищеца; избор на нов управител. Окръжният съд е констатирал противоречие в интересите на ищеца и на ответното дружество, съобразно вписването в ТР. С определение № 260050 от 17.09.2020 г. е назначил особен представител на ответника, на осн. чл. 29, ал. 4 ГПК, персонално определен от АК-Р. с писмо, като е определена адв. Ю. Д..

Постъпилата по делото молба от частния жалбоподател Б. С. К., вх. № 260707 от 14.09.2020 г. с искане да бъде допуснат до участие в производството по делото като съищец. Искането е направено при условията на евентуалност спрямо назнчаването на особен представител на дружеството с изложение на обстоятелства, че молителят К. е представител на дружеството по силата на сключен нов договор за управление с дружеството.

По делото е депозирана и искова молба от Б. С. К., с която заявява, че предявява иск с правно основание чл. 71 от ТЗ. Окръжен съд – Русе е постановил връщане на исковата молба. Но с определение от 15.12.2020 г. е отменено това разпореждане като е прието от Апелативен съд – Велико Търново в определение № 315 от 15.12.2020 г., че е преждевременно постановено, преди разрешаване на въпроса за конституирането на С. като съищец.

По отношение на искането за конституиране на Б. С. К. като съищец, на основание чл. 74, Окръжен съд Русе е приел, че искането е неоснователно. При обжалване на определението по частната жалба на К. с процесното определение Апелативен съд – [населено място] е приел, че изводите на първоинстанционния съд са съответни на закона. Въззивният съд е изложил мотиви, че при упражняване на членствените права на съдружниците, законодателят е учредил право на всички съдружници на основание чл. 74, ал. 3 от ТЗ да встъпят в образуван по иск на друг съдружник процес, в качеството им на съищци. В този случай съдружниците придобивали самостоятелно качество на съищци. Но с оглед наличие на предявен конститутивен иск, въззивният съд е изложил съображения, че защитата на лицето, поискало конституиране като съищец, следва да е насочена към същите правни последици като защитата, осъществявана с първоначално предявения иск. Но с оглед изявленията на К. в процеса, обективирани в подадените от него молби, въззивният съд установил, че искът му не е насочен към отмяна на оспорените решения, а към установяване тяхната законосъобразност и съответствие на дружествения договор. Изложените съображения за наличие на правен интерес от провеждането на справедлив и състезателен, а не симулативен процес, въззивният съд е приел за неоснователни. При противоречие в позициите между ищеца П. и молителят К., въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от конституирането му като съищец.

Допускането на касационно обжалване се извършва при предпоставките, предвидени от законодателя в чл. 280 от ГПК. В настоящия случай, при извършената служебна проверка, не се установява наличието на основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове основания за допускане касационно обжалване, като съдът не може служебно да обосновава такива. В случая, формулираните от касатора правни въпроси не представляват общо основание за допускане касационно обжалване. Действително въззивният съд е преценил, че не е налице спор между К. и дружеството, респ. не е изложил основания, които да са насочени към отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците. Поставеният от частния жалбоподател въпросе неясен по отношение на формулирането, следва ли правният интерес да се определя като евентуална възможност за различен съдебен акт по отношение на стриктното приложение на закона. Определенията във въпроса, свързани с членствените отношения и действията на управителя и възможността за ограничаване на възможностите за злоупотреба от страна на управителя и особения представител и стабилността на търговския обборот и корпоративната структура, не могат да се приемат за правни въпроси, включени в предмета на заявените права от частния жалбоподател и съответно разрешени от въззивния съд. Така посоченият въпрос дори и да е релевантен от икономическа гледна точка, не е включен в предмета на делото и не е разрешен от въззивния съд. Съответно не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Поради това не може да се приеме за обуславящ изхода на спора и общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на втория поставен въпрос, настоящият съдебен състав, намира, че също е извън предмета на делото. Конститиурането на съищец е правна възможност, предвидена в чл. 74, ал. 3 от ТЗ в полза на съдружник в дружество с ограничена отговорност. Искът, съответно констиутирането на съдружник като съищец, не представлява търсее на установителна защита, а доколкото е включване в съществуващ процес, е налице предмет, така както е първоначално заявената защита с искане за правна промяна. Въпросът за негативен правен интерес не е включен в предмета на делото. Следва да се посочи, че в т. 5 от Тълкувателно решение 1/06.12.2020 г. по тълк.д. 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, е разяснено, че искът с правно основание чл. 74 от ТЗ е конститутивен. По определение се цели промяна - да се отмени решението на общото събрание на съдружниците, поради несъответствието му със закона или дружествения договор. Следва да е налице обща цел на ищците. Поради това, въпросът за наличие на негативен правен интерес не може да се приеме за включен в предмета на делото. Искът не е отрицателен установителен. Поставените икономически въпроси, не кореспондират с предмета на делото. Поради това поставеният правен въпрос не кореспондира с предмета на делото и не е разрешен от въззивния съд. Не е налице обосноваване на общо основание за допускане касационно обжалване.

Сочените допълнителни основания, не могат да бъдат изследвани, доколкото не са налице общи основания за допускане касационно обжалване.

По отношение на правния интерес от конституиране на съищец, съдът не се е отклонил от задължителната практика, в посоченото тълкувателно решение.

По отношение на посоченото основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание. Съгласно разясненията в съдебната практика, това основание би било налице, ако от мотивите на съдебния акт, може да се установи приложение на несъществуваща правна норма или приложение на норма в противоположен смисъл. Също така и грубо нарушение на формалната логика. Не са налице посочените основания. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че въпросът за правния интерес, разискван в решенията на СЕС е конкретен и не може да бъде свързан с разглеждания в настоящия случай казус.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение