Определение № 60314 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2610/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 64841/06.06.2021 г. от ответницата А. О. Е., чрез адв.С. П. срещу определение № 137/07.05.2021 г. по гр.дело № 227/2021 г. на ВКС, IV г.о., в частта с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 260679/26.11.2020 г., подадена от А. О. Е., чрез адв.С. П. срещу решение № 260026/12.10.2020 г. по в.гр.дело № 168/2020 г. на Разградския окръжен съд. Поддържаните основания за неправилност на определението са незаконосъобразност и необоснованост. Искането е да се отмени определението на състава на ВКС в обжалваната част и делото се върне на същия състав за произнасяне по подадената касационна жалба. Подадена е частна жалба вх. № 4268/20.05.2021 г. от Л. А. Н. – трето лице помагач на страната на ответника, чрез адв.И. Р. срещу определение № 137/07.05.2021 г. по гр.дело № 227/2021 г. на ВКС, IV г.о., в частта с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх.260612/16.11.2020 г., подадена от Л. А. Н., чрез адв. И. Р. трето лице помагач на страната на ответника срещу решение № 260026/12.10.2020 г. по в.гр.дело № 168/2020 г. на Разградския окръжен съд. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност, както и очевидна неправилност. Искането е да се отмени определението на състава на ВКС в обжалваната част и делото да се върне на същия състав за разглеждане на касационната жалба на Л. Н.. Ответниците по частната жалба не са изразили становище. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че всяка от частните жалби е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното определение е прието, че п роизводството е делото е образувано по касационна жалба вх. № 260612/16.11.2020 г. на Л. А. Н. – трето лице помагач на страната на ответника, чрез адв. И. Р. и касационна жалба вх. № 260679/26.11.2020 г. на А. О. Е., чрез адв. С. П., срещу решение № 260026 от 12.10.2020 г. по в. гр. дело № 168/2020 г. на Окръжен съд - Разград, с което е отменено решение № 55 от 06.04.2020 г. по гр. д. № 791/2018 г. по описа на Районен съд – Исперих, и вместо него е обявен за недействителен на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД по отношение на З. Г., М. Т., Ф. Г., З. Ш., И. Г., Ф. А. договор за дарение, удостоверен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. *, рег. № ****, дело № 625 от 30.05.2013 г. на нотариус Р. А., с който всеки от тях е прехвърлил своите 8/36 идеални части от имоти с идентификатори ... и ... в землището на [населено място] на А. О. Е., и е отхвърлен предявеният от Р. Г. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за дарение, удостоверен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. *, рег. № ****, дело № 625 от 30.05.2013 г. на нотариус Р. А. в частта, в която Р. Г., представляван от А. Е. е прехвърлил своите 8/36 идеални части от имоти с идентификатори ... и ... в землището на [населено място] на А. О. Е., като постановеното от първоинстанционния съд е потвърдено в останалата обжалвана част. Прието е, че в ъззивното решение е постановено по иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, евентуално съединен с иск по чл. 29 ЗЗД. Посочено е, че исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство е подадена на 04.10.2018 г., че данъчната оценка на всеки един от процесните недвижими имоти с идентификатори ... и ..., въз основа на която съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е определена цената на иска е 3705, 30 лв. и 2514, 20 лв. - следователно под 5 000 лв. Формиран е извод, че Върховният касационен съд е сезиран с касационни жалби, подадени на 16.11.2020 г. и 26.11.2020 г., при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, редакция /ДВ бр. 86/2017 г./, съгласно която производството по иск с цена на иска до 5 000 лева е двуинстанционно. Прието е, че с оглед установената недопустимост на касационния контрол, жалбите следва да се оставят без разглеждане. Настоящият съдебен състав възприема изводите на съда в обжалваното определение за недопустимост на подадените касационни жалби. Ответницата А. О. Е., чрез адв. С. П. и третото лице помагач на страната на същата Л. Н., чрез адв.И. Р. са подали всеки от тях касационна жалба срещу въззивно решение № 260026/12.10.2020 г. по в.гр.дело № 168/2020 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 55/06.04.22020 г. по гр.дело № 791/2018 г. на Районен съд гр. Исперих е уважен предявен иск с правно основание чл.42,ал.2 ЗЗД, като е обявен за недействителен на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД по отношение на З. Г., М. Т., Ф. Г., З. Ш., И. Г., Ф. А. договор за дарение, удостоверен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. *, рег. № ****, дело № 625 от 30.05.2013 г. на нотариус Р. А., с който всеки от тях е прехвърлил своите 8/36 идеални части от имоти с идентификатори ... и ... в землището на [населено място] на А. О. Е.. С всяка от касационните жалби е обжалвано въззивно решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен главен иск от ищците Р. Г., З. Г., М. Т., Ф. Г., З. Ш., И. Г. и Ф. А. с правно основание чл.42,ал.2 ЗЗД срещу А. О. Е. за прогласяване недействителност на договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № ***/30.05.2013 г., с който ищците дарили на ответницата своите общо 2/3 идеални части от два недвижими имота, находящи се в [населено място], обл.Р. с идентификатори ... и ... и по предявен евентуален иск с правно основание чл.27,вр.чл.29 ЗЗД за прогласяване унищожаемост на същия договор за дарение, като сключен поради измама. Цената на предявения главен, съответно евентуален иск в случая се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 ГПК по данъчната оценка на всеки от процесните имоти, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка на всеки от процесните имоти на л.49 от първоинстанционното дело данъчната оценка на имот с идентификатор ... с площ от 28 007 кв.м. е в размер на 3705.30 лв., а на имот с идентификатор ... с площ от 19 004 кв.м. е 2514.20 лв. Общата сума от данъчните оценки на недвижимите имоти е 6219.50 лв. С атакувания договор за дарение ищците са дарили на ответницата общо 2/3 идеални части от процесните два имота. С оглед на това цената на предявения главен иск с правно основание чл.42,ал.2 ЗЗД и на евентуалния иск с правно основание чл.27,вр.чл.29 ЗЗД е под 5000лв. На основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК въззивното решение, като постановено по гражданско дело с цена на всеки от предявените искове до 5000 лв. не подлежи на касационно обжалване. Следователно подадената касационна жалба от ответника и от третото лице помагач на страната на ответника са недопустими и следва да се оставят без разглеждане, в какъвто смисъл е и извода на съда в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о