Определение № 60382 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2019 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу определение № 113/11.03.2019 г., постановено по частно възз. гр. дело № 118/2019 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение са потвърдени определение № 857/25.10.2018 г. и определение № 31/11.01.2019 г., постановени по гр. дело № 72/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, с първото от които е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело, образувано по иск по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), а с второто е допълнено първото определение в частта за разноските, като комисията-касатор е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по делото П. М. П.. В частната касационна жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. В изложението към частната касационна жалба на КПКОНПИ, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, е формулиран правният въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). Жалбоподателят навежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по този въпрос, в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като излага съображения за очевидна неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен. С частната касационна жалба е направено и искане за спиране на настоящото частно касационно производство до произнасяне с тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът П. М. П. в отговора на частната касационна жалба излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. С определение № 192/07.05.2019 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292, чл. 274, ал. 3 и с чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 631, чл. 633, чл. 629, ал. 2, предл. 1, чл. 274, ал. 3 и с чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ГПК – до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, както и до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на СГС, по което е образувано дело С-319/19. С молба с вх. № 68547/10.11.2021 г. касаторът-ищец КПКОНПИ моли съда да възобнови производството по делото. Молбата е основателна. Тълкувателно решение № 1/2018 по посоченото тълкувателно дело е постановено на 05.03.2020 г. и е обявено на 04.06.2020 г. С решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 СЕС се е произнесъл по преюдициалното запитване, отправено с определението от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на СГС. При това положение процесуалните пречки за движението на настоящото дело са отпаднали и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Спирането на частното касационно производство е било постановено, тъй като изведеният в изложението към частната касационна жалба, правен въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), попада в предмета на разглеждане на посоченото тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Спирането е било постановено и тъй като правните въпроси, включени в преюдициалното запитване на СГС до СЕС, също са от значение за процесуалната допустимост на исковото производство по настоящото дело. В тълкувателното решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) след изтичане на този срок. В решението от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС е прието, че Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за правна уредба на държава-членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен. Установил е, че в настоящия случай този срок е изтекъл на 04.10.2017 г. и че съдебното производство е образувано след изтичането му, предвид което съдът е приел, че същото е недопустимо. Наред с това апелативният съд е намерил за основателно и възражението за недопустимост на ответника, предвид отпадането в хода на проверката на престъплението, за което той е обвинен, от приложното поле на ЗОПДНПИ (отм.). В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че нормата на чл. 22 от ЗОПДНПИ (отм.) е процесуална и има незабавно и обратно действие, поради което, за престъпление, което е извадено от приложното ѝ поле, проверка не може да започне, а започналата трябва да бъде прекратена, защото вече действа друга процесуална норма. От горното е видно, че въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос относно характера на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.), в противоречие с цитираните по-горе задължителни указания, дадени с тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. на ОСГК на ВКС. Поради това, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Също предвид цитираните задължителни указания, дадени с тълкувателното решение, обжалваното въззивно определение се явява и неправилно – в нарушение на закона апелативният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен, както и че след като исковото производството е образувано след изтичането му, то е недопустимо. Неправилен е и другият решаващ извод на въззивния съд за недопустимост на иска. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) (респ. – на чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ, предвид § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ), в която са изброени престъпленията, попадащи в приложното поле на закона, е материалноправна, а не процесуалноправна, поради което по този въпрос съдът се произнася с решението си по делото. Даденият с решението от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС отговор на преюдициалното запитване, както и разясненията в мотивите към това решение на СЕС, също не сочат на процесуални пречки, респ. – на процесуална недопустимост на исковото производство по делото. При това положение, като неправилно, въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което производството по делото пред окръжния съд е прекратено като недопустимо, следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на предявения иск. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение