Определение № 365 от 22.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1370/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. З. срещу решение №1343 от 25.07.2012г. по в.т.дело № 381/2011г.на Софийски апелативен съд, с което в производство по чл.251 ГПК разгледана и оставена без уважение молба на касатора за тълкуване на решение №1163/11.07.2011г ,постановено от същия съд по делото и влязло в сила, след като с определение №278/06.03.2012г състав на ІV г.о на ВКС не е допуснал касационното му обжалване. Решението ,чието тълкуване е поискано, е постановено от въззивния съд в производство по чл. 621 с и сл. ГПК за признаване и допускане на изпълнението на решение ,постановено в друга държава –членка на ЕС, по присъдена издръжка. В изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и се формулират въпроси ,за какъв тип решения е приложим чл. 251 ГПК, за ясните, или за неясните .Въпросът е предпоставен от довода ,че в частта относно периода, за който според въззивния съд жалбоподателят е осъден за заплаща издръжка от районния съд на [населено място] ам Л. ,Германия, диспозитивът е неясен. Следващ въпрос е допустимо ли е при иницирано от страната производство по чл.251 ГПК решението да се допълва (чл. 250 ГПК). Въпросът е предпоставен от тезата ,че въззивният е сторил това чрез нова преценка на данните по делото,изразена в мотивите му, същата теза предпоставя и следващия въпрос –допустимо ли е отказа да се основово на подобни мотиви, т.е на нова преценка на данните по делото. Поставя се и въпроса допустимо ли е диспозитива на решението на българския съд в настоящето производство да не следва буквално и в цялата му пълнота осъдителния диспозитив на чуждестранното решение, допустимо ли е с мотивите на решението си българския съд да видоизменя, допълва перифразира диспозитива на решението на чуждестранния съд. Без да са изложени съображения за относимост на конкретно приложените решения и определения към някой от формулираните шест въпроса, са приложени реш. № 188/2009 д.№1948/2008 ІІ г.о, опр.№349/2012 ІV г.о и опр.№355/2011г ІІІ г.о (постановени в производство по чл. 251 ГПК ) както и реш. №356/2011г д.№732/2011г ІІ г.о, постановено в производство по чл. 290 ГПК. Ответницата Д. М. П. оспорва изтъкнатите основания ,които касаят част от мотивите на решението, но не и неговата правилност Претендира разноски по списък След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Обосновка на соченото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е изложена и не става ясно защо касаторът счита, че обжалваното решение се явява в противоречие с разрешението по реш. №356/2011г д.№732/2011г ІІ г.о на ВКС,дадено по въпросите кога е недопустимо да се иска тълкуване на влязло в сила решение ,какъв е реда за тълкуване, каква е разликата в сравнение с реда за отстраняване на явна фактическа грешка .Също така, въпросите в изложението нямат връзка с решаващата преценка на съда че молбата е неоснователна, тъй като решението е ясно по отношение на присъдената издръжка. Съображенията, поради които ответникът е твърдял и твърди основание по чл. 251 ГПК и съответно изразява чрез въпроси, нямат връзка с обективираните и установени в практиката съдържателни признаци, при които един осъдителен диспозитив на решение следва да се квалифицира като неясен. Въпросите под № 2-6 от изложението биха имали относимост, макар и не в решаваща за изхода на спора насока ,при друга решаваща преценка на съда по основанието, т.е ако в производство по чл. 251 ГПК съдът се бе заел да допълва или да изменя решението, посочено в молбата за тълкуване. Изразените чрез въпроси доводи на касатора ,че въззивният съд е сторил именно това, нямат опора в обективираното съдържание на обжалвания понастоящем акт. Въпроси, които в практиката еднозначно имат за правилен отговора, който касаторът счита: нормата е приложима по същество за неясните, а не за ясните решения; допълване на решението е допустимо, ако е поискано по съответния ред, мотивът на съда следва да е свързан с предпоставките на чл. 251 ГПК по същество, или с липсата им и пр., в случая са лишени от връзка с решаващата дейност на съда, обективирана при конкретни предпоставки, а също и предвид основаването им на собственото разбиране на защитата за допълване, видоизмевяне, мотивиране на отказа за тълкуване на решение и пр. Ето защо тази група въпроси не обосновават обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, въпреки приложения набор от съдебни решения. Въпросите допустимо ли е с решението на българския съд ,респ. в мотивите при отказ за тълкуване на решение на българския съд по чл.621, 622 и сл. ГПК, да се „видоизменя”, допълва и пр. признаваното и подлежащо на изпълнение решение на чуждестранния съд ,поначало нямат отношение към предмета и изхода на производството по чл. 251 ГПК, при което производстнво в случая е от значение яснотата на вече постановеното от българския съд решение, в неговия диспозитив, подлежащ на изпълнение Съответствието на този диспозитив с решението на чуждия съд в разбирания от защитата смисъл на буквалност, е спор,който се решава при обжалване на акта по чл. 623 ал.6 ГПК и този спор е приключил за настоящия касатор. Видно, не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по което основание липсва и обосновка в изложението. Следва да се присъдят разноски, установени в размер на 360 лева Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.