Определение № 223 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5771/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. К.-М., Д. М. М. и К. М. М., подадена от пълномощника им адв. К. П., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в, № 692 от 21.03.2014г. по в.гр.д. № 3997/2013г., с което са осъдени С. С. К.-М., Д. М. М. и К. М. М. да заплатят на И. К. М. на основание чл. 59 ЗЗД по 22 635 лв. обезщетение и по 7 069,26 лв. лихва за минало време, както и разноските по делото. Ответницата по касация И. К. М. в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. Н. С. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да уважи предявения от И. К. М. против С., Д. и К. М. иск по чл. 59 ЗЗД въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците М. М., а след смъртта му ответниците като негови наследници, са ползвали собствения на ищцата апартамент в [населено място] без правно основание. През периода 29.06.2005г. до 09.05.2010г. апартаментът е ползван от М. М. за адвокатска кантора. Доколкото ищцата е била лишена от правото да ползва имота си за времето от 29.06.2005г. до 25.06.2010г., което е оценимо в пари, е налице нейно обедняване. Същевременно наследодателят на ответниците през посочения по-горе период, а в последствие и самите ответници, са ползвали собствения на ищцата имот и по този начин са се обогатили чрез спестяване на необходимите разходи за заплащане за съответното ползване. В случая е налице релевантно по смисъла на чл. 59 ЗЗД ползване, което може да се състои в непосредствено ползване и служене с вещта и във възможност за достъп, без да се даде такъв на собственика. Първата хипотеза е налице към ползването на имота от наследодателя на ответниците за адвокатска кантора, а втората – към това на самите ответници за периода от 09.05.2010г. до 25.06.2010г. Налице е връзка между обогатяването и обедняването, липса на основание за това и липса на друг път за защита. Спестената сума за ползването на имота от наследодателя на ответниците е равна на наемната цена, която би платил М. М. за ползване на имота под наем като офис, а за втория период дължимата сума е равна на тази за ползването на имота като жилище. К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „следва ли ищецът по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД да докаже обедняването си /респ. обогатяването на ответника/ или същото следва да се предполага в случаите, когато ищецът не е ползвал притежаван от него недвижим имот, в който със знанието му и без противопоставянето му е живяло трето лице”. За наличието на противоречива съдебна практика сочи решение № 721/2011г. ІV г.о., но не го представя. ВКС намира, че така, както е формулиран, въпросът съдържа условие, което не съответства на приетата от въззивния съд фактическа обстановка. Съдът е приел, че с телеграма от 24.11.1994г., получена на същата дата, ищцата е поканила М. М. да й заплаща месечно обезщетение по 50 000 лв. за ползването на апартамента без правно основание и да го освободи и й предаде владението му в едномесечен срок, а с нотариална покана от 26.09.2007г. го кани да й заплаща месечно обезщетение в размер на 800 евро месечно. Не е налице и твърдяното противоречие. С посоченото от касаторите решение е даден отговор на правния въпрос „за доказателствената тежест на основанието за обогатяването”. Прието е, че „по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото без основание, в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. По същия начин се разпределя и доказателствената тежест по иска за обезщетение поради неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.” В съответствие с изложеното е разпределена доказателствената тежест от въззивния съд по настоящото дело. Съгласно ППВС № 1/79г. обогатяването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата следва да се присъдят разноските по делото в размер на 5700 лв. съобразно представеното пълномощно за адв. Н. С.. Водим от горното съдът