Определение № 36 от 10.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5015/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 58 от 10.04.2013 година по гр.д. № 81/2013 година на Варненски апелативен съд е отменено решение № 1851 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 1444/2011 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която ответниците С. С. А., П. Д. Т. и [фирма] са осъдени да заплатят на Н. Г. Ж. обезщетение за вреди от непозволено увреждане в размер на 150000 лева за неимуществени вреди и за имуществени в размер на 7464,20 лева солидарно със [фирма] и претендираното от ищеца обезщетение за вреди е присъдено в същия размер, дължимо солидарно от ответниците С. С. А., П. Д. Т. и [фирма]. В решението е прието за установено, че ищецът Н. Ж. е работел по трудово правоотношение със [фирма] като общ работник на обект „Ж.”, [улица], [населено място]. Работата на обекта, включваща монтаж армировка и груб строеж е била възложена на [фирма] от ответника [фирма]. Между двете дружества е било сключено споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда при едновременната работа на обекта, координацията на което е било възложено от [фирма] на ответника П. Д. Т., а от страна на подизпълнителя [фирма] на ответника С. С. А.. На 01.11.2006 г., по време на работа на обекта, ищецът е претърпял трудова злополука – паднал е от третия етаж на строежа, при което е получил осакатяване на долните крайници, обусловено от компресия на гръбначния мозък. Последвала е дегенерация на гръбначномозъчното вещество, причинило парализа на долните крайници със загуба на функцията и движенията им. Призната му е била 100 % инвалидност с придружител при неблагоприятна прогноза за състоянието му. Злополуката е настъпила поради необезопасяване на работната площадка, като с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 4524/2009 г. на Варненски районен съд, ответниците П. Т. и С. А. са били осъдени за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 НК поради допуснато немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, съставляваща източник на повишена обществена опасност (извършване на строително-монтажни работи на височина без обезопасяващо съоръжение, което е причинило тежка телесна повреда на ищеца по делото Н. Ж.). Инцидентът е настъпил изцяло като резултат от необезопасяването на обекта, без връзка с поведението на пострадалия. При така установените факти, в решението е прието, че ответниците П. Т. и С. А. отговарят за причиненото на ищеца непозволено увреждане на основание чл. 45 ЗЗД солидарно, ведно с възложителя на работата [фирма], чиято отговорност е ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД. Определено е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150000 лева (частичен иск от сумата 250000 лева) и за имуществени вреди, съставляващи разходи по проведеното лечение в размер на 7464,20 лева. Прието е и че ответниците физически лица не могат да отговарят солидарно с работодателя „С. О., по отношение на когото първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, тъй като отговорността им произтича от различни факти, поради което решението на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1444/2011 г. е отменено в частта му, с която всички ответници са осъдени да заплатят обезщетението солидарно и е постановено солидарно осъждане на С. С. А., П. Д. Т. и [фирма]. Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1 от 2009 г. ОСГТК ВКС) допустимо ли е произнасяне на съда без да е уточнено основанието на иска срещу всеки от ответниците; следва ли съдът да изложи мотиви относно начина на формиране на обезщетението и в частност за кои вреди и в какъв размер се следва обезщетение и следва ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено по справедливост като се отчитат характера на деянието, последиците от него и тежестта на увреждането. Въззивното решение на Варненски апелативен съд е обжалвано и от С. С. А.. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите допустимо ли е въззивният съд да променя правната квалификация на иска, дадена с доклада на първоинстанционния съд без да направи нов доклад и да укаже кои са подлежащите на доказване факти, както и да приеме, без това да е докладвано от първоинстанционния съд, че са предявени няколко иска срещу различни ответници и с различна правна квалификация. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите от касатора [фирма], [населено място] въпроси не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно установената съдебна практика, съдът се произнася по заявения от страните предмет на делото, като основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право; ищецът въвежда правопораждащите факти с иска, а ответникът въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с възражения. В съответствие с така установената практика, във въззивното решение съдът се е произнесъл съобразно фактите и обстоятелствата, твърдяни от ищеца в исковата му молба по предявените субективно съединени искове за обезщетение от непозволено увреждане, причинено от неколцина. Изложил е и мотиви относно начина на формиране на обезщетението и в частност относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, отчитайки характера на увреждането, последиците от него и тежестта му, както и от какво произхождат настъпилите за ищеца имуществени вреди, предвид което повдигнатите въпроси по приложението на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 52 ЗЗД не са и обуславящи изхода на делото. Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите относно правомощията на въззивния съд за промяна на правната квалификация на иска, определена с доклада на първоинстанционния съд и задълженията му във връзка с доклада по делото. В съответствие с т.1 и т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, съгласно които въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване; да промени дадената от първата инстанция правна квалификация, а указания на страните относно подлежащите на доказване факти при промяна на правната квалификация въззивният съд дължи само при констатация, че указанията на първоинстанционния съд са били неточни, въззивният съд е уточнил дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, без да дава указания за подлежащи на доказване факти. Съдът е приел, че определената в доклада на първата инстанция правна квалификация по чл. 49 ЗЗД е само спрямо ответника [фирма], [населено място], а правната квалификация на исковете срещу ответниците С. С. А., П. Д. Т. е по чл. 45 ЗЗД при дадени в доклада точни указания на страните за подлежащите на доказване факти. Въззивното решение на Варненски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан с допустимостта на съдебния акт, а именно допустимо ли претенция за обезщетение, дължимо от неколцина ответници солидарно, да бъде уважена в пълния и предявен размер поотделно срещу различните ответници. Воден от изложеното