Определение № 4876 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 489/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. В. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 1389 от 30.11.2023г. по в.гр.д. № 733 по описа за 2023г. на Апелативен съд София, в частта му, с която е отменено решение № 298 от 20.12.2022г. по гр.д.№ 368/2022г. на ОС Враца за отхвърляне на предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Е. М. да заплати на Р. Р. Х., на посоченото основание, сумите от 49 750лв., от 8 000лв. и от 20 000лв., ведно със законната лихва считано от 29.08.2022г. и са присъдени разноски Решението е влязло в сила в останалата потвърдителна част. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Р. Р. Х., с който се оспорват нейната допустимост и основателност, като излага и доводи по съществото на спора. Жалбата, която касае уважените евентуални искове, е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение съобрази следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения евентуален иск, с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, за основателен с решаващите доводи за това, че е безспорно установен фактът на превеждане по банков път на процесните сума по сметката на Е. В. М. с посочено основание „заем“ за сумите от 8 000лв. и 20 000лв. и без посочено основание за сумата от 49 500лв., като – от своя страна ответницата не е доказала наличие на някакво основание за настъпилото разместване на имуществените блага. Сумите са преведени по сметката й/с платежни нареждания от 24.08.2020г., от 4.09.2020г. и от 30.10.2020г./, наредени от трето лице, което е цедирало тези свои вземания на настоящия ищец, с договор за цесия от 18.08.2022г. Цедентът е упълномощил цесионера с правото по чл.99, ал.3 ЗЗД и с оглед съдържащото се в исковата молба изявление, че връчването на исковата молба следва да се счита за уведомление на длъжника за сключения договор за цесия, следва да се приеме, че цесията е надлежно съобщена. Въззивният съд е преценил като неоснователно направеното от ответницата /в качеството й на длъжник/ възражение за нищожност, поради липса на предмет, на договора за цесия. Неговите доводи са, че конкретните вземания, предмет на договора са достатъчно индивидуализирани, с ясно посочване - в сключения договор - на техния размер и титуляр. За вземанията е достатъчно да се определени или определяеми, и процесните са такива,като за две от тях е посочен и провопораждащият им факт /за сумите от 20 000лв. и 8 000лв., за които е посочено и основанието им: „заем“/ В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по две групи поставени въпроси.: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи във въззивната жалба, както и да изложи мотиви във връзка с представените доказателства и възраженията на страните? и 2. Индивидуализирано ли е вземането, предмет на договор за цесия, когато в договора не е посочено основанието за възникването му? Носител ли е цесионерът на право на вземане, произтичащо от договор за заем, евентуално на вземане от неоснователно обогатяване на цедента, ако в договора за цесия такива вземания не са упоменати? Позовава се на решения по гр.д.№ 3817/2017г.на ІV г.о. и по т.д.№ 438/2009г.на ІІ т.о., на които счита, че въззивният акт противоречи. Отделно, касаторът се позовава се и на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с което поставя и следните въпроси: 3. Посочването на основание на вземането, предмет на цесия, условие ли е за действителност на договора за цесия? и Допустимо ли е цесионерът да посочи основанието на прехвърленото му вземане едва при предявяване на иск, ако това основание не е посочено в договора за цесия? Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на посоченото от касатора специално основание за допустимост по първия въпрос, а за останалите въпроси - поради обстоятелството, че те не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. Съображенията: Противоречие с практиката на Върховния касационен съд няма, доколкото въззивният съд е изпълнил задължението си и се е произнесъл по спорният предмет след като е подложил на самостоятелна преценка доказателствата и е обсъдил защитните тези на страните съобразно техните оплаквания в жалбата и в отговора към нея. В случая, искът е отхвърлен именно защото тезата на настоящия касатор е преценена като недоказана. Развивайки доводите си в изложението, касаторът желае да бъде извършена проверка за правилност на изложените от въззивния съд мотиви, но такава – в производството по допустимост - касационната инстанция не може да извършва, съгласно дадените разясненията в т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Останалите въпроси, доколкото нямат връзка с решаващите мотиви на въззивния съд, не са от значение за изхода на спора, поради което и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото съгласно установената практика, която се споделя от настоящия съдебен състав /вж.решение по гр.д.№ 3590/2020г.на ІV г.о./ - „длъжникът не е легитимиран да оспорва валидността на цесия по иск относно цедираното вземане, освен в изрично предвидените от закона случаи“, които в случая не са налице – когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени. Това е така, защото длъжникът не е страна по договора за цесия и поради тази причина, той не може да се възползва от правата, които законът е предоставил на страните по договора. Нищожността е съществен порок и на нея длъжникът, като всяко друго трето лице може да се позове, но само ако има интерес, т.е. ако цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото или когато по силата на закона, сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи от сключването на договор за цесия, защото единствената промяна до която той води – по отношение на длъжника - е смяната на кредитора. На новия кредитор длъжникът може да противопостави възраженията, които е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно. Освен това, за валидността на неговото изпълнение е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия – нито преди, нито след получаване на уведомлението за цесия, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липса на уведомление. Съобразно изложеното, поставените от касатора въпроси, доколкото касаят действителността на договора за цесия, по който длъжникът не е страна, не са от значение за изхода на спора и въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният акт не е в противоречие с посочената от касатора практика. За да е налице специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което касаторът се позовава, следва поставеният материално-правен или процесуално-правен въпрос да е разрешен в противоречие с даденото му разрешение в цитираното решение, а в случая, решенията на които касаторът се позовава са постановени по съвсем различни въпроси /това по гр.д.№ 3817/2017г.на ІV г.о.е постановено по въпрос: „индивидуализирано ли е вземането, предмет на договор за цесия, когато в договора за цесия са посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му“, а по т.д.№ 438/2009г.на ІІ т.о. е постановено по въпрос, касаещ „валидността на договор за цесия, с който се прехвърлят бъдещи вземания“/. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд