Определение № 437 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1755/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №1665 от 18.11.2014г. по в.гр.д.№2220/14г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение №2610/19.05.14г. по гр.д.№3014/2000г. на Варненския районен съд, на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./ е поставена в дял на Д. Г. Е. допуснатата до делба жилищна сграда, състояща се от три стаи, кухня, салон и антре, ведно с отстъпеното право на строеж, построена в УПИ ІV-1023 в кв.91 по плана на [населено място], В. област. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която дворното място, в което е построена сградата, е изнесено на публична продан. Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която дворното място е изнесено на публична продан, е подадена от Д. Г. Е.. Жалбоподателката се позовава на обстоятелството, че в дворното място съществува още една жилищна сграда и стопанска сграда, които са съсобствени между нея и брат и П. Е.. Налице е хоризонтална етажна собственост, при която дворното място съставлява обща част, която не може да бъде предмет на делба. Освен това дворното място е реално поделяемо на два дяла, би могло да се отдели реална част от него за държавата, съгласно приетия по делото ПУП-ПРЗ и затова то не би следвало да се изнася на публична продан. Ако пък се приеме, че мястото е неподеляемо, то следва да се разглежда като прилежаща част на делбената жилищна сграда. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустима ли е делба на дворното място, при условие, че същото е застроено с отделни самостоятелни обекти, принадлежащи на отделни собственици. По този въпрос въззивното решение противоречало на т.1, б.”в” и „д” от ППВС №2/1982г.; ППВС №4/1964г.; решение №177/13.07.2010г. по гр.д.№745/2009г. на ВКС, ІІ ГО и решение №145/11.07.13г. по гр.д.№1986/13г. на ВКС, ІІ ГО. Ответниците в производството П. Г. П., Т. С. П., Т. Д. Е. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Поставеният въпрос за допустимостта на делбата на дворно място, представляващо обща част по смисъла на чл.38 ЗС, по принцип е значим за първата фаза на делбеното производство, а не за втората, в която се намира настоящото дело. В определени случаи обаче този въпрос може да бъде поставен и във втората фаза на делбата, например при обособяването на дяловете и разпределението им по реда на чл.292 ГПК /отм./, сега чл.353 ГПК, когато само в единия от тези дялове ще възникне хоризонтална етажна собственост. Въпросът е определящ за настоящото дело и е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение №145/11.07.13г. по гр.д.№1986/13г. на ВКС, ІІ ГО, поради което е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,