Определение № 60199 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3455/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3056/09.04.2020 г. на адв. Н. А. – процесуален представител на П. Х. Х. за допълване на постановеното по делото определение № 263/06.04.2021 г., в частта му за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна по касационната жалба. Претендира се заплащане на сумата от 600 лв. за оказана безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв. Ответните страни по молбата – Г. С. Б. и Е. М. Х., не са депозирали становище по молбата в законоустановения за това срок. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. С определение № 263/06.04.2021 г., постановено по гр. д. № 3455/2020 г. на Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение, постановено в производството по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение от 10.07.2020 г., постановено по в. гр. д.№ 164/2020 г. на Апелативен съд – П.. С последното е потвърдено решение от 20.01.2020 г. по гр. д. № 301/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което са уважени предявените от П. Х. Х. срещу Г. С. Б. и Е. М. Х. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като е прогласена нищожността като привиден и прикриващ действителния и приложим в отношенията между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.03.2017 г. с н. а. № 58/2017 г., с който П. Х. Х. продава на Г. С. Б. и Е. М. Х., при равни права за всеки един от тях, собствения си апартамент № 1/8 в [населено място], подробно описан, ведно с прилежащи части - избено помещение № 1 и с 1,589 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземления имот, за сумата от 20 000 лева и е развален прикрития договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 17.03.2017 г. с описания нотариален акт, срещу поето от приобретателите задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката до края на живота й, поради неизпълнението му от ответниците. С отговора на касационната жалба, постъпил от ответната страна по жалбата – П. Х. Х., е направено искане за присъждане на разноски, приложен е договор за правна защита и съдействие от 08.10.2020 г. за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв. С определението, постановено в производството по чл. 288 ГПК Върховния касационен съд, III Гражданско отделение не е присъдил сторените от ответника по касационната жалба съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. В производството по чл. 248 ГПК съдът може да измени или допълни постановения съдебен акт в частта за разноските при установяване на неправилно изчисляване на направените разноски или пропуск да се присъдят такива. За присъждането на разноски за касационното производство е необходимо по делото да бъде надлежно установено, че същите са уговорени между страните, както и че са реално извършени, а в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените в същия закон основания - чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. Удостоверяването на тези обстоятелства се извършва с договора, сключен между клиент и адвокат. В случая пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 08.10.2020 г. за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая адвокатското възнаграждение определено на основание чл. 7, ал. 6, вр. с ал. 2, т. 4 от Наредбата с оглед материалния интерес, съотносим с цената на иска – предмет на касационно обжалване, а именно – 48 093,60 лв. е в размер на сумата от 1972, 81 лв. Правната защита по делото се изразява в изготвяне на писмен отговор по касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без явяване в съдебно заседание и на основание чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и така определеният размер следва да се редуцира до сумата от 1479,61 лв. - в размер на ѕ от възнаграждението по чл. 7 от Наредбата. Тъй като пълномощникът е поискал изрично да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 600 лв., това искане, предвид наличието на изискуемите предпоставки на закона, следва да бъде уважено изцяло. Доколкото касационното обжалване не е допуснато и по арг. на чл. 78, ал. 3 ГПК касационните жалбоподатели Г. С. Б. и Е. М. Х. следва да заплатят посоченото адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното определение в частта му за съдебните разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение