Определение № 2657 от 27.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2863/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 20003710/13.01.2022 г. по гр. д. № 55731/2019 г. Софийският районен съд е осъдил ЗКПУ „Мискет 07“ на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Нели Ц. К. - Р. сумата 3 000 лева, ведно със законната лихва от 30.07.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в загубено време, психически страдания, тежки стомашни страдания, безпокойство и стрес, накърняване на достойнството и доброто име, вследствие на злоупотреба с лични данни на ищцата, извършена от служител на ответната кооперация чрез представянето на неистински договори за наем в Държавен фонд „Земеделие“, за периода до 24.07.2019 г., както и сумата 1 000 лева - претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на ексцес от продължаващото от ответника увреждане, считано от 25.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (30.09.2019 г). до окончателното изплащане; първият предявен иск е отхвърлен за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева, а вторият иск - за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева. С решение № 1938/03.04.2024 г. по в. гр. д. № 1751/2023 г. Софийският градски съд, след като отменил първоинстанционното решение в частта по уважените искове, отхвърлил същите, и потвърдил решението в частта, с която исковете са отхвърлени. Касационна жалба срещу въззивното решение е подала ищцата, която се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация - ответник по исковете, счита, че не се налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна стана и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, но е насочена срещу въззивно решение, което е изключено от обхвата на касационния контрол, поради което е недопустима. Съображенията за това са следните: Ищцата твърди, че вследствие противоправно поведение на ответната кооперация е претърпяла неимуществени вреди в периода от 21.02.2019 г. до 24.07.2019 г., за обезщетяването на които претендира сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва от 30.07.2019 г. - дата, определена в изпратена от нея до председателя на кооперацията покана за доброволно изплащане на сумата. Твърди, че и след датата на поканата продължава да търпи изключително страдание, загуба на още време и безпокойства, с тежки последици за общото й здравословно състояние, които определя като ексцес, и за неговото репариране претендира сумата 3 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 30.09.2019 г. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 04.11.2020 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по молба от 02.10.2020 г., с която ищцата, по реда на чл. 214 ГПК, е поискала увеличение на размера със сумата 2 000 лева, обосновано с настъпването на нови обстоятелства, респективно претърпени неимуществени вреди, след датата на завеждане на делото. Искането е оставено без уважение с мотиви, че то на практика представлява предявяване на нов иск. С влязло в сила определение № 997/25.01.2023 г. по в. ч. гр. д. № 309/2023 г. на Софийския градски съд жалбата е оставена без разглеждане по съображения, че отхвърлителното определение не подлежи на обжалване. Ищцата е отправила повторно същото искане, като в откритото съдебно заседание на 20.10.2021 г. съдът е отказал да отмени предходното си определение, с което е отказал увеличение на цената. Във връзка с дадените й указания, с молба от 30.12.2022 г. ищцата е заявила, че обжалва определението от 04.11.2020 г., а не последващото такова. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Исковете за парични вземания, които в разглеждания случай са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, са облигационни и не попадат в посочените изключения. Съобразно с изложеното касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение с оглед цената на исковете, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено. Ответникът по касация не е поискал присъждане на разноски и не е представил доказателства да е сторил такива по водене на делото във Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.