Определение № 2573 от 18.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 981/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, ап.12, чрез пълномощника й по делото адв.Ф. Д., против Решение №192 от 07.11.2025г. по в. гр. д. №324/2025г. по описа на Апелативен съд- В., с което е било потвърдено Решение № 267 от 14.03.2025г., постановено по гр.д. №1883/2023г. на Окръжен съд- Варна, с което по предявен от Г. К. Д. иск е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 17 от ЗЗД на сключен с нотариален акт № 64, том І, рег. № 14917 от 13.05.2022 г. между К. И. Г. и М. Г. С. договор за покупко-продажба на недвижими имоти- апартамент с идентификатор 10135.1506.855.3.21, гараж с идентификатор 10135.1506.855.3.33 и 17,21 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което са построени, съставляващо ПИ 10135.1506.855, с административен адрес [населено място], [улица], тъй като е привиден и прикрива дарение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Г. К. Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. П. С., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата Г. К. Д. е единствен наследник /дъщеря/ на К. И. Г., роден през 1943г. и починал на 07.08.2023г. На 13.05.2022г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64, том І, рег. № 591, дело № 56/2022 г. Същият се е разпоредил в полза на ответницата М. Г. С., действаща чрез пълномощника си М. А. Я. /нейна майка/, с притежаваните от него недвижими имоти- апартамент № 8 със застроена площ от 57.50 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1506.855.3.21 по КККР, ведно с прилежащата му изба № 6 и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, гараж № 3 с площ от 10.60 кв.м., с идентификатор № 10135.1506.855.3.33, които обекти са разположени в жилищна сграда в [населено място], [улица], построена в ПИ 10135.1506.855, както и 17.21 кв.м. ид.ч. от този поземлен имот, като прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху тях. Съгласно обективираните в нотариалния акт волеизявления уговорената между страните продажна цена за имотите е в размер на 45 000 лева, платима чрез банков превод от сметка на пълномощника по сметка на продавача след изповядване на сделката и преди вписването й. На датата на сключване на сделката /13.05.2022г./ пълномощникът М. Я. е превела от сметката си в Банка Д. с № 22344458 по сметка на прехвърлителя К. Г. в същата банка с № 27606800 посочената в договора продажна цена. Съдът е приел за безспорно и че към датата на сделката както К. Г., така и М. Я. са разполагали с финансови средства от продажби на свое имущество, извършени през 2011г., 2014г. и 2020г.- за Я., и през 2021г.- за Г.. Въз основа на приетите по делото извлечения за движението по посочените банкови сметки с № 22344458 и № 27606800 съдът е установил, че по банковата сметка с титуляр М. Я. /сметка № 22344458/ на 11.01.2021г. е постъпила сумата от 7 338 лева от сметка на К. И. Г. с посочено основание- погасяване на кредит. На 25.11.2021г. К. Г. е прехвърлил от своята сметка по сметката на Я. сумата от 56 800 лева с вписано основание- прехвърляне на средства. След този превод до датата на процесната сделка /13.05.2022г./ по сметката са постъпвали единствено суми от изплащаната на Я. пенсия, както и сумата от 784 лв., внесена на каса от М. Я. и преведена същия ден в полза на ответницата М. С.. Към 13.05.2022г., преди превода на сумата от 45 000 лева по процесната сделка, салдото по сметката е било в размер на 56 743.05 лева. В периода 13.05.2022 г. - 02.02.2023 г. сметката е кредитирана единствено с постъпленията от пенсия. На 02.02.2023г. Я. е внесла на каса 1 753.20 лева, равностойност на 900 евро, и 4 050 лева, след което на същата дата е извършен валутен превод към М. С. в размер на 3 260 евро /6 389.60 лева/. На 15.03.2023г. М. Я. е внесла на каса 910 лева, с които е извършено погашение на задължение към „Енерго Про“. На 15.05.2023г. същата е внесла сумата от 10 000 лева и веднага след това е извършен валутен превод към ответницата М. С. на сумата от 5 000 евро /9 800 лева/. На 03.08.2023г. на каса са внесени от титуляра сумите от 6 000 лева и 4 500 лева и в същия ден са извършени два превода- 3 000 евро /5 880 лева/ в полза на М. С. и 4 487 лева- към „Енерго Про“. След 03.08.2023г. не се установяват постъпления по сметката извън тези за пенсия. Видно от справката за движението по сметката на К. И. Г., постъпленията по нея са формирани от преведени от М. Я. на 02.12.2020 г. 20 000 лева и от получените продажни цени по сключени от К. Г. договори за покупко-продажба на земеделски земи, отчуждени през 2021г., от които са постъпили сумите- 34 800 лева- на 14.04.2021г.; 15 000 лева- на 16.04.2021г. и 10 000 лева- на 31.12.2021г., както и сумата от 45000 лв. по процесната сделка. От тази сметка са извършени преводи към сметката на М. Я. /на 11.01.2021г.- 7 338 лева и на 25.11.2021г.- 56 800 лева/, превод към М. С. с основание „имот под наем“ на сумата от 6 860 лева на дата 31.01.2022г., както и тегления на суми от титуляра, като след превода на посочената като продажна цена сума от 45 000 лева са направени две тегления- на 24.06.2022г. на сумата от 20 000 лева и на 29.06.2022г.- на сумата от 24 999.85 лева, с което сметката е била закрита. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът е приел, че К. И. Г. и М. А. Я. са имали трайни отношения и са живеели съвместно значително преди датата на процесната сделка- първоначално в жилище на М. Я., а след 2010- 2011г. в процесния апартамент на [улица], като К. Г. се е познавал с децата на М. Я.. За да направи този извод, съдът е дал вяра на показанията на ангажираните от ответницата свидетели- св. П. Д. и св. П. Н., тъй като те имат непосредствени впечатления за отношенията между Г. и Я., не са заинтересовани от изхода от спора, както и на кореспондиращите им за този факт показания на св. М. Я. и св. Д. М.. Приел е, че сочената от св. Д. като начална година на обитаване на апартамента на [улица]- 2006г. не разколебава достоверността на показанията му, тъй като е безспорно, че към този момент апартаментът е бил построен и в него са се изпълнявали довършителни работи, което предполага присъствието там както на Г., така и на Я.. Съдът не е кредитирал показанията на св. Д. Д., св. Г. Д. и св. П. Д. в частта им относно сочения от тях начален период на съвместното съжителство между К. Г. и М. Я.. Отчитайки заинтересоваността на тези свидетели от изхода от спора, предвид родствените им връзки с ищцата, съдът е посочил, че показанията им за това обстоятелство не възпроизвеждат факти, основани на техни непосредствени възприятия и не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Съдът е приел, че по процесната сделка не са били постигнати уговорки за реална покупко-продажба на имотите, а действителното намерение на страните е било за безвъзмездно разпореждане с имотите с цел облагодетелстването на съжителстващата с прехвърлителя М. Я.. Изложил е съображения, че по делото се установява от показанията на св. Я. и св. М., че за К. И. Г. е било без значение на кого ще прехвърли имотите- на М. Я., на дъщеря й или на внучката й, в какъвто смисъл са и твърденията на ответницата в отговора на исковата молба, в подкрепа на което са и показанията на св. П. Д. и св. Г. Д. за споделено от К. Г. пред първия свидетел и неговия баща намерение да дари апартамента си на жената, с която живее. Според съда не е била постигана и реална уговорка за продажната цена, тъй като по делото не е установено да са водени преки разговори между Г. и ответницата като приобретател по сделката относно цената. Параметрите и условията на разпоредителната сделка са били уговаряни от нейния пълномощник- М. Я., представителната власт на която не е била оспорена от ответницата. В същото време, от показанията на св. Я. се установява, че тя и К. Г. са провели предварителен разговор с нотариус, при което той е посочил, че ще прехвърли имотите срещу сумата от 20 000 лева, но същата е искала да „направят нещата както трябва“ и сделката е била изповядана при друг нотариус за сумата от 45 000 лева, което сочи на това, че прехвърлителят и пълномощникът са уговорили да впишат фиктивна цена. Според съда изводът за липса на постигнати реални уговорки за възмездно прехвърляне на процесните имоти се подкрепя и от обстоятелството, че по делото не е доказано реално плащане на вписаната в договора продажна цена. Както от анализа на движението на банковите сметки, така и от показанията на св. Я., се установява, че плащането на цената е извършено от пълномощника с предварително преведените от К. Г. по нейната сметка 56 000 лева, получени от продажба на негови собствени имоти, и която сума според показанията на свидетелката е предоставена именно за сключване на сделката /“за да можем да направим сделката“/. Липсват доказателства за други плащания към прехвърлителя, следващи датата на сключване на договора, а твърдението на ответницата, че е платила цената, като е възстановила на майка си платената от последната като продажна цена сума от 45 000 лева, е недоказано. Според съда показанията на разпитаната пред въззивната инстанция св. Д. М., в частта, в която сочи, че в периода след сделката на три пъти е предоставяла на баба си по 10 000 евро, изпратени от майка й за връщане на платеното от Я. по процесния договор, както и за извършено преди това плащане лично от майка й, не е подкрепено от останалия доказателствен материал. Дори и да се приеме, че внесените на каса от М. Я. суми по банковата й сметка за периода 02.03.2023г.- 03.08.2023г., са част от изпратени й от ответницата парични средства за възстановяване на заплатена продажна цена на имота, то видно от справката по сметката е, че в деня на внасянето им същите са й били превеждани обратно по нейна сметка, с изключение на двете плащания към „Енерго Про“ на стойност 5 397 лева, което сочи на извод за евентуално привидно прехвърляне на парични средства. По така изложените мотиви съдът е приел, че сключеният на 13.05.2022г. между К. Г. и М. С. договор за покупко- продажба е симулативен и прикрива действителен договор за дарение, поради което и предявеният иск е основателен и следва да се уважи. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, обосновавайки основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, касаторът твърди, че с решението въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- 1.Длъжен ли е въззивният съд /в очертаните от чл.269 от ГПК рамки на правомощията му/ да извърши пълна и комплексна преценка на всички данни по делото, включително фактическите твърдения, правните доводи и възраженията на страните, да обсъди комплексно, задълбочено и обективно не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка представените по делото относими доказателства, да формира обосновани и логически издържани изводи при спазване на правилата на формалната и правната логика? – по този въпрос се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК; 2.Как се разпределя доказателствената тежест между страните в гражданския процес за установяване на относителната симулативност на възмездна сделка? С какви изисквания е свързано това разпределение на доказателствената тежест? – по този въпрос се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК; 3.При сключен договор за продажба, за който се твърди, че е симулативен и е сключен от страна на купувача чрез пълномощник, чии волеизявления са определящи за валидността на договора: на страните по сделката- продавач и купувач или на продавача и пълномощника на купувача? Възможно ли е пълномощникът да сключи симулативна сделка, без да е упълномощен за сключването именно на такава сделка? Допустимо ли е да се установява симулативност на сделка, сключена от упълномощено лице, без да се установи преюдициално или чрез самостоятелен иск, че упълномощаването е за сключване на симулативна сделка? При предявен иск за обявяване нищожността на сключен привиден договор чрез пълномощник предполага ли се, че ищцовата страна твърди симулативността и на упълномощителната сделка?- по тези въпроси се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а при евентуалност- основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК; 4.Допустимо ли е въззивната инстанция да формира изводи относно факти, които не се твърдят от страните и не са установени в обжалваното първоинстанционно решение? – по този въпрос се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК; Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Според настоящия състав на съда обжалваното решение не е вероятно нищожно или недопустимо, нито очевидно неправилно, поради което и не са налице основанията на чл.280, ал.2 от ГПК за допускане на касационното му обжалване. Не се установяват и поддържаните от касаторката основания по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. При постановяване на решението въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди както поотделно, така и в съвкупност, всички събрани по делото доказателства и установените посредством тях факти от значение за изхода на спора, както и всички доводи и възражения на страните, поради което не може да се приеме, че е налице твърдяното от касаторката противоречие със съдебната практика по въпрос №1 от изложението. Не е било допуснато противоречие със същата и по въпрос №2 за разпределението на доказателствената тежест за установяване на относителната симулативност на сделката. В съдебната практика /Решение № 72 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 1934/2017 г. на 4 ГО и др./ се приема, че разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни, съпоставени помежду си и с оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на страните по симулативната сделка. Тъй като установяването на субективен факт, какъвто е отношението на страните към конкретен правен резултат е сложно и се извършва чрез проверка на конкретни обективни данни, съдът е длъжен подробно да разгледа и провери събраните по делото доказателства, включително и косвените такива. Трайна е практиката на ВКС, че определени обстоятелства могат да бъдат доказвани и чрез косвени доказателства. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. В случая в съответствие с посочените разрешение и след обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства и установените факти, включително косвените такива, съдът е достигнал до извода, че ищцовата страна е доказала, че процесният договор за покупко- продажба е привиден и прикрива договор за дарение. Правилността на направените от въззивния съд изводи не е предмет на проверка в настоящото производство по допускане на касационно обжалване и по тях ВКС може да се произнесе само с касационното решение по чл.293 от ГПК в случай, че са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба. При формиране на посочения извод съдът не е допуснал нарушение на диспозитивното начало в процеса, тъй като не се е позовавал на обстоятелства, които не са твърдени от страните и не са установени по делото, поради което обжалваното решение е в съответствие с установената съдебна практика и по въпрос №4. В исковата молба по предявения иск за установяване на привидността на сделката като прикриваща дарение ищцата не е твърдяла, че размерът на цената по сделката е симулиран, а че липсва уговорена и заплатена такава, а волята на страните е била да сключат договор за дарение, като съдът се е произнесъл именно в рамките на посочените твърдения. Доколкото ответницата М. С. е твърдяла, че след сключване на сделката е възстановила на своята майка и пълномощник М. Я. заплатената продажна цена, то съдът е обсъждал събраните за установяване на посочения факт доказателства, вкл. извлеченията от банковите сметки, и е приел същият за недоказан. Не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК и по групата въпроси от изложението, посочени по- горе под №3, свързани с обстоятелството, че при сключване на атакуваната сделка ответницата- купувач е била представлявана от пълномощник. В съответствие с твърденията на страните и събраните по делото доказателства съдът е приел, че параметрите и условията на процесната сделка са били уговорени между наследодателя на ищцата К. Г. и М. Я.- майка на ответницата М. С., която е била и неин пълномощник в нотариалното производство, които са постигнали съгласие приобретател по сделката да бъде ответницата, като преговори между С. и Г. не са били провеждани. Така направения извод не противоречи, а е в съответствие с приетото в мотивите на Тълкувателно решение №5/12.12.2016г. по т.д.№%/2014г. на ОСГТК на ВКС, че съгласно възприетата в законодателството по-съвременна репрезентационна теория (и нейните разновидности), волеизявлението на упълномощителя е от значение единствено за самото упълномощаване, т.е. за учредяването на представителната власт и очертаването на нейния обем, а пълномощникът, макар да действа от името на представлявания в рамките на представителната власт, изразява своя собствена воля при извършването на съответната правна сделка или действие, като именно волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на целените правни последици, които настъпват направо в правната сфера на упълномощителя. Липсва противоречие между изводите на съда, че така сключеният от името на купувача чрез пълномощник договор за покупко- продажба е относително симулативен и прикрива договор за дарение, и цитираната от касаторката съдебна практика /Решение №1047 от 07.06.2004г. на ВКС по гр.д.№373/2003г., 4-то г.о.; Решение №100 от 27.06.2019г. на ВКС по гр.д.№4179/2018г., 3-то г.о.; Решение №248 от 07.01.2020г. на ВКС по гр.д.№4193/2018г., 4-то г.о./, която касае казуси с друга фактическа обстановка, отнасящи се до хипотези на абсолютно симулативни сделки, при които продавачът е бил представляван от пълномощник и е предявен самостоятелен иск за прогласяване на нищожност на пълномощното. Предметът на настоящото производство е различен. Обстоятелството, че при сключването й едната от страните по сделката е била представлявана от пълномощник въз основа на пълномощно, дадено за сключване на явната сделка /в случая покупко- продажба/, не изключва възможността същата да е привидна и да прикрива други отношения между страните. Наличието на пълномощно с определено съдържание е условие за сключване чрез пълномощник на явната сделка, поради което същото само по себе си не установява действителността й /липсата на привидност/. Нито в закона, нито в съдебната практика по прилагането му, има изискване за предявяване на отделен иск за прогласяване на симулативността и на самата упълномощителна сделка като условие за уважаване на иска за разкриване на действителните отношения, а този факт /наличието на упълномощаване за определена сделка/ се съобразява в съвкупност с останалите установени по делото обстоятелства, както съдът е сторил в случая. В този смисъл са и разрешенията в съдебната практика /Решение №75 от 15.06.2017г. на ВКС по гр.д. 2750/2016г., 4-то г.о.; Определение № 150 от 13.04.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 494/2021г. на 3-то г.о. и цитираните тях решения/, съгласно които съдът по оспорването на сключен чрез представител договор се произнася по наличието на представителна власт и по евентуалните й пороци в мотивите на решението, като само когато ищецът е предявил и самостоятелен иск за обявяване недействителността на овластителната сделка, съдът трябва да разгледа този иск и да се произнесе по него в диспозитива на решението. Предвид горното по формулираните от касаторката въпроси не е налице основанието нито по т.1, нито по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна по касационната жалба направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3500 евро. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,