Решение № 1438 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искането на „ВВВ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 201645504, чрез пълномощника му адв. Йорданов за допълване на Решение №11653/18.11.2025 г. на Върховния административен съд по адм. д. №8517/2025 г. В искането се твърди, че съдът не се е произнесъл по разходите на дружеството за заплатени осигуровки на управителя, установени в приетата в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ), поради което се иска допълване на решението му. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София – не изразява становище по него. Искането е допустимо като подадено от страна по делото в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, а разгледано по същество, неоснователно. Адм. д. №8517/2025 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП – София против частта от Решение №22850/03.07.2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №3179/2024 г., в която е отменен чрез неговото изменение Ревизионен акт №Р-22221422007751-091-001/10.08.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, а именно за: установените задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 836.17 лв.; за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 563.29 лв.; за корпоративен данък 2018 г. в размер на 986.25 лв. (общо 2 385.71 лв.). За да отмени частично решението на АССГ в оспорената му част и да отхвърли жалбата на дружеството против съответната част от РА, касационната инстанция приема, че дължимите от ревизираното данъчнозадължено лице преки данъци са тези, изчислени от експерта в първи вариант от неговото заключение, в което разходите за осигуровки на управителя са в размерите по РА. Във втория вариант експертът изчислява дължимия корпоративен данък върху данъчна основа, в която са включени разходи за възнаграждение на управителя и осигурителни вноски, изчислени от него на базата на минималния осигурителен доход. Данъчните основи са определени с РА по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК (укрити приходи и липса на счетоводна отчетност), въз основа на данните за постъпили суми и направени плащания по и от банковата сметка на „ВВВ СЪРВИСИС“ ЕООД в ПроКредит Банк България ЕАД, в т. ч. плащания за осигуровки на управителя. При липсата на счетоводна отчетност и доказателства за начислено и/или изплатено възнаграждение на управителя и начислени и/или внесени осигурителни вноски на управителя, няма как да се вземат предвид като разход на дружеството хипотетично изчислените от вещото лице възнаграждения и осигурителни вноски на базата на минимален осигурителен доход. Вярно е, че този втори вариант на експертизата не е обсъден в мотивите на решението на Върховния административен съд, но това не е основание за допълване на така постановеното решение. Решението се допълва според чл. 176, ал. 1 АПК, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Редът за допълване на решението е неприложим в случаите като настоящия, когато искането на страната е за допълване само на неговите мотиви. По изложените съображения следва да бъде отхвърлено искането на „ВВВ СЪРВИСИС“ ЕООД за допълване на Решение №11653/18.11.2025 г. на Върховния административен съд по адм. д. №8517/2025 г. Мотивиран така и на основание чл. 176, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение