Определение № 40 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4213/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. Г. и Т. И. М., подадена чрез процесуалния им представител адв.М. А. от АК-Пловдив подадена срещу определение № 121 от 5.7.2021 г, постановено по ч.гр.дело № 350/21 г на Апелативен съд-Пловдив, Втори граждански състав, с което е потвърдено разпореждане № 264689 от 7.6.21 г по гр.дело № 2510/20 г по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от тях искова молба срещу А. З. К. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния закон. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно определение е прието, че разпореждането, с което е върната исковата молба е законосъобразно, тъй като същата е била нередовна, а нейните нередовности не са отстранени.Неотстранените нередовности според въззивния съд се изразяват в следното: в първоначалната искова молба са включени като предмет на делото два недвижими имота: ПИ с идентификатор ... и сграда с идентификатор ..., като не е включена втората сграда, находяща се в ПИ, с идентификатор ... Приел е, че ищците са посочили с молба от 29.12.20 г-т.2, че оспорват сделката, обективирана в нотариален акт № 57,т.2, рег.№ 3628, н.д. 236/2019 г изцяло, което означава, че това оспорване се отнася и до втората сграда, но не е изрично описално включена в петитума.С последваща молба от 8.4.21 г ищците отново не са включили в петитума втората сграда.Това според съда представлява противоречие между обстоятелствена част и петитум, поради което не е ясно с какво искане е сезиран съда. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице касационното основание по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.Обжалваното определение страда от тежък процесуален порок, водещ до неговата неправилност.Неправилно е приложена санкционната последица на чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК, когато исковата молба е била редовна по отношение на исковете с предмет недействителност на два от посочените с идентификационни номера имоти: поземлен такъв и сграда. Въззивният съд не е съобразил, че след като в последващата уточнителна молба липсва посочена втората сграда в имота, то следва да се приеме, че предмет на делото са поземления имот и другата сграда и по отношение на тях производството по делото е следвало да продължи.Съдът незаконосъобразно е процедирал и е нарушил чл. 129, ал.3 предл.1 ГПК без да прецени, че по отношение на два от имотите исковата молба е редовна и липсва посоченото несъответствие между обстоятелстевна част и петитум. Предвид изложеното обжалваното определение на ПАС следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.2 ГПК и отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, ВКС