Определение № 2918 от 26.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1693/2026 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Ост“ ЕООД срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд.

Ответникът П. И. и привлеченото на страната на ищеца трето лице – помагач „Инфинити Про Трейд“ ЕООД оспорват жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на парични вземания, произтичащи от записи на заповед, установени с влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК и предмет на образувано изпълнително производство.

Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил исковото производство. Решаващия извод за недопустимост на исковете съдът е обосновал със съображенията, че в хода на исковия процес изпълнителното производство е приключило чрез удовлетворяване на взискателя след извършено от ищеца плащане по изпълнителното дело, поради което е отпаднал интересът от предявените установителни искове, а изменение на същите в осъдителни за връщане на сумите като платени без основание не е извършено.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не са налице поради пълната липса на доводи и на формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК.

По чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК са развити доводи за вероятна недопустимост поради това, че въззивният съд е отказал да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК независимо от изложените от жалбоподателя твърдения за извършени от бившия управител на дружеството престъпления при издаването на процесните записи на заповед и пропускането на сроковете за подаване на възражения срещу издадените заповеди за изпълнение. В същата насока са формулирани като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и въпросите:

• допустимо ли е съдът въпреки образувано досъдебно производство, имащо за предмет всички факти, изложени в исковата претенция и навеждащи към извършено престъпление, да се произнесе с решение преди приключване на наказателното производство, и

• следва ли съдът при разглеждане на гражданскоправния спор да констатира престъпни обстоятелства, да се обоснове дали от установяването им зависи изходът на спора и да спре делото и без да е образувано наказателно производство?

Така изложените доводи не обосновават извод за вероятна недопустимост на въззивното решение, нито формулираните въпроси удовлетворяват общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Сочените като престъпни обстоятелства нямат отношение към решаващия извод на съда за отпадане на интереса от предявените установителни искове по чл. 439 ГПК поради приключване на изпълнителното производство чрез удовлетворяване на кредитора, поради което и отказът да се спре производството няма за последица недопустимост на въззивното решение.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от съдържащото се в отговора искане разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за касационното производство на ответника не се дължат поради липсата на доказателства такива да са направени.

С тези мотиви съдът