Определение № 647 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 771/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. К. К., действащ чрез своята майка и законен представител Н. А. Б., против решение № 153/19.12.2019 г. по т.д. № 281/2019 г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 308/23.07.2019 г. по т.д. № 550/2018 г. на Бургаски окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗАД „Алианц България“ АД за разликата над 5 000 лв. до 95 000 лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения си отговор ответникът ЗАД „Алианц България“ АД оспорва изпълнението на условията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Третото лице – помагач на ответника К. С. С. не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено настъпването на ПТП на 11.09.2014 г., при което е починала К. К. К., сестра на А. К. К.. Въззивната инстанция е констатирала влязлата в сила присъда срещу виновния за ПТП водач К. С. С.. Поради липсата по делото на твърдение, че ищецът е бил очевидец на ПТП, е приета за преклудирана възможността за релевиране на такъв довод във въззивното производство. Съобразно свидетелските показания съдът е приел, че ищецът преживява тежко загубата на сестра си. Съобразил е обстоятелството, че приживе двете деца са живели в едно домакинство, както и привързаността на братчето към починалата. При съпоставяне между периода от единадесет месеца, през който децата са живели заедно, и продължителността на живота на ищеца до деня на деликта, както и отчитайки неговата детска възраст и възможността с времето да преодолее моралната травма, предвид подкрепящата го семейна среда, апелативният съд е заключил, че обезщетението за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Съставлява ли възрастта на загиналия/ починалия и на увреденото лице /ищец/ /брат и сестра/ самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед приетото от Пленума на ВС на НРБ с Постановление № 4/1961 г. и решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?; 2/Повтаря като съдържание първия въпрос и е ограничен само до ППВС №4/61г.; 3/ Нарушен ли е материалният закон, след като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането – неочаквана, несвоевременна смърт, по особено мъчителен и жесток начин, и ужасът на детето – брат, станало неволен свидетел, като критерий при определяне на обезщетението?; 4/ Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпимите морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите?; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни, собствени мотиви в постановеното от него решение при определяне размера на справедливо обезщетение?; 6/ Трябва ли обезщетението, постановено от въззивния съд, да е мотивирано с конкретни, обективно установени факти, от значение за определяне на размера на обезщетението?; 7/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави с доказателствата по делото, за да са изпълнени задължителните указания в ППВС № 4/1961 г. и тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?; 8/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, кои са основните критерии, съобразими при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотезата на пряк иск, предявен срещу застраховател?; 9/ Релевантни ли са за определяне на обезщетението лимитите на застраховане, обществено– икономическите и социални условия в страната? Нарушен ли е материалният закон, когато съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като критерий при определяне размера на обезщетението?; 10/ Нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетение с много по – нисък /пет до десет пъти/ размер от определени такива в аналогични случаи? Касаторът счита, че е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: по първите два въпроса - решение № 205/26.11.2010 г. по т.д. № 218/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение № 178/12.11.2013 г. по т.д. № 458/2012 г. на ВКС, I т.о., а по останалите въпроси – решение № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о. и решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о. С оглед на така формулираните правни въпроси настоящият състав на ВКС намира, че същите в своята цялост касаят критериите, които решаващият съд следва да съобрази при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. понятието „справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, израз, на която са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В разглеждания случай БАС е съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като е разгледал всяко едно от тях поотделно и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическо здраве, емоционален и социален живот на касатора. Решаващият състав е изследвал значимите за спора доказателства относно създадените приживе взаимоотношения между пострадалата и ищеца и отражението на загубата й върху него. Отчел е възрастта на починалата и тази на ищеца, както и благоприятната перспектива за възстановяването му от претърпяната морална травма. Проявлението на така констатираните релевантни обстоятелства въззивният съд е отнесъл към датата на деликта, с което е съобразил и социално – икономическите условия в страната към момента на увреждането. Несъгласието на касатора с направените изводи от въззивния съд представляват по същността си оплаквания за необоснованост на решението, които сочат на наведени касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и които не могат да бъдат обсъждани от касационния съд във фазата по чл.288 ГПК. Следва да се отбележи, че касаторът не сочи съдебна практика на ВКС по аналогични случаи, тъй като цитираните решения по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о. и по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, II т.о. са постановени по отношение на друг кръг правоимащи – съпрузи, родители, деца. Освен това спецификата на конкретния случай налага съобразяване на относими към него факти, което не позволява механичното съпоставяне на казусите. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд