Определение № 156 от 03.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3908/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№8190/18.08.2017г., подадена от С. Б. Б. от [населено място] срещу решение №282/17.07.2017г., постановено от Окръжен съд-Велико Търново по в.гр.д.№229/2017г., в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд, с което е била допусната съдебна делба между С. Б. Б. и М. Н. М. и вместо това е отхвърлен предявеният от С. Б. Б. иск за делба на УПИ I-151 в кв.48 по плана на [населено място], [община]. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, касаеща приложението на чл.297 ГПК и задължението на съда да зачете влязло в сила решение /решение №133/14.03.2011г. по гр.д.№2020/2009г. на Първо ГО на ВКС; решение №8/26.07.2011г. по гр.д.№115/2010г. на Трето ГО на ВКС и решение №378/28.07.2010г. по гр.д.№148/2009г. на Четвърто ГО на ВКС/. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Н. М. изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. В изложението към касационната жалба правният въпрос, който според касатора обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване е ясно и конкретно формулиран / приложението на чл.297 ГПК и задължението на съда да зачете влязло в сила решение /. Поради това доводите на ответника по касационна жалба в тази насока не могат да бъдат споделени. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: С. Б. Б. е предявил срещу М. Н. М. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], представляващ УПИ I-151 в кв.48 по плана на селото, целият с площ от 780кв.м. Производството е във фазата по допускане на делбата. С решението, постановено от първоинстанционния съд на 06.02.2017г. е допусната делба на дворно място, цялото от 780кв.м., представляващо поземлен имот с пл.№151, за който е отреден УПИ I-151 в кв.48 по плана на [населено място] без находящите се в това дворно място две сгради /плевня с площ от 78кв.м. и еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 105кв.м./. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която дворното място /УПИ I-151/ е допуснато до делба и вместо това е отхвърлил така предявения иск, потвърждавайки първоинстанционното решение в частта, с която построените в имота сгради не са допуснати до делба. Прието е, че между съделителите съществува спор досежно въпросите кои са съсобствениците на урегулирания поземлен имот и каква е частта на всеки един от тях, като разглеждането на тези въпроси е предпоставено от извода за наличие на съсобственост. Въз основа на заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи е прието, че процесният УПИ I-151 по плана на [населено място] от 1962г. е образуван от част от имот с пл.№151, част от имот с пл.№154 и част от имот без номер-общинска собственост, като площта му е 780кв.м. Прието е, че по кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен през 1912г., за поземлен имот №188, записан в разписния лист на М. С. К., е отреден парцел IV-188 в кв.54, след което през 1938г. /н.а.№93, том V, рег.№2476, дело №935/03.09.1938г./ Я. К. е продала имота на И. Ц. Е., като съгласно констативно-съобразителната част на изслушаната по делото СТЕ закупеният имот представлява частта от имот 188, за която е отреден парцел IV-188, уличните /южна и западна/ регулационни граници на който са приложени, че южната част от имот №188 попада в [улица] и парцел I. Прието е, че със заповед №1178/02.02.1962г. на зам.председателя на ИК на Търновския окръжен народен съвет е одобрен действащия и към момента кадастрален и регулационен план на [населено място], като съгласно този план за източната част от имот №156 /идентичен с парцел IV-188 в кв.54 по плана от 1912г./ е отреден парцел VIII-156 в кв.54 /продаден през 1986г. от Н. Ц. Е., наследник по закон на И. Е., на Н. М./, западната част от този имот попада извън регулационните линии на плана, южната част на бившия имот №188 попада в [улица], а останалата част с площ от 116кв.м., отразена с кадастрален номер 154 по новия план, записан в разписния лист на И. Е., попада в УПИ I-151 в кв.48, отреден за имот пл.№151, записан в разписния лист на С. Т. М.. Взето е предвид обстоятелството, че през 1967г. между наследниците на С. Т. М., р.през 1880г., е постигната спогодба, съгласно която придобитият от него през 1934г. имот, представляващ по плана от 1962г. имот №151, за който са отредени парцели I и II в кв.48, е поставен в дял на Т. С. М., [дата на раждане] и починал на 30.12.1979г., чиито наследници по закон са преживяла съпруга П. М., син С. Т. М. и дъщеря М. Т. П., като на 21.02.1994г. /н.а.№199, том I, дело №348/ П. М. и М. П. са продали на С. М. всяка по 1/3 идеална част от празен парцел I-151 в кв.48 по плана на [населено място]. Взето е предвид също така, че на 01.03.2007г. на основание чл.2, ал.1, т.2 и чл.59, ал.1 ЗОС и §42 ПЗР към ЗИДЗОС е съставен Акт за частна общинска собственост за 160/780 кв.м. идеални части от имот №151, попадащи в УПИ I-151 в кв.48 по плана на селото, целият с площ от 780кв.м., след което на 13.06.2007г. с писмен договор [община] е продала на С. Т. М. актуваните 160/780 идеални части, както и че на 17.07.2007г. С. Т. М., Т. С. М. и В. С. М. /последните двама като наследници на И. П. М., съпруга на С. Т. М./ са продали на съделителя С. Б. Б. дворно място от 870кв.м., представляващо ПИ с пл.№151, за който е отреден УПИ I-151 в кв.48 по плана на [населено място], в който имот въз основа на издадено на 11.10.2007г. разрешение за строеж С. Б. Б. е построил еднофамилна жилищна сграда, завършена в груб строеж към 27.20.2011г. /удостоверение №М-1321/27.10.2011г. на главен архитект на [община]/. Прието е, че действащият регулационен план на [населено място] /ПУП/ е одобрен при действието на ЗПИНМ, като съгласно §105 ППЗПИНМ заемането на придадените недвижими имоти се извършва след обезщетяването на собственика чрез заплащане на обезщетение, определено по съгласие на собствениците или въз основа на влязла в сила оценка по §103 ППЗПИНМ, а в случай, че дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е заплатено, планът може да се счете приложен съгласно чл.33, ал.1, изр.2 З./отм./, ако към датата на влизане в сила на ЗУТ придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години /така решение №286/07.11.2011г. по гр.д.№1242/2009г. на Второ ГО на ВКС/. С оглед установените по делото факти обаче е прието, че нито се твърди планът от 1962г. да е приложен въз основа на някоя от горните хипотези, нито се установява от събраните доказателства осъществяването на която и да е от тях-липсват доказателства за получаване на обезщетение или дори за внасянето му в общината, и не може обосновано да се направи положителен извод за заемането на придаваемото място и владението му в продължение на 10 години, доколкото сключеният на 10.04.1979г. договор, съгласно който Н. Ц. Е. се е задължила да продаде на Н. М. Й. и Р. Д. Й. собствения си имот от около 1000 кв.м. с построените в него жилищна сграда и плевня, съставляващи парцел I-156 и имот №154 в квартали съответно 54 и 48 по плана на [населено място] от 1962г., индицира, че към този момент имотът все още е бил във владение на собственика по предходния план И. Е., съответно Н. Е.. С оглед на това е прието, че няма основание да се приеме, че действащият план от 1962г., въз основа на който се твърди, че парцелът е съсобствен, да е приложен. Изложени са съображения, че съгласно §8, ал.1 ПР на ЗУТ с изтичане на сроковете по §6, ал.2 и 4 ПР ЗУТ без действащият план да е приложен, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Изрично е отбелязано, че тези разпоредби са приложими както към планове, приети при действието на З., така и към планове, приети при предходните на З. закони, тъй като действащия към момента на влизане в сила на ЗУТ план би могъл да бъде не само такъв, приет по реда на З., а целта на разпоредбата на §6, ал.2 и 4 ПР ЗУТ е да се даде възможност да бъде приложен неприложеният план, т.е. регулационните му линии да станат имотни и няма основание за ограничаване на приложното поле на нормата само до приетите при действието на З. планове, доколкото предходните на З. закони също предвиждат отчуждаване по силата на плана /решение №780/13.11.2009г. по гр.д.№3024/2008г. на Трето ГО на ВКС; решение №304/12.07.2010г. по гр.д.№263/2010г. на Второ ГО на ВКС/. Изложени са съображения, че с изтичането на сроковете по §6, ал.2 и 4 ПР ЗУТ автоматично по силата на закона правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационният парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцела, образуван от два маломерни имота, се прекратява /ТР №3 от 28.03.2011г. по тълк.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС/. Посочено е, че с отпадането на отчуждителното действие на плана не отпадат предвижданията му, но последните вече нямат отражение върху правото на собственост. С оглед на това е прието, че страните по делото са собственици на имоти с пл.№151 и пл.№154, които са послужили за основа на парцел _-151, но не са съсобственици на последния. Изрично е отбелязано, че представените по делото влезли в сила съдебни решения между страните не обосновават различен извод, доколкото те решават въпроси със съсобствеността върху идеални части от поземлените имоти, а не от парцела – с решение №497/16.01.2014г., постановено по гр.д.№847/2012г. по описа на РС-Горна Оряховица, влязло в сила на 13.05.2014г. е решен със СПН спорът за правото на собственост върху стопанска постройка-плевник, като е прието за установено, че С. Б. е собственик на плевника; с решение 118/10.04.2009г., постановено по гр.д.№873/2008г. на РС-Горна Оряховица, влязло в сила на 29.09.2010г., е установено, че Н. Ц. Е., съответно частният й правоприемник М. М., е собственик на 44/780 ид.части, представляващи част от имот №188 по плана на селото от 1912г., попадащи в УПИ I-151 в кв.48, целият с площ от 780 кв.м., като експертизата установява, че 40кв.м. от придаващите се към парцела 116кв.м. представляват незастроено място, а върху 4 кв.м. попада частично еднофамилната жилищна сграда, изградена от С. Б.. По поставения от касатора въпрос в практиката си ВКС приема, че когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно – решение №133/14.03.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№2020/2009г. В противоречие с тази практика на ВКС въззивният съд е приел, че при разрешаване на основния спорен въпрос за наличието на съсобственост не следва да се вземат предвид влязлото в сила на 29.09.2010г. съдебно решение на РС-Горна Оряховица по гр.д.№873/2008г., с което е признато за установено по отношение на [община], С. Т. М., Т. С. М., В. С. М.-Б. и С. Б. Б., че Н. Ц. Е., праводател на М. Н. М., е собственик на 44/780 ид.части, които представляват част от имот с пл.№188 по плана на [населено място] от 1912г., попадащи в УПИ I-151 в кв.48 по плана на селото от 1962г., целият с площ от 780кв.м., както и влязлото в сила решение №497/16.01.2014г., постановено от Горнооряховския районен съд по гр.д.№847/2012г., с което е прието за установено по отношение на П. И. Е., Й. И. Ч. /конституирани в хода на производството на мястото на починалата Н. Ц. Е./ и М. Н. М., че С. Б. Б. е собственик на основание осъществена правна сделка, удостоверена с н.а.№943, том V, рег.№4093, дело №707/2007г. и на основание решение №87/08.04.2009г. по в.гр.д.№391/2008г. на ВТОС, влязло в сила на 26.11.2009г. и решение №118/10.04.2009г. по гр.д.№873/2008г. на Г., потвърдено с решение №299/20.10.2009г. по в.гр.д.№525/2009г. по описа на ВТОС, влязло в сила на 29.09.2010г., на 78/780 ид.части, представляващи част от имот №154, за който е отреден УПИ I-151 в кв.48 на [населено място], целият с площ от 780кв.м., които са включени в общо притежаваните от С. Б. Б. 736/780 идеални части от дворно място, цялото от 780кв.м., представляващо поземлен имот пл.№151, за който е отреден УПИ I-151 в кв.48 по плана на селото. Констатираното противоречие с практиката на ВКС обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за задължението на съда да зачете влязло в сила решение по реда на чл.180, ал.1, т.1 ГПК в редакцията, действаща към момента на подаване на касационната жалба. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение