Определение № 3147 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2492/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. В. и В. И. В. против Определение № 1143 от 30.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 559/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено Определение № 161 от 22.05.2024 г. по гр.д. № 890/2023 г. на Районен съд – Кнежа, с което е допуснато изменение в определение №56/28.02.2024 г. по гр.д. № 890/2023 г. на Районен съд – Кнежа в частта на разноските, като е била уважена молбата на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по чл.248 ГПК и последното е осъдено да заплати на Е. И. В. сумата от 361, 80 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 240, 90 лв. - разноски в заповедното производство, и на В. И. В. сумата от 361, 80 лв. - разноски в исковото производство, и сумата от 240, 90 лв. - разноски в заповедното производство. В частната касационна жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Излагат се оплаквания, че определянето на възнаграждението на ответниците за процесуално представителство в размер на по 1/3 от възнаграждението на ищеца, или по 361,80 лв. за всеки от тях, е contra legem, тъй като само е направена съпоставка с възнаграждението на другата страна по спора. Считат, че за всеки от процесуалните представители се дължи отделно адвокатско възнаграждение, съобразено с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и заплатено в пълен обем. Навеждат се доводи, че предявените искове срещу ответниците са в условията на разделна отговорност, като са посочени квотите, за които отговарят, следователно няма основание да се определи едно общо адвокатско възнаграждение. Твърдят, че при искове от един ищец срещу няколко ответници (при условията на разделна отговорност), всеки ответник брани свои права и интереси, респ. адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие следва да се определи на база интереса на всеки отделен ответник по делото. Считат, че при преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, предметът на правния спор, броят и видът на релевираните възражения, броят и видът на извършените процесуални действия, включително и на съдебните заседания. Излагат се аргументи, че в настоящия случай ответниците са трима, проведени са две съдебни заседания, всеки от процесуалните представители е извършил разходи за пътуването до РС – Кнежа, а констатациите на въззивния и първоинстанционния съд за сходство между отговорите на исковите молби са ирелевантни. Твърдят, че въззивният съд не е анализирал дали уговореното и платено възнаграждание е в съответствие с пазара, за да бъде определено като „прекомерно“, както и че нито е съобразена практиката на СЕС, нито е приложена правилно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Считат, че доколкото ищецът е оттеглил исковете си, той е длъжен да възстанови разноските, направени от ответниците в пълен размер. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, не се формулира нито един правен въпрос, а отново се повтарят оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно определение. Сочи се и хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В отговора на частната касационна жалба ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва допустимостта и основателността на същата. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за предявени при условията на разделност искове със страна потребител (чл. 113 ГПК), цената на всеки от който е 2 014, 95 лв. /общ размер на претенциите срещу тримата ответници от 6044, 85 лв./, т.е. под нормативния праг за достъп до касация. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване въззивното определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение