Определение № 255 от 08.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 627/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 260359 от 10.11.2020 г. по в. гр. д. № 1340/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е отменено решение № 2553 от 20.07.2016 г. по гр. д. № 10147/2014 г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго, с което предявените от Д. С. С. срещу Д. Х. А., Р. Х. А., В. Р. А., М. Р. А. и Б. Р. А. искове са уважени: признато е за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 3,333 % ид. ч. от „място под стълбището“ на сутеренния етаж в жилищната сграда в [населено място], [улица] по одобрения архитектурен проект на сградата, описано в нотариални актове № .../2007 г., № ..../2007 г. и ..../2009 г. като малко сутеренно помещение с площ от 9 кв. м. под стълбището, при граници: на изток – калкан, на юг – собствено помещение, на запад – коридор, на север – стълбищна клетка, отгоре – първи жилищен етаж на И. Б. А.; отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № ..., том ...., рег. № ...., дело ....../19.11.2007 г. на нотариус М. С. до размера на 3,333 % ид. ч. от констатираното с него право на собственост върху описаното малко сутеренно помещение и са прогласени за нищожни на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД поради невъзможен предмет договори за дарение на идеални части от недвижим имот, обективирани в нотариален акт № ..., том ...., рег. № ...., дело ..../2007 г. на нотариус М. С. и нотариален акт № ..., т. ..., рег. № ....., дело № ....от 28.08.09 г. на нотариус Т. К. до размера на притежаваните от ищцата 3,333 % идеални части от описаното по-горе сутеренно помещение с площ от 9 кв. м.

Със същото решение въззивният съд е потвърдил решение № 3151/25.10.2016 г. по гр. д. № 10147/2014 г. на Пловдивския районен съд, постановено в производство по чл.250 ГПК, и решение № 924/23.03.2017 г. по същото дело, постановено по чл.247 ГПК.

Въззивният съд е приел, че процесното помещение с площ от 9 кв. м. се намира в триетажна жилищна сграда със сутерен, която представлява етажна собственост. Ищцата Д. С. е собственик на жилището на втория етаж; ответницата М. А. е ползвател на идеални части от жилището на третия етаж, а останалите ответници са негови собственици. Страните притежават по 3,333 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Прието е, че сградата е построена по стопански начин върху държавна земя по силата на отстъпено право на строеж на С. И. Г. (праводател на ищцата), Р. З. А. (праводател на ответниците) и Б. И. А.. След като бил построен сутеренният етаж и излята първата плоча, на 10.11.1966 г. тримата строители с договор с нотариална заверка на подписите разпределили етажите по жребий, уточнили извършването на отделните видове работа и разпределили „за реално ползване“ помещенията в сутеренния етаж. Според договора получилият втори етаж взема северното избено помещение и допълнително помещение към него, през което минават водопроводните и канализационни инсталации за всички апартаменти, а получилият трети етаж взема югоизточното избено помещение и допълнителното помещение с размери 2... (не се чете), като „ползва и мястото под стълбището“. Договорът е вписан на 13.12.1971 г. При тегленето на жребий праводателят на ищцата получил втория етаж от сградата, а праводателят на ответниците -третия етаж.

Прието е, че спорът по делото се съсредоточава върху това дали процесното помещение представлява обща част съгласно чл.38 ЗС, или представлява самостоятелен обект, който може да бъде предмет на придобивна давност и на прехвърлителни сделки.

Въззивният съд е обсъдил подробно всички технически експертизи и свидетелски показания за предвижданията на първоначалния архитектурен проект, според който спорното помещение не съществува; изменението в проекта, което предвижда създаването му, както и реалното предназначение на помещението. Прието е, че изменението на проекта е извършено от неговия автор – архитект И., с графична корекция с и текст „важи за екзекутив“. Подписът под корекцията е оспорен, но оспорването не е доказано. Съдът не е кредитирал заключението на съдебно-графическата експертиза, според което подписът не е на арх.И.. Изложено е съображението, че е ползван сравнителен материал, за който няма доказателства за авторство. Този сравнителен материал е представен от ответниците на вещото лице, без да е ясно какво представлява, тъй като не е приложен по делото или към експертизата; не е ясно кога е съставен и дали действително е подписан от проектанта. Прието е, че преустройството на празното място под стълбището в помещение е станало при строежа на сградата през 1966 г. Преустройството е извършено на два етапа, първият от които през 1966 г. със затварянето на пространството под стълбището, като са обособени две помещения, едното от които за тоалетна, а впоследствие, неизвестно кога, двете помещения са обединени в едно, което е преустроено в баня и тоалетна.

От правна страна въззивният съд е приел, че мястото под стълбището по одобрения архитектурен проект представлява обща част по предназначение. По архитектурен проект то е представлявало общ незастроен обем под стълбището и стойността на този обем е разпределена между отделните обекти съобразно идеалните им части. Като се е позовал на ТР № 34/1983 г. по гр. д. № 11/83 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че преценката дали общата част е променила предназначението си в самостоятелен обект зависи от две условия – дали промяната е извършена със съгласие на всички етажни собственици и дали е спазен установеният в закона ред. Прието е, че първата предпоставка е налице, но не и втората. На първо място – промените в архитектурния проект са единствено върху архитектурния чертеж, с надпис „важи за екзекутив“, но самата екзекутивна документация е непълна – липсва дата на съставяне, няма заверка от всички участници в строителството – изпълнител и инвеститор, няма нанесени промени във всички части на проекта (Конструкции, Ел. част, ВиК част), т. е. липсва пълен комплект екзекутивни чертежи. В чертежа с надпис „Важи за екзекутив“ не е отразена и друга промяна от одобрения проект - че рамената на стълбището въртят не от дясно наляво, както е по проекта, а обратно - от ляво на дясно. Тази промяна е съществена, тъй като касае стабилността на сградата и е следвало да се отрази в част Конструкции на проекта, видно от заключението на в. л. К.-Х. и обясненията, дадени в съдебно заседание. На следващо място затварянето на пространството под стълбището и превръщането му в тоалетна през 1966 г., както и последващото изменение - превръщането му в баня и тоалетна, са направени като съществени отклонения от одобрения архитектурен проект. Промяната не е несъществена, тъй като с превръщането на пространството под стълбището в самостоятелен обект се извършва промяна в предназначението на обща част от сградата. Според вещите лица В. и П. екзекутивната документация може да отрази само несъществените отклонения от одобреният архитектурен и съгласуваните проекти, а в случая се касае за съществено отклонение. Тази документация следва да се завери освен от проектанта, който е изготвил проекта, също от инвеститора, (т.е. собственика на имота) и изпълнителя на строежа към съответната дата. След това тази документация се внася за одобряване в съответната администрация. В случая липсват подписи от инвеститор и изпълнител, както и данни за съгласуване с администрацията.

В заключение съдът е приел, че не са спазени законните изисквания за промяна на общата част „пространство под стълбището“ в санитарен възел чрез изграждане на самостоятелен обект. Прието е също, че не е спазено друго съществено изискване за промяната на предназначението на мястото под стълбището като обща част. Според съда при всички случаи е следвало да се извърши преразпределяне на идеалните части от общите части на сградата, така че да се предадат полагащите се съобразно чл.40, ал.1 ЗС идеални части за новосъздадения самостоятелен обект. По делото липсват данни за такова преразпределение. Отделно от това след първоначалното преустройство от място под стълбището в тоалетна е извършено друго преустройство от тоалетна в баня-тоалетна, като не е установено по делото кога във времето е извършено то, няма данни за него да е искано съгласието на останалите етажни собственици, а и то не съответства на строителните изисквания, действали от 1965 г. до сега според заключението, изготвено от в. л. К.-Х., тъй като в него няма нито естествена, нито принудителна вентилация. Това също сочи на незаконност на извършеното преустройство.

В обобщение съдът е приел, че като собственик на жилище в процесната сграда ищцата е собственик и на 3,333 % ид. части от общите части на сградата, включително и от процесното помещение, което е обща част по предназначение, затова предявеният от нея установителен иск е основателен. След като помещението е обща част, то не може върху него да се установи владение и след изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС да се придобие по давност от ответниците. При уважаване на иска за собственост, на основание чл.537, ал.2 ГПК следва да се отмени нотариален акт № ...., том ..., рег. № ......, дело ....../19.11.2007 г. на нотариус Н. С. в частта, с която ответниците Б. А., В. А. и М. Р. са признати за собственици по наследство и давностно владение на процесното помещение от 9 кв. м. до размера на притежаваните от ищцата 3,333% ид. части от него.

По исковете с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД е прието следното:

С нотариален акт № ......./2007 г. ответниците Б. А., В. А. и М. А. са признати за собственици по давност и наследство на третия жилищен етаж от процесната сграда, ведно с югоизточното сутеренно помещение, състоящо се от две отделения с полезна площ от 18, 70 кв. м., ведно с малко сутеренно помещение с полезна площ от 9 кв. м., намиращо се под стълбището, както и таванско помещение от 24,40 кв. м. и 3,33% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. С нотариален акт за дарение № ....../19.11.07 г. М. А. дарила на внучките си Д. А. и Р. А. по 2/12 ид. ч. от собствените си 8/12 ид. ч. от описания по-горе имот, като запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху своята част от имота, а Б. А. дарила на Д. и Р., нейни дъщери, по 1/12 идеална част от собствените си 2/12 ид. части от същия имот. С нотариален акт № ..../28.04.2009 г. М. А. дарила на дъщеря си В. А. останалите 4/12 ид. части от имота, включително малкото сутеренно помещение под стълбището.

Прието е, че доколкото процесното помещение от 9 кв. м. представлява обща част на триетажната жилищна сграда, а общите части нямат самостоятелно юридическо съществуване, то те не могат да бъдат и предмет на прехвърлителни сделки и придобивна давност, следователно такива сделки са нищожни, тъй като са извършени при липса на предмет.

По жалбата срещу постановеното в производство по чл.250 ГПК решение № 3151/25.10.2016 г. е прието следното:

С решението е оставено без уважение искането на ищцата за допълване на отхвърлителното решение чрез произнасяне по истинността на документ - инвестиционен проект. Въззивният съд споделил изводите на първата инстанция, че в оспорената част на положения подпис и на текста „важи за екзекутив" инвестиционният проект няма характеристиките на официален документ. Забележката не представлява изявление на длъжностно лице, издадено в предвидената за това форма и ред, и в кръга на службата му. Следователно документът не може да се ползва с материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК, а това прави оспорването му ненужно, доколкото съдът не е обвързан със съдържанието на документа. От друга страна оспорването на авторството му в качеството на частен документ няма отношение към предмета на доказване, тъй като изявлението е свидетелстващо, а частните свидетелстващи документи не се ползват със силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК.

По жалбата срещу постановеното в производство по чл.247 ГПК решение № 924/23.03.2017 г. въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че бащиното и фамилното име на ищцата са изписани правилно в диспозитива на решението, а грешката в изписването им в мотивите е без значение, тъй като те не се ползват със сила на пресъдено нещо.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Р. Х. А., В. Р. А., М. Р. А. и Б. Р. А., чрез пълномощника им Д. Х. А..

Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно възприел и кредитирал изготвената във въззивното производство експертиза на вещото лице К.-Х.; неправилно преценил, че не е налице промяна в предназначението на подстълбищното пространство в тоалетна; неправилно приел, че промяната на проекта по време на строеж чрез екзекутивна документация е извършено в нарушение на Строителните правила и норми /СПН/, действали през 1965 г. и че промяната касае стабилността и конструкцията на сградата. Съдът основал решението си на заключението на заключението на вещото лице К.-Х., което противоречало на трите експертизи, приети в първата инстанция. Съдът не посочил кои правни норми са нарушени и в какво се състои несъответствието със СПН, действали към 1965 г. Жалбоподателите подлагат на анализ заключенията на вещите лица от първоинстанционното производство и сочат, че според действалата към миналия момент нормативна уредба само проектантът нанася корекции върху собствения си проект, по надлежния ред, с надпис „важи за екзекутив“ и личен подпис - /ЗПИНМ и ПКС-1951 г./. Екзекутивът е направен като със синьо мастило е нанесено присъщото за една тоалетна санитарно оборудване – седало и мивка, което показва предназначението на това помещение за тоалетна. Промяната на помещението от обща част в тоалетна, освен със съгласието на всички собственици, е осъществено и с нужната екзекутивна документация. В одобрения архитектурен проект е отразено, че изменението в хода на строителството важи за екзекутив. Положен е подпис на проектанта, а отпорването на автентичността на този подпис не е доказано.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти след съвкупна преценка на събраните по предвидения в ГПК ред доказателства в двете съдебни инстанции;

2. Следва ли заключението на вещото лице, както и всяко друго доказателствено средство, да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали по делото доказателства по делото, а не изолирано;

3. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годност на експертизата.

Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по въпросите:

1. При постигнато съгласие на всички етажни собственици за промяна на предназначението на общата част от сградата, необходимо условие за влизане в сила на промяната на предназначението ли е да се извърши преразпределяне на идеални части от общите части на сградата;

2. Наличието на одобрена екзекутивна документация с отразяване върху одобрения проект „важи за екзекутив“ през 1965 г., при действието на ЗПИНМ, и наличието на постигнато съгласие на всички етажни собственици за промяна на предназначението на част от сградата, достатъчно условие ли е за влизане в сила на промяната на предназначението на съответния обект;

3. Правоприемниците на далите съгласие собственици за промяна на предназначението на общата част от сградата при извършването на строежа на сградата имат ли право да оспорят извършената в хода на строителството промяна на предназначението на общата част на сградата;

4. Промяната на предназначението на подстълбищното пространство от обща част в самостоятелен обект може ли да представлява съществено отклонение от първоначалния архитектурен проект което да повлияе на стабилността на сградата.

Ответницата Д. С. С. оспорва жалбата. Счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а по същество жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.

Преди да бъдат разгледани отделните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, трябва да се посочи следното:

Тоалетната никога не може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост. Това не важи за обществените тоалетни, но те са частен случай, който не е предмет на настоящото дело. В типичния случай тоалетната или е принадлежност към друг самостоятелен обект – жилище, ателие, магазин и др., или е обща част по предназначение в сграда със статут на етажна собственост. По тази причина тоалетната никога не може да бъде обект на прехвърлителна сделка или на придобивна давност отделно от главната вещ или като обща част на сградата. В случай, че тоалетната е обща част по предназначение, етажните собственици могат да вземат решение да променят нейния статут и да я придадат като принадлежност към някой от обектите в сградата. В този случай тоалетната ще стане собственост на съответния етажен собственик, но не на основание придобивна давност или прехвърлителна сделка, а на основание чл.98 ЗС – като принадлежност, която следва главната вещ.

Като краен резултат въззивното решение съответства на изложеното, макар съдът да е обосновал с непрецизни мотиви становището си, че статутът на процесната тоалетна като обща част на сградата не е бил променен. Само решение на етажните собственици би довело до промяната на статута на тоалетната от обща част в принадлежност към едно от жилищата в сградата, но такова решение в случая няма. Решението на етажните собственици по договора от 10.11.1966 г. е единствено за разпределяне на ползването на тоалетната като обща част, но не и за придаването ѝ като принадлежност към жилището на третия етаж от сградата. Мотивите на въззивния съд, че в случая липсва извършена по законния ред промяна в предназначението на тоалетната, не са същинските, а именно с тях са свързани поставените от жалбоподателите въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. По тази причина, макар формално да кореспондират с мотивите на въззивния съд, тези въпроси не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Първите три въпроса - за начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото; за начина на обсъждане на заключенията на вещите лица и за излагане на мотиви от страна на съда кое от тях приема и защо, са свързани с мотиви на въззивния съд, които в действителност не са определящи за изхода на делото. Без значение за изхода на делото е това дали превръщането на общото пространство под стълбището в помещение за тоалетна е извършено с промяна на архитектурния проект по законния ред или не; дали е имало пълен комплект екзекутивни чертежи; дали тази промяна е съществена или не; по какъв начин вървят рамената на стълбата и дали в тази част проектът е бил спазен и чий е подписът под бележката „важи за екзекутив“. Без значение е и това дали тоалетната е отговаряла на строителните правила и норми. От значение е само това, че тоалетната съществува, че тя е извън жилищата в сградата и има статут на обща част по предназначение; че по общо съгласие на етажните собственици тя е била предоставена за ползване на собствениците на третия жилищен етаж и че няма решение за промяна в статута ѝ от обща част в принадлежност.

По същите съображения не са обуславящи за изхода на делото и материалноправните въпроси, които жалбоподателите свързват с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По въпрос № 1: Само когато етажните собственици вземат решение една обща част по предназначение да придобие самостоятелен статут / например подпокривно пространство, което има нужната височина, обем и достъп от нормална стълба, да се превърне в самостоятелен обект - жилище или в ателие - ТР № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК на ВС / следва да се извърши преразпределение на идеалните части от общите части на сградата, тъй като новият самостоятелен обект се нуждае от такива общи части. Този проблем обаче в случая не стои, тъй като процесната тоалетна, както беше посочено по-горе, никога не може да придобие статут на самостоятелен обект на правото на собственост, а и няма решение на етажните собственици за това.

По въпрос № 2: Условията за промяна на предназначението на една обща част на сградата са посочени в ТР № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК на ВС. Налице е практика на ВС, която дава принципно разрешение на този въпрос и настоящото дело не предполага внасяне на някакви допълнения и детайлизиране на даденото разрешение. В настоящия случай няма решение на етажните собственици за промяна на предназначението на обща част на сградата /спорната тоалетна/ в самостоятелен обект. Измененията в архитектурния проект, извършени със забележката „важи за екзекутив“, касаят самото обособяване на тоалетната като обща част на сградата, но не и промяна в нейния правен статут. Ето защо тези изменения не могат да се свържат с поставения въпрос, който е за това какви са условията за промяна на предназначението на една обща част на сградата.

Въпрос № 3 е свързан отново с неправилното виждане на жалбоподателите, че първоначалните етажни собственици са взели решение за промяна в правния статут на процесната тоалетна от обща част в принадлежност към апартамента на третия етаж. Такова решение няма. Още по-малко може да има решение за превръщане на тоалетната в самостоятелен обект по изложените по-горе причини. Въпросът не съответства на данните по делото и затова не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

Изцяло неотносим към спора по делото е въпрос № 4, макар той формално да кореспондира с мотивите на въззивния съд. Няма промяна на предназначението на подстълбищното пространство от обща част в самостоятелен обект и е без значение за изхода на спора по делото с какво изменение на архитектурния проект е била обособена процесната тоалетна и как това се отразява на стабилността на сградата.

При този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на ответницата Д. С. сторените разноски за касационното производство в размер на 1440 лв. по договор за правна защита и съдействие от 22.04.2021 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,