Определение № 53 от 10.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 370/2016 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.675/14.12.2015г. по ч.г.д.№.5811/15г. на Върховния Касационен съд, ІІІ ГО, частната касационна жалба на Р. Л. П. – с която се атакува определение №.1016/28.09.15 по г.д.№.1442/15 на Окръжен съд [населено място] /с което е потвърдено определение №.2081/21.07.15 по г.д.№.703815 на Старозагорски районен съд за прекратяване на производството по делото/, е оставена без раглеждане като недопустима предвид чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от Р. П., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато те са постановени по дела, чиято цена е под визираната в чл.280 ал.2 ГПК и въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/2010, в сила от 21.12.2010 г./. Такива са решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 20 000лв. /чл.280 ал.2 ГПК/. В случая съдебното производство е образувано по искове за заплащане на 510лв. главница – възнаграждение за изготвяне на заключение по досъдебно производство, и 103,25лв. лихви. Цената на всеки иск следва да се определи съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК, а именно - търсената сума. При тези обстоятелства е видно, че въззивното определение е постановено по дело, по което цената на исковете, в това число на главния /за 510лв. неплатено възнаграждение/, е под законоустановения минимум, посочен по-горе. Предвид изложеното то е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Съдът не разполага с компетентност да се произнася по касационни жалби срещу неподлежащи на касационно обжалване актове /независимо от това дали с тях се поставят въпроси, по които няма формирана практика/, поради което и правилно и законосъобразно подадената частна касационна жалба е била оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, съдът